Аристип – Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето

magnifisonz.com /

(На картината – „Аристип и неговите другари след корабокрушение“ от Антонио Дзуки (1726–1796)  

Аристип (на гръцки: Ἀρίστιππος) е древногръцки философ, ученик на Сократ, основател на школата на хедонизма. Тъй като Аристип произхожда от град Кирена (днес в Либия), неговите последователи носят името „киренайци“.

Арестип смята, че има само две състояния на душата — болка и удоволствие. Щастието е сума от всички удоволствия в нашия живот. Според Аристип болката е „острото движение“, а удоволствието – „плавно движение“. За него всички удоволствия са еднакви и който не се стреми към удоволствие, е извратен. Не вярва, че някое удоволствие е „по-удоволствие“ от друго. Може би затова Аристип умеел да се нагажда към всякакви обстоятелства и с успех живее в двора на един от тогавашните тиранични царе. По тази причина безцеремонният Диоген от Синопа го нарича „царско куче“.

https://www.agefotostock.com/previewimage/medibigoff/7c41f6294723d640675e15f3fb186839/ibr-2298974.jpg

Хедонизмът (от гръцки: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие“ + наставка -ισμός [ismos] „изъм“) е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност . Eтическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот. Хедонизъм – това е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма – това е аскетизма. Аскет – това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му. Един от основните представители на хедонизма е философът Аристип (ІV-ти век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от Епикур и неговите последователи – епикурейците. Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и разбира се, в чувството за свобода. Знаменитият Хипократ, създателят на лекарската етика и учението за темпераментите, считан за бащата на медицината, пише, че честите полови сношения укрепват и увеличават половия член, а въздържанието – смалява пениса. В същото време се считало, че мастурбацията била причина за редица заболявания, тъй като семето било необходимо за нормалното развитие на човека, неговата загуба била равностойна на загуба на здраве. В същото време лекарите уверявали, че семето се натрупва, постъпвайки от всички части на тялото и преди всичко от главата. Дори се появила и теория, наречена “Херокомия”, според която ако мъжете встъпват постоянно в полови сношения с млади сексуални обекти, то те се подмладявали, тъй като от организма на младите хора, основно юноши и девойки, жизнените сили постъпвали в организма на по-възрастните. Ето защо, в миналите векове, толкова много били разпространени сексуалните контакти между лица с голяма разлика във възрастта. Така например, библейският цар Давид, винаги държал при себе си Овигея – момиче, от племето Сунам, което му помогнало, съгласно легендата да изглежда млад. Хипократ утвърждавал в своите научни разработки, че мъжествеността и положителните качества на възрастните мъже се носели в тяхното семе и то трябвало да бъде “засаждано” в по-младите мъже, за да растат мъжествени и да развиват своите качества, особено воинските си дългове. По този начин се разпространявали контактите между мъжете. Най-разпространени били в армейските редици, където сексуалните контакти между тях значели много. В средните векове, по времето на Испанската Инквизиция, теорията на херокомията била отхвърлена, но през ХІХ век, тя отново се завърнала, като се доразвила с още един клон – теорията на биотока. В нея се считало, че по време на сексуална възбуда и контакт се предават специфични биоенергийни потоци, които имат целебна мощ. В равносметка – хедонизмът – това не е сексуална наслада между двама обичащи се, а чувствена наслада.

