magnifisonz.com /

Маркес с първото издание на „Сто години самота“, отпечатано с послените пари на семейството му :

Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес е пълното име на колумбийски писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито (умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка.

Той е сред най-значимите автори от 20-ти век, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г.

• Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

• В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.

• Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.

• Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.

• Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.

• Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.

• Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

• Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.

• Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.

• Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.

• Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

• Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.

• Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.

• Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.

 

От книги на Маркес : 

През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Гарсия Маркес започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ (El Espectador).

Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“ („Relato de un náufrago“). Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение. Историята е следната — през 1955 година военният кораб Калдас потъва заедно с целия екипаж, остава жив само Луис Алехандро Веласко, който успява да оцелее 10 дни в открито море на сал. При завръщането си на сушата, той разказва на журналистите, че потъналият военен кораб е пренасял контрабандасъс знанието и покровителството на правителството. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като кореспондент в чужбина в Рим. Завръщането му в Колумбия е рисковано и той започва да пътува из Европа – Париж, Барселона, след това и в други краища на света – Каракас, Ню Йорк.

Габриел Гарсия Маркес се среща с Мерседес Барча, докато тя е в колежа, но и двамата решават да завършат, преди да се оженят. След като той заминава за Европа, тя го чака да се завърне. Двамата сключват брак през 1958 г. На следващата година се ражда техният първи син Родриго Гарсия, днес филмов режисьор. 3 г. по-късно, в Мексико, се ражда и вторият им син Гонсало Гарсия, днес графичен дизайнер.

Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в Барселона, Испания, където прекарва 7 години.

Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът „Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и други.

Най-известният роман на Гарсия Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той рисува живота в митичното южноамериканско селоМакондо (което се появява и в други съчинения на автора и означава банан на езика банту). За него получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 г. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.

Гарсия Маркес е известен със своето приятелство с кубинския лидер Фидел Кастро, като често изразява симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 1960-те и 1970-те год. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не подкрепя публично партизанските групи там.

В залеза на живота, аз самият се оказах заключен в самота