Хипократ – Младият дух спасява съсипаното тяло

magnifisonz.com /

Хипократ (на гръцки: Ιπποκράτης) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината. С името му се свързва Хипократовата клетва. Известни Хипократови принципи са: „На първо място не причинявай вреда“ („Primum non nocere“) и „Изкуството е вечно, а животът – кратък“ („Ars longa, vita brevis“).

Според биографичните данни за него той е бил обучен в лечителския храм на остров Кос и може би е бил ученик на Херодик. Хипократ странства много преди да се установи в Кос да практикува и преподава медицина.

Работите приписвани на Хипократ, наречени още „Хипократова колекция“, наброяващи около 70 и писани между 430 и 200 пр.н.е. Смята се, че в действителност може би около 6 са негови, а всъщност колекцията е остатък от голямата библиотека на медицинското училище на остров Кос. Неговото обучение вероятно е повлияло други автори в посоката на неговите идеи, които отричат суеверията, божествения произход на болестите, също и магията на примитивната медицина и по този начин поставят основите на науката медицина.

Малко е известно за живота на Хипократ, но някои от неговите постижения като медик са документирани от Аристотел и Платон.

Хипократ
античен лекар

Роден
460-те пр.н.е.
остров Кос, Гърция
Починал
около 365 г. пр.н.е.
Лариса, Гърция
И днес всички лекари се кълнат в името му, тържествено произнасяйки “Не вреди!” Но не всичко е толкова просто и не това е най-главното в Хипократовата клетва. И в биографията на Бога на медицината има тъмни петна. Хипократ е бил толкова популярен, че след смъртта му започнали да го почитат като лекар-полубог В негова чест всяка година устройвали тържества.
https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/730/old/2009-06-23-main-NVKRGOMYB.jpg
Гърците били абсолютно уверени, че между тях живеят и самите богове, и потомците им. Такъв божествен бил и родът на Хипократ, смята се, че е от 17-о или 19-о коляно потомък на бога на медицината Асклепий. В рода му всички били лекари. Но бащата предавал тайното си изкуство за лечение само на сина си и зад пределите на клана нищо не излизало. Обучението било предимно устно и практическо. Друг велик доктор – Гален, пише, че децата в рода от малки учели да правят разкрития и вземали активно участие в лечението. Клан или каста? Хипократ бил един от първите, който започнал да обучава не само своите деца, но и странични хора. Известни са имената на учениците му. Философът Платон, по-млад съвременник на Хипократ, пише, че от него можело да научиш медицината срещу заплащане. А най-близките му помощници били синът му Фесал и зет му Полибий.
Това бил извънреден случай. Дотогава в клана гласували доверие само на преките потомци на Асклепий по мъжка линия, като не се доверявали дори на жените и съпругите си. Пришълците можели да разрушат семейната кланова школа и за да се избегне подобно развитие на събитията, била създадена клетвата на Хипократ. Казано на съвременен език, това е клетва, която да напомня на лекарите от медицинската каста, “че са оковани в единна верига и са обвързани с една цел”.  Клетвата започва с обръщение към боговете: “Заклевам се пред Аполоновия лекар, Асклепий, Хигий и Панакий и всичките богове и богини”. Но веднага след това бъдещият ескулап детайлно се заклева във вярност на учителя, на близките му и на кастовите интереси. Той тържествено обещава: “да смятам наученото от мен лекарско изкуство наравно с моите родители, да споделям с тях предимството си и в случай на необходимост да му помагам в нуждите му, потомството му да смятам за свои братя и това изкуство, ако пожелаят да го изучават, да им го преподавам безвъзмездно, без всякакъв договор, наставления, устни уроци и всичко останало в учението да съобщавам на синовете си, синовете на своя учител и на учениците, свързани със задължението и клетвата по медицинския закон, но на никого другиго”. И едва след всичко това няколко думи за болния и затова ние днес изразяваме с думите “Не вреди” (разбира се, самият Хипократ не го е казвал): “Аз организирам режима на болните в тяхна полза съобразно силите и умението си, въздържайки се от причиняване на вреди (ето го това “Не навреждай”) и несправедливости”.
