Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината – Емил Зола

magnifisonz.com /

Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867),„Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.

DH79HB Emile Zola - French Writer - Photographic portrait by Felix Nadar

ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :

„Ако ме попитате какво правя на този свят, аз, артистът, ще ви отговоря : тук съм за да бъда забелязан!“.

„Можете да потиснете истината и да я заровите в земята, но тя отново ще израсне“.

„Артистът е нищо без дарбата, но дарбата е нищо без работа“.

„За мен съдбата на животните е неразривно свързана с тази на хората“.

„Не се тревожа за красота и перфекционизма. Не ме интересуват великите векове. Това, за което ме е грижа, е животът, борбата“.

„Според мен не можеш да твърдиш, че си видял нещо, без да го снимаш“.

„Двама човека живеят в артиста. Поет и занаятчия. Поетът се ражда. Занаятчия се става“.

„Мисълта е дело. От всички дела тя облагородява света най-много“.

„Цивилизацията няма да пребъде преди последния камък от последната църква да падне на последния свещеник“.

„Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината“.

„Насилието никога не носи успех, не можеш да промениш света за един ден. Този, който обещава да промени всичко изведнъж, е глупак или лъжец“.

„Не е необходимо човек да е смирен, за да заслужи помощ, достатъчно е да страда“.

„Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните срокове“.

„Духни свещта – няма нужда да виждам как изглеждат мислите ми“.

„Нищо не дава повече кураж на младите хора от любовта“.

 

Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, умира на 29 септември 1902 г. Баща му е италианскиинженер, умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството, Мустафа, изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

На 25 години Зола започва да ухажва шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Знае се, че Александрина е любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с писателя. Според някои биографи самата шивачка привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния любовник, който я е напуснал. Мелей и Зола заживяват заедно. Четири години по-късно се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след пет години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни. Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението скоро съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Зола оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота. След 18 години брак без любов и плътски ласки Зола надебелява, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с кое да е младо момиче.

emil zola naturalizum

През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е силно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея, настанява я в единапартамент. Жан му ражда две деца – Денис и Жак. Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие – да има истинско семейство и близост, топлота. Зола се грижи, обича и закриля всячески Жан.

Зола дълги години води нелегално съществуване между двете семейства. Едно анонимно писмо информира обаче Александрина за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола вдига шум до бога и заплашва с развод, но скоро разпалеността ѝ се уталожва. Тя дори се среща с децата и след смъртта на Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.

От 1862 до 1866 Зола работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката наНаполеон III. Учението на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.