magnifisonz.com /
„Кръстникът“ (на английски: The Godfather) е американски пълнометражен игрален филм на режисьора Франсис Форд Копола от 1972 година; екранизация по едноименния бестселър на Марио Пузо, който е съавтор на сценария на лентата, заедно с Копола. В главните роли са Марлон Брандо и Ал Пачино като ръководители на престъпна фамилия от италиански произход в Ню Йорк. Сюжетът, обхващащ периода от 1945 до 1955 година, е фокусиран върху превръщането на Майкъл Корлеоне от неангажиран родственик в безмилостен мафиотски бос на фона на живота на семейството на патриарха Вито Корлеоне.
Много критици определят „Кръстникът“ като един от най-великите филми на световното кино и като един от най-влиятелните, особено в жанра на гангстерските филми. След своето излизане филмът има най-големите приходи в историята на киното, позиция, която запазва до 1976 година, когато е изместен от „Челюсти“.
„Кръстникът“ получава три награди „Оскар“ – за най-добър филм, за най-добър актьор (Марлон Брандо) и за най-добър адаптиран сценарий (Марио Пузо и Франсис Форд Копола). Номиниран е и в седем други категории, сред които за най-добър актьор в поддържаща роля (Ал Пачино, Джеймс Каан и Робърт Дювал) и за най-добър режисьор (Франсис Форд Копола). Успехът на филма довежда до създаването на две продължения – „Кръстникът 2“ (1974) и „Кръстникът 3“ (1990).
През тази година се навършват 46 години от излизането на филма „Кръстникът“. Лентата на Франсис Форд Копола се счита за безапелационно най-добрия филм на всички времена.
За това и ви представяме 10 факта за „Кръстника“ :
От студиото не искали Ал Пачино за Майкъл
През 1972 г. Пачино бил все още прохождащ актьор, който имал роли най-вече в театъра. Франсис Форд Копола обаче страшно го харесвал и бил твърд в това, че той трябва да играе Майкъл Корлеоне. От „Парамаунт“ обаче не одобрявали Пачино почти до самото начало на снимките. Копола дори бил принуден да прави кастинги на Джеймс Каан и Робърт де Ниро за ролята. За образа са прослушани още Дъстин Хофман и Джак Никълсън. Пачино почти се бил отказал от ролята, когато заснел сцената, която убедила студиото. Това е сцената, в която Майкъл обяснява на Сони как ще убие Върджил Солоцо. От „Парамаунт“ са толкова впечатлени, че дават зелена светлина за неговата главна роля.
Робърт де Ниро е бил близо до ролята на Сони
Де Ниро се явил на кастинг за няколко роли във филма. В момента, в който Джеймс Каан бил гласен за Майкъл, той дори бил фаворит за Сони. Тук може да видите и кастинга му за ролята, който определено е убийствен. Копола обаче предпочита Каан за ролята, защото според него той има по-отличително излъчване на лошо момче. Де Ниро обаче прави толкова голямо впечатление на Копола, че той го кани за втората част от поредицата. За ролята си на младия Вито Корлеоне Де Ниро печели „Оскар“ през 1974 г.
Конската глава е била истинска
Една от най-култовите сцени във филма е тази, в която филмовият продуцент Джак Уолц се събужда и намира в леглото си отрязаната глава на любимия си кон.
Актьорът Джон Марли репетира за сцената с изкуствена конска глава. Когато снимат обаче, продуцентите оставят в леглото истинска конска глава. Марли не знае за промяната и установява, че главата е истинска по време на снимките. Викът от филма всъщност е напълно истински и прихваща реалната реакция на актьора в момента, в който разбира, че в леглото има истинска конска глава.
Във филма думата мафия не се използва
Причината е договорка на Копола с италиано – американската лига за граждански права. От там не искат думата да се използва, за да не създава стереотипи за италианската общност в Америка.
В крайна сметка думата мафиот се появява в заглавие от вестник във филма. То гласи : „Мафиотът Бардзини е разпитван за война в подземния свят“.
Не и Марлон Брандо
От „Парамаунт“ категорично не искали Брандо за ролята. По онова време той имал лоша слава на скандалджия и капризна звезда. Последните му няколко филма пък били провал.
За ролята бил предложен Орсън Уелс. Копола обаче отчаяно искал точно Брандо. Тогава от сутдиото поставили невъзможни условия за неговото наемане. Той е трябвало да се яви на кастинг, нещо което Брандо приемал за обида. Освен това трябвало да не иска заплата и да плати всички щети, причинени от евентуалното му лошо поведение.
За изненада на всички, Брандо се явил на кастинга пред камера. Идеята му за образа на Дон Корлеоно веднага спечелила продуцентите и те оттеглили останалите си две условия.
Тогава самият Брандо поставил условия. Основното било Бърд Рейнолдс, който тогава бил обмислян за ролята на Сони Корлеоне, да не бъде наеман. Брандо го считал за телевизионна звезда, подходяща за сериали.
Лука Брази наистина е работел за мафията
Лука Брази е страховитият наемен убиец на фамилията Корлеоне. Във филма той е изигран от бившия кечист Лени Монтана. В миналото си Монтана е работил и като шофьор и бодигард във фамилията Коломбо.
Паметна си остава сцената, в която той репетира обръщението си към Дон Корлеоне, а след това срича, докато говори с него. Истината е, че това не е било планирано. Всъщност Монтана е бил страшно притеснен по време на снимките и не е можел да каже репликите гладко. Копола обаче харесва сцената и я оставя без промени.