 General biography; or, Lives, critical and historical, of the most eminent persons of all ages, countries, conditions, and professions, arranged according to alphabetical order (1818) (14781428931).jpg
Всъщност това е всичко, отнасящо се до обещанията на лекаря за лечението на пациента. Следват думите за спазване на лекарската тайна и няколко забрани – да не се дават на болните смъртоносни средства, препарати за аборт и да не се правят сечения на страдащите от каменна болест. Така че, съдейки по текста на клетвата, интересите на болния са ако не на десето, то сигурно на пето място. Може да ми възразят, цитирайки клетвата по-натам: “В който и дом да вляза, ще вляза тук в полза на болния, далече от всичко намерено, невярно и пагубно…”
Всичко това са забележителни думи, но колкото и да е тъжно, отново не е главното. Хипократ критикувал „модерните” тогава методи на лечение като „тръскане по стълба” за лечение на заболявания на гръбначния стълб и идеята му “не вреди” била насочена именно срещу подобни терапии. Медицинският садизъм в историята продължавал доста дълго и хората често си спомняли завета на Хипократ.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d2/Hippocrates_Light.JPG
Така било, когато бащата на съвременната фармакология Парацелс започнал да лекува сифилис с живак и болните умирали от бъбречна недостатъчност, не доживявайки до тежките последици на “болестта на любовта”. Всъщност за това ни напомнят и сега, когато започват да говорят за това, че лечението не трябва да е по-опасно от самото заболяване. Но в биографията на Хипократ се споменава една неприятна история, много наподобяваща на “Подвига на Херострат”, изгорил знаменития храм на Артемида в Ефес, за да остане в историята. Трима библиографи споменават Хипократ като подпалвач. Според тях той подпалил медицинския архив в храма на Асклепий в Косе, а други споменават за медицинската библиотека в Книда (създадена от другия клон на потомците на Асклепий, конкуриращ се с клана на Хипократ). Но в едно библиографите са единни: те твърдят, че знанията на “бащата на медицината” са се родили от пепелта на тези пожари.  Те смятат, че Хипократ е присвоил писмените източници и на тази основа е създал знаменитите си трудове, така наречения “Хипократов сборник”. Удивителното е, че Хипократ е първият лекар, оставил такова огромно медицинско наследство.
  • Бракът – това е треска, която започва със горещина, а завършва с хлад.
  • Войната е единственото истинско училище за хирурзи.
  • Душата на човека се развива до последния му дъх.
  • Животът е твърде кратък, за да се изучи една професия.
  • Животът е кратък, изкуството – вечно. — «лат. Ars longa, vita brevis est.»
  • Животът е кратък, изкуството – вечно, случаните обстоятелства – скоропредходни, опитът – изменчив, съждениятата – трудни.
  • Изкуството е обширно, а животът е кратък.
  • Изкуството на медицината се състои от три елемента: болест, болен и лекар.
  • Изцелението – това е дело на времето, но понякога това е и дело на възможността.
  • Има две неща: наука и предубеденост; науката създава познание, а предубедеността — невежество.
  • Което не го излекуват лекарствата, излекува го желязото; което не го излекува желязото, излекува го огъня; което не го излекува огънят, излекува го смъртта.
  • Колкто звези да небето, толкова скрити тайни в женското сърце.
  • Лекарят лекува, но природата излекува.
  • Младият дух спасява съсипаното тяло.
  • На първо място: не вреди! — «лат. Primum non nocere»основен етичен принцип при медицинските професии
  • Нека храната ви бъде лекарство и лекарството — храна!
  • Някои болни, не разбирайки в съзнанието си обреченоста, оздравяват само защото, те са уверени в майсторството на лекаря.
  • Отстранете причината – тогава ще изчезне и болестта.
  • Пиянство – причина за слабостта и болестите при децата.
  • Работата е необходима за здравето.
Facebook Comments