magnifisonz.com /

Публий Корнелий Тацит (или Гай) (на латински: Publius Cornelius Tacitus, Gaius; * 56; † ок. 117) е известен римски историк и политик. Оцелелите откъси от неговите произведения „Диалог“ и „Анали“ проследяват управлението на тримата римски императори Тиберий, Клавдий и Нерон, както и на императорите управлявали в годината на четиримата императори. Заедно с изгубените части, тези произведения описват историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 г. до смъртта на император Домициан през 96 г.

Тацит
римски историк
Роден:	54 г. ?, дн. Франция
Починал:	120 г. (66 г.) Рим, Италия

Тацит вероятно е роден в южна Галия в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при Веспасиан. След това е квестор, претор (през 88 г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през 97 г. е консул в Рим. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от 89 г. до 93 г., а в периода 112 – 113 г. е заемал по-отговорния пост на проконсул на провинция Азия. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи.

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ (на латински: Dialogus de oratoribus) – драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на Веспасиан обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на Цицерон. Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за Юлия Агрикола, дъщеря на Домиция Децидиана и римския генерал Гней Юлий Агрикола, който седем години управлява Британия, докато през 83 г. не е отзован от Домициан. През 98 г. Нерва и Траян слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола De vita et moribus Iulii Agricolae. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните. През същата година Тацит публикува още един неголям трактат De origine moribus ac situ Germanorum, който съдържа описание на земите, народите и обичаите на Германия.

От 98 г. до 116 г. Тацит създава своите две основни произведения – „История“ (Historiae) и Анали (Annalium ab excessu divi Augusti). Първото обхваща събитията от смъртта на Нерон до възцаряването на Нерва., второто е за епохата от 68 г. от н.е. до 96 г. от н.е., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император Август до края на управлението на Нерон. Тя също е запазена само частично.

След три века Свети Йероним цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома – историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война 68 г. – 69 г. и началото на обсадата на Йерусалим от Тит. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на Тиберий, Клавдий и Нерон.

• Боговете обичат силните.

• Всичко непознато (изглежда) е прекрасно.

  Omne ignotum pro magnifico.

• За обиждащия е свойствено да ненавижда тези, които е обидил.

• Историята се пише „без гняв и пристрастие.“ — т.е. безпристрастно

  Sine ira et studio.

• Както преди ни тегнеха безчинствата, така сега ни тежат законите.

  Ut olim flagitiis, sic nune legibus laboramus.

• Кой е токова самонадеян, че да разчита на вечна слава?

  Quem illum tanta superbia esse, ut aeternitatem famae spe praesumat?

• Кръговратът е присъщ на всичко и – подобно на въртящите се в кръг годишни времена – се менят и човешките нрави.

  Rebus cunctus inest quidam velut orbus, ut quemadmodum temporum vices, ita morum vertantur.

• Оставят подир себе си пустиня и на това му викат мир. — за римские завоевания и опустошения

  Solitudinem faciunt, pacem appellant.

• Отвращение от живота.

  Taedium vitae.

• Рядко е щастливото време, когато можеш да мислиш, каквото си искаш, и да говориш, каквото мислиш.

  Rara temporum felicitas, ubi quae velis sentire et quae sentias dicere licet.

• Само глупавите считат своеволието за свобода.

• Управниците са смъртни, държавата е вечна.

  Principes mortales, respublica aeterna.