Филмът е трябвало да бъде режисиран от Серджио Леоне
Легендата на италианското кино е бил първи избор за режисьор на лентата. По онова време обаче гангстерските филми не били на почит. Самият Леоне решил да откаже филма, за да заснеме легендарния си уестърн „Имало едно време на Запад“.
Цели 12 режисьори отхвърлили сценария. Копола бил последният възможен избор.
Франк Синатра искал ролята на Дон Вито
Синатра знаел колко велика ще е ролята на Дон Корлеоне. Когато се запознал с Копола той директно поискал ролята. Синатра дори му предложил двамата да откупят правата за екранизацията от „Парамаунт“ и да заснемат лентата сами.
Копола обаче културно отказва, което му печели омразата на Синатра, който дори го заплашил, че ще му счупи краката. Синатра бил още по-бесен, когато видял, че образът на певеца Джони Фонтейн е вдъхновен от самия него. Той дори разубедил певеца Вик Дамоун да изиграе ролята.
Гангстери на сватбата
Членове на престъпния синдикат Гамбино са присъствали неотлъчно на снимките на филма и най-вече на сцената със сватбата на Кони Корлеоне. Говори се, че от фамилията настояли Копола да вземе Джани Русо за ролята на Карло Рици. Самият Русо признава, че чичо му е бил част от престъпната фамилия, а самият той от време на време им осигурявал определени контакти.
Все пак според Русо снимките на сватбата били много забавни. Заради многото желаещи да участват в сцената, тя е била изкарана в двора на къщата.
Дон не значи това, което си мислите.
Всеки един от петте лидери на фамилии в „Кръстника“ се нарича дон. Обръщението се използва буквално като титла или знак на висше уважение. Всъщност на италиански дон значи „уважаеми чичо“. Авторът на книгата Марио Пузо просто харесва думата и разпространява използването й. В повече случаи след дон следва първо име, но Пузо въвежда употребата на фамилии.
Марио Пузо е американски писател от италиански произход, роден през 1920 година. Известен е най-вече с романите си за организираната престъпност, като книгата му „Кръстникът“ е считана за №1 в тази сфера. Други популярни негови произведения на тази тематика са „Сицилианецът“, „Последният дон“, „Омерта“ и др. Пузо написа и признатия роман за Борджиите – „Фамилията“. Представяме ви разговорът на писателя с известния телевизионен водещ Лари Кинг от 2 август 1996 година :
––––––––––––-
Не даваш интервюта. Защо?
– Да, не съм давал от 20 години. Не мисля, че те подпомагат продажбите на една книга. Ако напишеш добра книга, хората ще я четат.
Какво те накара да си промениш мнението?
– Ами през последните 20 години маркетингът е нещо все по-важно за продажбите. Реших, че е време на направя нещо, за да разберат хората кога излиза нова книга.
Защо харесваме мафията толкова?
– Защото се самозалъгваме и ни е приятно. Всеки му се иска да има някой, към който да се обърне за справедливост, без да е необходимо да минава през бюрокрацията – съдилища, адвокати и т.н.
Нещо като добър крал.
– Точно. Който е извършил няколко убийства, но все пак е част от семейството. Всичко опира до семейството. За мен „Кръстникът“ е семеен роман, а не криминален.
Вярно ли е, че си написал „Кръстникът“ само за пари?
– Не точно. Това, което се случи – публикувах два романа, които получиха много добри ревюта. „Щастливият странник“ особено. Де факто това е най-добрата ми книга. Обаче не изкарах нищо. Затова се огледах, дадох си сметка за някои неща. Работех като чиновник, после в списания. Имам 5 деца. Беше крайно време да започна да изкарвам пари.
Затова реши да напишеш книга, която ще е близка на хората, ще им допадне.
– Точно така. Истината е, че се опитах да пиша добре, но вече не се стараех да бъда като Джеймс Джойс. Аз съм повече разказвач, отколкото артист на език като Джойс.
Значи „Кръстникът“ не е написан под нивото ти?
– Какво да кажа… Все ми се иска да го бях написал по-добре. Но отидох в Европа, оставих ръкописа на издателите си и им казах, че трябва да направя още една преработка. Когато се върнах те вече бяха приготвили книгата за публикация, бяха продали правата на други издателства и аз не можах да направя последните корекции.
Как написа сценария за първия филм. Защо се съгласи? Все пак книга и сценарий е като ябълка и портокал – две различни неща.
– За пари. Както казах и преди. Сценаристите имат нелека задача, но си живеят добре. За мен беше важно, защото пиша дълги книги, които ми отнемат 4-5 години. Сценарият се пише за 2-3 месеца и ти дават огромна сума. Няма как да кажеш не.
Всички тези неща за мафията, които пишеш, всичко от главата ти ли излиза?
– Да, и от проучвания. Никога не съм се забърквал с тези хора. Хората мислят, че имам връзки с мафията, но се заклевам, че не е така.
Доволен ли си от филмовата трилогия?
– Да, справиха се много добре. Особено при първия и втория филм. Първият, си мисля, е класика. Третият не се получи толкова добре. Но пак е силен филм, беше номиниран от Академията. Няма как да е лош в този случай. Понякога имаш късмет, понякога не.
Коя беше първата ти книга?
– „Тъмната арена“. Излезе през 1955 г. Става въпрос за Втората световна война.