Бащата на научната фантастика Жул Верн : Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията

magnifisonz.com /

Жул Верн (на френски: Jules Verne; роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, починал на 24 март 1905 г. в Амиен) е френски писател, един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. Жул Верн е автор на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20-ти век.

https://i.ytimg.com/vi/_DJ8KpIKMqY/maxresdefault.jpg


Жул Габриел Верн
Félix Nadar 1820-1910 portraits Jules Verne (restoration).jpg
Роден 8 февруари 1828 г.

Нант, Франция
Починал 24 март 1905 г. (на 77 г.)

Амиен, Франция
Професия писател
Националност французин
Активен период 1850 – 1905
Жанр научна фантастика

В продължение на 40 години създателят на жанра научна фантастика  Жул Верн публикува по 1-2 книги годишно.  Пише за екзотични места, но той самият не пътува много, а единственият му полет с балон трае 24 минути.

https://www.barnesandnoble.com/review/ennobled/wp-content/uploads/2017/08/Verne-Squid-Crop-.jpg

„Фигаро“ припомня 5 от фантазиите му, които са се превърнали в реалност:

1. Изкуственият спътник

Професор Шулце създава неволно първия изкуствен спътник в „Петстотинте милиона на Бегюм“, публикувана през 1879 г. Спутник, първият изкуствен сателит е изстрелян в орбита от СССР на 4 октомври 1957 г. от космодрума в Байконур. Той тежи 83 кг и е с размер 58 см в диаметър.

https://i.kinja-img.com/gawker-media/image/upload/s--whp9nVGZ--/c_scale,fl_progressive,q_80,w_800/18r4hz2ubqhd1jpg.jpg

2. Човек в космоса

В „От Земята до Луната“, отпечатана през 1865 г., Жул Верн си представя човека в космоса. На 12 април 1961 г. руският космонавт Юрий Гагарин, тогава 27-годишен, става първият пътешественик в космоса. На борда на капсулата Восток, която тежи 4725 кг той прави първата обиколка на земята за 1,48 часа.

3. Първата атомна подводница

В „20 000 левги под водата“, издадена през 1869 г., в описанието на подводницата „Наутилус“ откриваме характеристиките на първата американска атомна подводница. Тя получава същото име като кораба на Жул Верн и е пусната на вода за пръв път на 17 януари 1955 г.

https://sarumuse.files.wordpress.com/2012/09/nautilus.jpg

4. Употребата на алуминий

Капсулата, носеща астронавтите в „Около Луната“ (1870), е от алуминий. Използването на този метал започва чак през 1920 г., когато модернизацията прави производството му  по-евтино. И когато прекалено ниското му тегло е компенсирано със сплави. Аерокосмическата индустрия разчита на алуминия (и сплавите с алуминий) заради тяхната устойчивост на корозия, лекота и много ниска плътност.

https://i.pinimg.com/originals/0c/a1/60/0ca16005e17897ae4c1ba0940d8661f5.jpg

5. Първият полет до Луната

Във въображението на Жул Верн машината влиза в орбитата на Луната. Върти се като орбитална станция. На 24 декември 1968 г. американските астронавти от мисията Аполо 8 – командир Франк Борман и пилотите Джеймс Ловел и Уилям Андерс, осъществяват първия пилотиран полет  около Луната. Те са първите хора, видели обратната страна на земния спътник.

https://hollowverse.com/wp-content/uploads/2013/02/jules-verne-640x360.jpg

Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял адвокат, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са изключително близки през целия си живот. Като момчета те обичат да четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.

В Париж

Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848 г., след завършване на лицея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един негов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да публикува пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. Първата му пиеса е едноактната комедия „Пречупени сламки“ (Les pailles rompues), която се играе в Париж, когато авторът ѝ е на 22 години. Въпреки голямата си ангажираност с писането и спряната финансова подкрепа от страна на баща му, Жул Верн успява да се дипломира. Макар и с диплома на юрист, Жул Верн решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това като секретар на малкия „Театр лирик“.

