Ако в различните възрасти мислим различно, различни личности ли сме?

magnifisonz.com / 

Едно от най-уникалните изследвания за цялата история на психологията, публикувано в списание Psychology and Aging предполага, че с течение на нашия живот личността се трансформира до неузнаваемост, също както се изменя външността ни и постоянно се заменят клетките ни.

Изследването започва през 1950 г., когато 1208 14-годишни деца от Шотландия вземат участие в личностно проучване. По време на него, те попълват шест въпросника, целящи да установят шест личностни черти: самоувереност, постоянство, емоционална стабилност, съзнателност, оригиналност и ученолюбивост. Взети заедно, резултатите от тези въпросници са обединени в една черта, определена като „надеждност“. Повече от шест десетилетия по-късно, учените успяват да открият 635 от оригиналните участници и правят повторни тестове на 174 от тях. Получените резултати са доста интересни.

Новите тестове, проведени 63 години по-късно… не показват никакво постоянство по отношение на обособените характерни личностни черти при старите тестове! Това донякъде е изненада за учените, а и за повечето хора, които предполагат, че докато човек остарява малко или много запазва основните черти на характера си. Както се оказва обаче, младежите които тепърва навлизат в живота, са съвсем различни хора от тези, които са изживели съществена част от него…

Учителите са помолени да използват 6 въпросника, за да оценят 6 персонални черти на тийнейджърите – самоувереност, постоянство, стабилност на настроението, добросъвестност, оригиналност и желание да учат. Резултатите от шестте въпросника са обединени в един показател, който измерва една черта, определена като надежност. След повече от 60 години изследователите намират 635 участника от това анкетиране и 174 от тях се съгласяват да минат теста отново.

77-годишните участници се оценяват от близък приятел или роднина също по шест личностни черти. Като цяло няма много припокриване с резултатите от анкетата преди 63 години. „Не се забелязва стабилна корелация за всяка от 6-те характеристики, както и за общия фактор, надеждност, след 63-годишния интервал,“ пишат изследователите. „Ние предполагахме, че ще намерим доказателства за личностна стабилност даже за по-дълъг период от 63 години, но нашите корелации не поддържаха тази хипотеза“ – добавят те.

Резултатите изненадват учените, тъй като предишни изследвания на личността за по-къси периоди от време, сякаш показват добра приемственост.

Досегашните изследвания, продължаващи няколко десетилетия, които се фокусират от 10 г. до средна възраст и от средна възраст до старост, показват стабилни личностни черти. Но последното изследване, обхващащо най-дълъг период, показва, че стабилността на личността се нарушава с течение на времето. 

„Колкото по-дълъг е интервалът между две оценки на личността, толкова е по-слаба връзката между тях“, пишат изследователите. „Нашите резултати показват, че когато интервалът се увеличи до 63 години, не се забелязва никаква връзка между личностните качества на един и същ човек“.

„Личността представлява характерни модели на мислене, емоции и поведение на индивида, заедно с психологическите механизми – скрити или не – зад тези модели“, отбелязват авторите, цитирайки определението на професора по психология Дейвид Фандер (David Funder).

Ако начинът на мислене, емоции и поведение толкова драстично се променят в продължение на десетилетия, може ли тогава да се счита за едно и също лице човекът в напреднала възраст и като тийнейджър? Този въпрос се свързва с теориите за природата на личността, от съвременната невронаука до древната будистка вяра, че нашата идея за едно стабилно „Аз“ не е нищо повече от илюзия.

Разбира се, това сме го усещали, когато например се срещнем със стари съученици, с които не сме се виждали няколко десетки години, но това изследване предполага, че ако можехме да се срещнем със собствената си млада версия, едва ли бихме се познали.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.