143 години от рождението на музикалният гений Равел

magnifisonz.com / 

„Аз не съм композитор модернист в истинския смисъл на думата. Винаги съм търсил вдъхновение от творчеството на великите композитори, и моята музика в своята основа се опира на традициите и израства от тях. Никога не престанах да се уча от Моцарт.“  Морис Равел

Животът на Морис Равел преминава под знака на особен вид двузначност. Изпъстрен е с всевъзможни парадокси. Най-често свиреният френски композитор остава скрит, непроницаем въпреки огромната си популярност. Външно общителен, заобиколен от приятели, Равел изпитва панически ужас от непремерен жест или емоционално излияние. Зад изящна скептичност и ирония се крие ранима душа. Видни критици не пропускат шанса да рамкират музикалните творения на Равел. Според тях те излъчват блестящ, но хладен темперамент. При това лишен от живо, трепетно дихание. Вероятно така им е по-удобно. Щукеншмид твърди, че няма по-загадъчна фигура от Морис Равел сред композиторите от началото на XX век. Според Марсел Марна маестрото е последният автор, изцяло достъпен за непросветените. Автор, който отговаря на критерии, отнасящи се до Монтеверди, Хайдн или Бетовен. Статистиката отчита, че по продажба на звукозаписи с класическа музика, Равел сякаш е недостижим! Прословутата швейцарска точност (наследена по бащина линия) и огненият темперамент (завещан от майчиния род) съжителстват в удивителна хармония у Равел. Тръгва по свой път от лоното на импресионизма, за да напусне сетне пределите му завинаги. Равел не прекъсва нишката с традициите на XVIII и XIX век.

https://www.br-klassik.de/themen/klassik-entdecken/maurice-ravel-starkes-stueck-100~_h-558_v-img__16__9__xl_w-994_-e1d284d92729d9396a907e303225e0f2d9fa53b4.jpg?version=4b01b

В ранните му творби се усеща влиянието на Дебюси, Шабрие, Сати и Габриел Форе – учителят в Парижката консерватория. Равел търпеливо изучавал ортодоксалните композиционни правила, които преподавал неговият професор.
Сетне с радост ги …заобикалял. „Първо чертая хоризонтала и вертикала. Едва тогава започвам да рисувам свободно…”
Впрочем Морис Равел притежава рядко срещано качество: умеел да гледа на музиката си отстрани. За него тя винаги била игра със съответните правила, разбира се. В живота на Равел светлини и сенки оформят причудливи плетеници. Редуват се триумфи със страховити провали. Не се лута. Работи бавно, вглеждайки се във всеки елемент. Оставя около 60 опуса. Някои наричат това „фабрика за шедьоври”. В писмо до италианския си колега Алфредо Казела Равел споделя: „Писането добива при мен характер на тежка болест. А симптомите – вътрешен огън, безсъние, загуба на апетит…” Повечето произведения на великия френски композитор обаче звучат така, сякаш са създадени на един дъх! Едва след смъртта му през 1937 година откриват в ескизите многобройни поправки и варианти, които чертаят пътя към съвършенството. През 1928 авторът прекосява океана за първото си голямо турне в САЩ. Триумфът е така впечатляващ, че Равел тъжно поклатил глава: „Подобно нещо не би могло да се случи в Париж!” Най-големите вестници отразяват събитието на цели страници, а единственият, който излиза на френски в Ню Йорк не обелва и дума.
В Кливлънд 3500 аплодират възторжено на крака маестрото, който сам дирижира творбите си. Впрочем Равел бил заклет фен на американските джазмени и не пропускал гастролите им в Париж. На всичко отгоре любимият му териер се наричал Джаз!  
По време на Първата световна война композиторът категорично застава срещу организацията за защита на френската музика! Счита музикалния обмен за абсолютно необходим, жизненоважен. Морис Равел поддържа близки контакти със Стравински и Казела, с Рихард Щраус, Шьонберг, Барток… А биографът му Марсел Марна обобщава: „Сътвореното от гениалния маестро повече от всяка друга музика владее тайната да прониква в дълбините на душата, без да говори с езика на бурната страст. Колкото до Болеро, чувал съм какви ли не определения: необикновен музикален фокус, разходка из душата, хипнотична амалгама от монотонност и деликатна изисканост… Убеден съм, че всичко това го има в най-прочутата творба на Равел”, повдига завесата Марсел Марна. Когато попитали композитора за неговия фаворит сред произведенията му, отговорил с присъщия лаконизъм и ироничен привкус: „Ама разбира са не Болеро! В него няма музика…”

Facebook Comments