Жул Верн не продължава да пише пиеси поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите, и започва да публикува в „Мюзе де фамий“ (Musée des familles) повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „Пътуване с балон – драма във въздуха“ (1851) (Un voyage en ballon – un drame dans les airs), привлича вниманието на читателската публика. (Творчеството на Едгар Алън По оставя следа у Жул Верн и той, доста по-късно, пише продължение на недовършения му роман „Историята на Гордън Пим“ („Narrative of a Gordon Pym“), озаглавено „Сфинксът от ледените полета“ (Les sphinx des glaces), 1897 г.).

 
Жул Верн през 1856 г.

През 1857 г. Жул Верн се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Жул Верн започва да работи като борсов посредник. Същевременно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През 1861 г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 г. сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“ (Voyages extraordinaires). През 1863 г. излиза романът на Жул Верн „Пет седмици с балон“ (Cinq semaines en ballon), разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, „Париж през двайсети век“ (Paris au XXe siecle), не бива издадена. Открита е много по-късно и е публикувана през 1994 г.

https://cdn.images.express.co.uk/img/dynamic/109/590x/Jules-Verne-916195.jpg

Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) (Voyage au centre de la terre) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в „Хектор Сервадак“ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през Слънчевата система, като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.

Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак, в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.

През 1860-те Жул Верн води спокоен живот. През 1867 заедно с брат си Пол предприема пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 г. пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.

В Амиен

 
Карикатура от 1884 г.

През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. През 1888 г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека (с повече от 25 000 фиша), в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.

През 1886 г. Жул Верн е ранен в крака от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в момент на пристъп се опитва да убие писателя. След този нещастен случай Жул Верн окуцява за цял живот.

Жул Верн написва най-значителните си творби до 1880 г. През първата част от кариерата си той изразява своя оптимизъм на технофил за прогреса и за централната роля на Европа в социалното и техническо развитие на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песимизъм в атмосфера „идване на страшния съд в края на века“. В своята късна повест „Вечният Адам“ (изд. 1910) (L’Eternel Adam), Жул Верн разказва за историк от далечното бъдеще, който открива, че цивилизацията на 20-ти век е унищожена от геологически катаклизъм, а легендата за Адам и Ева става по-истинска и циклично повтаряща се. В „Робюр Покорителят“ (1886) (Robur le conquérant) Жул Верн предсказва раждането на въздухоплавателен съд, по-тежък от въздуха, но в неговото продължение „Господарят на света“ (1904) (Maître du monde) големият изобретател Робюр страда от мегаломания и взаимно се дебнат с властите.

В някои свои произведения Жул Верн засяга политически и социални въпроси. Един от героите в „Оживелите от ‘Джонатан’“ (1909) (Les naufragés du ‘Jonathan’) е благороден анархист, чийто прототип е княз Пьотр Кропоткин, който пише за анархия, основаваща се на взаимопомощ и доверие (за ужас на близките си, Жул Верн симпатизира на Кропоткин). Интересът на Жул Верн към социалистическите идеи се забелязва в „Матиаш Шандор“ (1885) (Mathias Sandorf).

За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1 – 2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият Жул Верн не пътува много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.

Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн сероизно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи. Жул Верн запазва съзнание до самия си край. Почива тихо, в присъствие на семейството си, на 24 март 1905 г. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

За свободата си струва да се плати…

Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи.

Можем да се противопоставяме на човешките закони, но сме безсилни пред законите на Природата.

Работата е моя жизнена функция. Когато не работя, не чувствам в себе си никакъв живот.

Няма такива обстоятелства, при които човек да има право да посяга на свободата на себеподобните си.

Всеки човек, превъзхождащ другите по интелект и нравствени качества, освен за своята воля и желания отговаря и за другите.

Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments