Публий Корнелий Тацит – Битката губи не по-слабият, а онзи, който пръв свежда поглед

magnifisonz.com /

Публий Корнелий Тацит (или Гай) (на латински: Publius Cornelius Tacitus, Gaius; * 56; † ок. 117) е известен римски историк и политик. Оцелелите откъси от неговите произведения „Диалог“ и „Анали“ проследяват управлението на тримата римски императори Тиберий, Клавдий и Нерон, както и на императорите управлявали в годината на четиримата императори. Заедно с изгубените части, тези произведения описват историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 г. до смъртта на император Домициан през 96 г.

Тацит
римски историк
Тацит 
Роден: 54 г.

?, дн. Франция
Починал: 120 г. (66 г.)

Рим, Италия

Тацит вероятно е роден в южна Галия в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при Веспасиан. След това е квестор, претор (през 88 г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през 97 г. е консул в Рим. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от 89 г. до 93 г., а в периода 112 – 113 г. е заемал по-отговорния пост на проконсул на провинция Азия. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи.

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ (на латински: Dialogus de oratoribus) – драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на Веспасиан обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на Цицерон. Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за Юлия Агрикола, дъщеря на Домиция Децидиана и римския генерал Гней Юлий Агрикола, който седем години управлява Британия, докато през 83 г. не е отзован от Домициан. През 98 г. Нерва и Траян слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола De vita et moribus Iulii Agricolae. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните. През същата година Тацит публикува още един неголям трактат De origine moribus ac situ Germanorum, който съдържа описание на земите, народите и обичаите на Германия.

От 98 г. до 116 г. Тацит създава своите две основни произведения – „История“ (Historiae) и Анали (Annalium ab excessu divi Augusti). Първото обхваща събитията от смъртта на Нерон до възцаряването на Нерва., второто е за епохата от 68 г. от н.е. до 96 г. от н.е., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император Август до края на управлението на Нерон. Тя също е запазена само частично.

След три века Свети Йероним цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома – историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война 68 г. – 69 г. и началото на обсадата на Йерусалим от Тит. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на Тиберий, Клавдий и Нерон.

  • Боговете обичат силните.
  • Всичко непознато (изглежда) е прекрасно.
    Omne ignotum pro magnifico.
  • За обиждащия е свойствено да ненавижда тези, които е обидил.
  • Историята се пише „без гняв и пристрастие.“т.е. безпристрастно
    Sine ira et studio.
  • Както преди ни тегнеха безчинствата, така сега ни тежат законите.
    Ut olim flagitiis, sic nune legibus laboramus.
  • Кой е токова самонадеян, че да разчита на вечна слава?
    Quem illum tanta superbia esse, ut aeternitatem famae spe praesumat?
  • Кръговратът е присъщ на всичко и – подобно на въртящите се в кръг годишни времена – се менят и човешките нрави.
    Rebus cunctus inest quidam velut orbus, ut quemadmodum temporum vices, ita morum vertantur.
  • Оставят подир себе си пустиня и на това му викат мир.за римские завоевания и опустошения
    Solitudinem faciunt, pacem appellant.
  • Отвращение от живота.
    Taedium vitae.
  • Рядко е щастливото време, когато можеш да мислиш, каквото си искаш, и да говориш, каквото мислиш.
    Rara temporum felicitas, ubi quae velis sentire et quae sentias dicere licet.
  • Само глупавите считат своеволието за свобода.
  • Управниците са смъртни, държавата е вечна.
    Principes mortales, respublica aeterna.
Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *