magnifisonz.com /

Анна Павлова (на руски: Анна Павловна Павлова; родена в Санкт Петербург на 12 февруари 1881 г., починала във Хага на 23 януари 1931 г.) е легендарна руска прима балерина, според някои нейни почитатели най-великата на всички времена.

Анна Павлова
Руска балерина
Родена	Анна Матвеевна Павлова 12 февруари 1881 г. Лигово, Санкт Петербург,  Русия
Починала	23 януари 1931 г. (49 г.) Хага,  Нидерландия
Националност	рускиня
Активни години	1899–1931
Родители	Любов Павлова Матвей Павлов или Лазар Поляков
Местожителство	Лондон
Значими роли	Умиращият лебед Жизел Спящата красавица

Дебютира през 1899 г. на 18-годишна възраст в Царския Руски Балет в Петербург. През 1905 г. балетмайстора Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц Умиращият лебед по музиката на Сен-Санс. През 1909 г. Павлова вече е световноизвестна с трупата Ballets russes на Серж Дягилев. В продължение на следващите 20 години тя е почти непрекъснато на турне в Европа, като купува имение в Англия, където обаче, поради непрекъснатите пътувания, пребивава много рядко. Гастролира както в Европа, така и в Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия.

Съвсем неочаквано, Анна Павлова умира от пневмония по време на турне в хотел Дес Индес в Хага (Холандия), три седмици преди да навърши 50 години. Пневмонията е следствие от наранявания на вътрешни органи след катастрофа на влака, с който е пътувала и простуда при репетиция в неотоплена зала.

Личен живот

Майката на Анна Павлова е била перачка, омъжва се в много напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Живели са в Лигово, близо до Санкт-Петербург, където се ражда Анна. Твърди се обаче, че нейният биологичен баща е крупният московски банкер и едър земевлделец от еврейски произход Лазар Поляков. Тази версия е непотвърдена, тъй като Анна Павлова винаги е пазела биографията си в пълна тайна. В едно интервю на зададен въпрос за личния ѝ живот от журналист, отговоря:

„

Моят личен живот? Това е театърът.

“

Тази нейна любов към сцената се потвърждава от факта, че до внезапната си смърт на 23 януари 1931 г., Анна Павлова изнася до девет спектакъла седмично.

„Артистът трябва да знае всичко за любовта, но да се научи да живее без нея.“

„Истинската актриса трябва да се жертва за своето изкуство. Както монахинята тя няма право да води живота, желан от повечето жени.“

„Красотата не търпи аматьори.“

„Като дете се скитах сред боровете и мислех, че успехът е щастие. Не бях права. Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита.“

„Първият ми спомен – малка къща в Петербург, където живеехме заедно с майка ми… Бяхме много, много бедни. Но мама винаги успяваше на големите празници да ми достави някакво удоволствие. Веднъж, когато бях на осем години, тя каза, че ще отидем в Мариинския театър. „Така ти ще видиш феите“. Играеха „Спящата красавица“. Още с първите ноти на оркестъра притихнах и затреперих, за първи почувствах върху себе си диханието на красотата. Във втората част тълпа от момчета и момичета танцуваха чуден валс. „Искаш ли да танцуваш като тях?“, с усмивка мама ме попита. „Не, аз искам да танцувам така, както красивата дама, която изобразява спящата красавица“. Обичам да си спомням тази първа вечер в театъра, която реши моята съдба…“

След представление в САЩ, минало с огромен успех: „Как се осмеляват да ме аплодират! Знам, че танцувах лошо. Ако публиката не умее да различи доброто от лошото, тогава защо налага високи изисквания.“