magnifisonz.com /
Емил Зола (на френски: Émile Zola) е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи). Автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867),„Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.
ЦИТАТИ И БИОГРАФИЯ :
„Ако ме попитате какво правя на този свят, аз, артистът, ще ви отговоря : тук съм за да бъда забелязан!“.
„Можете да потиснете истината и да я заровите в земята, но тя отново ще израсне“.
„Артистът е нищо без дарбата, но дарбата е нищо без работа“.
„За мен съдбата на животните е неразривно свързана с тази на хората“.
„Не се тревожа за красота и перфекционизма. Не ме интересуват великите векове. Това, за което ме е грижа, е животът, борбата“.
„Според мен не можеш да твърдиш, че си видял нещо, без да го снимаш“.
„Двама човека живеят в артиста. Поет и занаятчия. Поетът се ражда. Занаятчия се става“.
„Мисълта е дело. От всички дела тя облагородява света най-много“.
„Цивилизацията няма да пребъде преди последния камък от последната църква да падне на последния свещеник“.
„Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината“.
„Насилието никога не носи успех, не можеш да промениш света за един ден. Този, който обещава да промени всичко изведнъж, е глупак или лъжец“.
„Не е необходимо човек да е смирен, за да заслужи помощ, достатъчно е да страда“.
„Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните срокове“.
„Духни свещта – няма нужда да виждам как изглеждат мислите ми“.
„Нищо не дава повече кураж на младите хора от любовта“.
Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, умира на 29 септември 1902 г. Баща му е италианскиинженер, умира още докато Зола е дете. Прекарва детството си в Екс ан Прованс. Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството, Мустафа, изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.
На 25 години Зола започва да ухажва шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Знае се, че Александрина е любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с писателя. Според някои биографи самата шивачка привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния любовник, който я е напуснал. Мелей и Зола заживяват заедно. Четири години по-късно се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след пет години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни. Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението скоро съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Зола оставя 20 книги, в които изобилстват реалистични описания на секс и голота. След 18 години брак без любов и плътски ласки Зола надебелява, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с кое да е младо момиче.
През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е силно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея, настанява я в единапартамент. Жан му ражда две деца – Денис и Жак. Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие – да има истинско семейство и близост, топлота. Зола се грижи, обича и закриля всячески Жан.
Зола дълги години води нелегално съществуване между двете семейства. Едно анонимно писмо информира обаче Александрина за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола вдига шум до бога и заплашва с развод, но скоро разпалеността ѝ се уталожва. Тя дори се среща с децата и след смъртта на Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.
От 1862 до 1866 Зола работи в издателство „Ашет“, което му открива възможности за контакти с литературните среди. Отдава се на журналистическа дейност в списание „Ревю дю прогре“, в седмичника „Травай“ и сътрудничи във вестниците „Евенман“, „Фигаро“, „Голоа“. Влиза в полемика с романтиците и защитава новото по това време литературно течение реализъм. Обявява се открито срещу политиката наНаполеон III. Учението на Клод Бернар и Чезаре Ломброзо за ролята на наследствеността оказва решаващо влияние върху литературното развитие на Зола, който замисля есето „Експерименталният роман“.