magnifisonz.com /
Чарлс Буковски е велик писател, който обаче намира истинското си призвание едва в последната трета от своя живот. Подобно на много други писатели, и той прекарва дълги години в най-обикновени, с нищо невдъхновяващи професии.
В средата на 30-те си години Буковски става пощальон към Щатските пощи. И въпреки че по-късно ще каже, че никоя работа не може да застане на пътя на творческата креативност, рутинният труд започва да го потиска и да изсмуква душата му.
През 1969 г. – годината преди 50-ия рожден ден на Буковски, публикациите му в ъндърграунд списанието Open City хващат окото на издателя Джон Мартин. Той предлага на злополучния пощаджия месечна стипендия от 100 долара, за да напусне работа и да се отдаде само на писането. Така и става. Това е началото на една бляскава кариера, устояла на времето. Две години след тази случка излиза и първият роман на Буковски – подходящо озаглавен „Поща“.
17 години по-късно, през август 1986 г., писателят изпраща на благодетеля си едно закъсняло благодарствено писмо.
„12 август, 1986
Здравей, Джон:
Благодаря за хубавото писмо. Не вреди, струва ми се, понякога да си спомни човек откъде е дошъл. Ти знаеш местата, откъдето дойдох аз. Дори хората, които се пробват да пишат или да снимат филми за това, не могат да уцелят съвсем истината.
Наричат го „от 9 до 5“. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата. След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.
Знаеш, че все казвам „Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси“.
И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.
Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?
Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: „Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни изволни всичките ей така, не разбирате ли?“
Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им.
Сега в индустрията се правят огромни съкращения (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени). Уволняват хората със стотици хиляди и лицата им са зашеметени:
„Вложих 35 години…“
„Не е правилно така…“
„Не знам какво да правя…“
Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха? Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите. Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?
Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.
Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: „Никога няма да бъда свободен!“.
Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот.
Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа. И когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и лайна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.
Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.
Твойто момче,
Ханк
Животът е един. И трябва да го изживеем на максимум. Как да стане това обаче? За съвет може да се обърнем към един от признатите специалисти в тази област – писателя Чарлс Буковски.
За него казват, че пиел повече от необходимото, имал повече любовници, отколкото се смятало за прилично, работел не там, където се приемало за престижно и живеел по начин, различен от този на обикновените членове на обществото. Никога не пишел за неща, за които е приятно да се чете. Текстовете му са пълни с горчилка. Черноработник, пияница… и един от най-умните писатели на ХХ век.
Не се примирявайте
„Исках целия свят – или нищо.”
Не бива да се примирявате с по-малко от това, което искате и заслужавате. Стремете се към най-доброто и не приемайте нищо, освен онова, което ви прави напълно щастливи. Няма никакъв смисъл да се отказвате от целите си, за да се съгласите на просто приемливи резултати и после цял живот да се измъчвате от съжаления.
Обичайте себе си
„Никога не съм срещал друг човек, с когото да бих искал да сменя мястото си. И дори това да е заблуда, от този факт ми става по-леко.”
Вярно, никой не е съвършен, но в същото време няма никакъв смисъл да се тормозите от това. Престанете да се критикувате за всяка грешчица и проявете малко снизхождение към слабостите си. Това не значи, че не бива да работите над самоусъвършенстването си. Просто станете най-големия си почитател и поддръжник – каквото и да се случва.
Живейте на 100 процента
„Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.”
Искате да скочите с парашут, но не можете да съберете смелост? Скачайте! Мечтаете да се запишете на курс по история на изкуствата, но не знаете дали ще ви потрябва в живота? Запишете се още днес! Разполагате само с един живот, който може да изживеете само сега. Защо да чакате, докато стане твърде късно?
Не се бойте от мъката – без нея няма да можете да вкусите щастието
„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.”
Болката, скръбта, разочарованието, гневът, тревогата – това са негативни чувства, които ни тровят живота и ни правят нещастни. И все пак никога няма да можете докрай да оцените положителните емоции, които ни предлага животът, ако не познаете техните противоположности. Затова в мига, в който ви овладее унинието, си спомнете, че скоро всичко ще се промени и този мрачен момент само ще подчертае красотата на настъпващия изгрев.
Бъдете уникални и безсрамно подчертавайте това с всичките си постъпки
„По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил.”
Не се бойте да бъдете себе си. Чарлс Буковски със сигурност не се е страхувал от това. Винаги показвайте истинското си лице и се стремете да изразявате собствената си фантастична индивидуалност. По-добре да изживеем живота като самите себе си, отколкото да се мъчим да се правим на някой друг, за да угодим на околните. На кого му пука какво мислят те?
По-силни сте, отколкото си мислите
„Понякога ставате сутрин от леглото и си мислите, че няма да преживеете този ден. После обаче сами ще се смеете, като си спомняте своите съмнения.”
Животът е пълен с изпитания и лишения – да, знаете това и сами, изпитвали сте го неведнъж на гърба си. Въпреки това обикновено успявате да преодолеете тези проблеми и да останете цели и невредими. Винаги помнете, че сте по-силни, отколкото си мислите, и това ще ви помогне да преминете и през най-трудните дни.
Не се бойте от смъртта
„Нося смъртта в левия си джоб. Понякога я вадя и й говоря: „Здравей, мила, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще бъда готов.”
Смъртта е неизбежна. Защо тогава да пилеем живота си в тревоги за нея? Вместо да се измъчвате от мисълта за края, използвайте всички предимства на живота, докато го имате. Много по-целесъобразно е да празнуваме живота, вместо да се боим от смъртта.
Вярвайте в себе си
„Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.”
Вие сте великолепни и единственото, което ви е нужно, е да повярвате в безспорните си и блестящи таланти. Когато постигнете пълна увереност в тях, ще се удивите от върховете, които ще покорите.
Има много по-лоши неща от самотата
„Има и по-лоши неща от това да бъдеш сам. Понякога минават десетилетия, докато осъзнаем това, но няма нищо по-лошо от това да го осъзнаем твърде късно.”
Твърде много хора се боят от самотата и всячески се стремят да я избягват. Понякога обаче лошата компания е много по-ужасна от самотата, която можем да напълним с какви ли не полезни и радостни занимания. Научете се да се цените отделно от другите и уважавайте личното си време.
В живота има от всичко по малко – не вземайте нещата твърде насериозно
„Понякога трябва просто да се изпикаеш в мивката.”
Неочакваните, откачени неща ще ни се случват и трябва да ги приемаме такива, каквито са. Не бива да зацикляме на съвършенството. Понякога трябва просто да се отпуснем. Не си струва да вземаме всичко прекалено насериозно – животът е твърде забавна игра за това.
Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.
Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.
Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.
С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.
Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.
Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.
Задникът е лицето на душата на секса
.
Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш къде отиде всичко.
Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията първо гласуваш и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.
Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.
На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.
Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.
Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.
Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш.
.
Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.
Човек не може да сере срещу течението, братле.
Добрият писател знае кога да не пише.
И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.
Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
Възражението ми към войната не беше, че трябва да убивам някого или че може да бъда убит безсмислено, това трудно имаше каквото и да е значение. Това, на което се противопоставях, беше, че ми се отказваше правото да си седя в малка стая и да гладувам, да пия евтино вино и да лудея по мой си, собствен начин в собственото ми свободно време.