https://d3d00swyhr67nd.cloudfront.net/w1200h1200/NTI/NTI_STM_TEMP08.jpg

  • Аристип бил любовник на хетерата Лайда. На тези, които го укорявали за това, философът отвръщал:
    — Лайда се покорява на мене, а не аз на нея. Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях, без да им се подчиняваме.
  • Аристип заявявал:
    — Тези, които са овладели обичайния кръг знания, но са пренебрегнали философията, приличат на женихите на Пенелопа, които успели да подчинят Меланто, Полидора и другите робини, но не достигнали до брак с господарката.
  • Аристип учел, че:
    — Няма нищо справедливо, прекрасно или безобразно в природата – всичко зависи от нравите и обичаите.
  • Аристип често казвал:
    — По-добре да бъдеш беден, отколкото невеж – ако първият е лишен от пари, то вторият е лишен от човешки образ.
  • Веднъж Аристип влязъл с млади момчета в дома на една хетера и едното от тях поруменяло. Философът отбелязал:
    — Не е позорно да влезеш, позорно е да не намериш сили да излезеш.
  • Веднъж Аристип минавал покрай Диоген, който в това време си чистел зеленчуци:
    — Ако умееше да се изхранваш със зеленчуци, нямаше да слугиваш в палатите на богатите.
    — Ако умееше да общуваш с хората, нямаше да ти се налага да чистиш зеленчуци — бил отговорът на Аристип.
  • Веднъж Аристип, застъпвайки се пред Дионисий І Старши за един свой приятел, се хвърлил в краката на тирана. Когато след твоа някой започнал да му се присмива, философът отвърнал:
    — Не съм виновен аз, а Дионисий, на когото ушите му явно се намират на краката.
  • Веднъж Дионисий І Старши предложил на Аристип да си избере една от три хетери, но Аристип отвел и трите, заявявайки:
    — Парис е направил голяма грешка, отдавайки предпочитание само на една.
  • Веднъж един се хвалел, че може много да пие, без да се напива:
    — Много да пие, без да се напие, това го може даже муле.
  • Веднъж като плавал на един кораб и разбрал, че е разбойнически, извадил парите си, преброил ги и сякаш между другото ги хвърлил в морето.
    — По-добре златото да погине за Аристип, отколкото Аристип заради злато.
  • Веднъж някакъв започнал да го хока на улицата, но Аристип отминал. Недоволникът тръгнал подире му и го запитал:
    — Защо ме подминаваш?
    — Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.
  • Веднъж някой казал, че винаги философите ходят при богатите, а не обратното.
    — Но и лекарите — отбелязал Аристип — винаги ходят при болните, само че всеки предпочита да е лекар, а не болен.
  • Веднъж някой предложил на Аристип заплетена задача:
    — Разгадай я!
    — Защо, глупако, — отвърнал Аристип, — искаш да развържеш възел, който, дори завързан, ни създава толкоз грижи?
  • Веднъж някой се хвалел със своето умение да плува, на което Аристип казал:
    — Не те ли е срам да се хвалиш с нещо, което го могат даже делфините?
  • Веднъж при Аристип дошъл софистът Поликсен и, виждайки го на богата трапеза в компанията на жени, започнал да го хока. Философът обаче му предложил:
    — А не можеш ли да останеш днеска с нас?
    След като Поликсен се съгласил, Аристип добавил:
    — И за какво недоволстваше? Явно не разкошът те притеснява, а разходите.
  • Веднъж, когато го упрекнали, за разкошния начин на живот, който води, Аристип отвърнал:
    — Ако разкошът беше нещо лошо, нямаше да присъства на пиршествата на боговете.
  • Когато Дионисий І Старши веднъж плюл върху Аристип, той изтърпял, но когато започнали да го укоряват за това, той заявил:
    — Щом рибарите могат да изтърпят пръските на морето, за да хванат дребната си риба, аз ли няма да изтърпя пръските на неговите слюнки, за да хвана по-голяма риба?
  • На въпрос с какво философите превъзхождат останалите хора, Аристип отговорил:
    — Ако законите бъдат премахнати, единствено философите ще продължат да живеят както преди.
  • На въпроса „На какво трябва да се учат добрите деца?“ Аристип отговарял:
    — Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат.
  • На въпроса каква полза му е донесла философията, отвърнал:
    Философията ми е дала способността да говоря смело с всекиго.
  • На въпроса по какво се отличава мъдрия човек от глупавия, Аристип отговорил:
    — Ако искаш да различиш мъдреца от глупеца, прати ги и двамата чисто голи сред хора, които не ги познават, и тогава ще видиш.
  • Някой укорил Аристип, че живее с хетера.
    — Но нима не е все едно — казал Аристип, — дали обитаваш дом, в който са живели мнозина, или такъв, в който никой не е живял?
    — Все едно е.
    — И не е ли все едно дали плаваш на кораб, на който вече са плавали хиляди, или на такъв, който все още никога не е плавал.
    — Разбира се, че е все едно — отвърнал укорителят.
    — По същия начин е все едно дали живееш с жена, която мнозина са познавали, или с такава, която никой не е докосвал.
  • По адрес на човек, който много се хвалел с обширните си знания:
    — Както този, който яде твърде много, не е по-здрав от онзи, който взима от храната само най-необходимото, така и истински учен е не този, който чете много, а този, който извлича полза от четенето.
  • При пребиваванието си в Азия, Аристип попаднал в плен при сатрапа Артаферн. Някой го попитал:
    — И не падаш духом?!
    — Малоумник! — му отвърнал Аристип. — По-малко от всеки друг път съм склонен да унивам точно днес, когато ми предстои да побеседвам с Артаферн?
  • Упрекнали Аристип, че за защитата на свое дело е наел оратор:
    — Аз наемам и готвач, когато искам да дам обяд! — бил незабавният отговор на философа.
Facebook Comments