Махатма Ганди – Живей така, все едно ще умреш утре. Учи така, все едно ще живееш вечно

magnifisonz.com /

Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британскотовладичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.

mahatma-gandhi-photos

Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха (на хинди: सत्याग्रह, „държане на истината“), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята заахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва:

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята

Санскритският термин Махатма („велика душа“) произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г. Самият Ганди признава в своята автобиография , че се счита недостоен за тази титла.

Цитати и биография :

1. Око за око завършва единствено с това, че целият свят става сляп.

 

*

2. Най-добрият начин да намериш себе  си, е да изгубиш себе си в служба на другите.

*

3. Слабият никога не може да прости. Прошката е атрибут на силния.

*

4. Не бива да губиш вяра в човечеството. Човечеството е океан; ако няколко капки в океана са мръсни, океанът не става мръсен от това.

*

5. Щастие е тогава, когато това, което мислиш, което казваш и това, което си, са в хармония.

*

6. Властта бива два  вида.  Едината е придобита чрез страх от наказание, а другата – посредством действия на любовта. Властта, основана на любов, е хиляда пъти по-ефективна и трайна от тази, произлизаща от страх от наказание.

*

7. Живей така, все едно ще умреш утре. Учи така, все едно ще живееш вечно.

*

https://fthmb.tqn.com/MaEGwUlh_AxAZjHbxsSFGCRea5I=/3104x2312/filters:fill(auto,1)/Gandhi_spinning-56a042ba5f9b58eba4af92d8.jpg

8. Моят живот е моето послание.

*

9. Силата не произлиза от физическите възможности.  Тя идва от несломимата воля.

*

10. Удовлетворението е в усилието, не в постигането, пълно усилие означава пълна победа.

*

11. Можеш да разлюлееш света по деликатен начин.

 

*

12. Можеш да ме оковеш във вериги, да ме измъчваш, можеш дори да съсипеш тялото ми, но никога няма да можеш да плениш моето съзнание.

*

13. Няма нищо, което да погубва тялото така, както тревогата, и този, който има някаква вяра в Бог, трябва да се срамува, ако се тревожи за каквото и да било.

*

14. Знам, да прогониш гнева от нечие сърце е трудна задача. Тя не може да бъде постигната чрез обикновени лични усилия. Тя може да бъде изпълнена единствено по Божие благоволение.

*

15. Молитвата не е искане. Тя е копнеж на душата. Тя е ежедневно приемане на нечия слабост. По-добре е в молитвата да имаш сърце без думи, отколкото думи без сърце.

*

16. Добротата, саможертвата и щедростта не са изключителна собственост на нито една раса или религия.

*

17. Нека всеки от нас бъде достатъчно силен да умре от смърт на мъченик, но нека никой не ламти за мъченичество.

*

18. Моята религия е основана на истината и ненасилието.Истината е моят Бог. Ненасилието е средствата, които Го реализират.

*

19. Нетърпимостта, сама  по себе си, е форма на насилие и е препятствие пред растежа на истинския демократичен дух.

*

20. Имитацията е най-искреното ласкателство.

*

21. Моралът е основата на нещата, а истината е същността на целия морал.

*

22. Гневът и нетърпимостта са врагове на правилното разбиране.

*

23. Ако нямах чувство за хумор, отдавна да съм се самоубил.

*

24. Добрият човек е приятел на всички живи неща.

*

25. Всеки трябва да намери вътре в себе си своя мир. И той ще е истински, когато не може да бъде повлиян от никакви външни обстоятелства.

*

26. Страхливият е неспособен да покаже любов;  тя е прерогатив на смелия.

*

27. Никой не може да ме нарани без моето позволение.

*

28. По света има толкова гладни хора, че пред тях Бог не би могъл да се прояви по друг начин, освен под формата на хляб.

*

29. Пред Божия трон човекът ще бъде съден, не според действията му, а по неговите намерения. Защото само Бог чете нашите сърца.

*

30. Да вярваш в нещо, и да не го живееш, е безчестно.

*

31.Ненасилието изисква двойна вяра – вяра в Бог и също вяра в човек.

*

32. Човекът би трябвало да бъде ковач на своята съдба. Това е само частично вярно. Той може да създаде съдбата си само дотолкова, доколкото му е позволено от Великата Сила.

*

33. Където е любовта, там е и Бог.

 

  • Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.
  • Седемте социални гряха: политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, знание без характер, търговия без морал, наука без човечност и преклонение без саможертва.
  • Величието на една на една нация може да се прецени по начинa, по който се тя отнася към животните.
  • Силата на мнозинството е наслада за плахите!
  • Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.
  • Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.

mahatma-gandi

Мохандас Карамчанд Ганди се ражда през 1869 г. в Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно – на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти, които се покланят на Вишну, но посещавали и храма на Шива. Ганди докладва, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерци и били вегетарианци.

Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните офицери в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности – индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.

Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания. След дълги колебания, семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки, че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.

През 1888 г. Ганди започва следването си в Лондон. Освен със следването, Ганди изучава и индуизма, исляма и християнството, като индуистката религия става все по-важна за него. Най-вече джайнизмът, с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието, оказва влияние върху неговата собствена философия. Той прочита и книгата на Лев Толстой „В кое е моята вяра“ и окончателно се убеждава, че на насилието

не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Той е въодушевен и от проповедта от планината на Исус, която отговаря на неговото мото, на лошото да се отвръща с добро.

Брак и семейство

Още през 1883 г., когато е на тринайсет години, Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г. Те имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

Ганди в Южна Африка

През периода от 1888 до 1891 г. Ганди живее в Лондон, където следва право. През 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 г. получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка.

По време на англо-бурската война през 1899 г. и въстанието на зулусите през 1906 г. Ганди подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната, като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 г.

Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. Ганди бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва  една онагледяваща история:

На седмия или осмия ден от моето пристигане аз напуснах Дърбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. … Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той видя, че съм „цветнокож“ — това го обезпокои. Той веднага излезе и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: „Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение“. „Но аз имам билет за първа класа“, отвърнах аз. „Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното.“ „В Дърбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук.“ „Не, не можете“, каза служителят, „Трябва да излезнете оттук, или ще извикам полиция, за да Ви изхвърлят.“ „Да, направете го“, отвърнах. „Отказвам доброволно да стана.“ Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува.

Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.

Завръщане в Индия

През 1896 г. той се завръща в Индия. Публикува статии за ситуацията на индийците в Южна Африка, които намират международен отзвук. Отправя и критика към „данък „Три фунта“, който обвързва индийските договорни работници към техния работодател. Пътува през родината си и се среща с политическите водачи на Индия. Важен приятел и съмишленик той намира в лицето на Gokhale, член на INC. След като в края на годината е помолен да се върне в Южна Африка, той веднага отпътува заедно със семейството си.

Борба за независимост на Индия

След двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“(“Велика душа”).

През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в дух на индуистки национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта (Salt Satyagraha), като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост. През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

На 3 юни 1947 г. британския министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето ѝ на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. В последствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.

Независимостта на Индия и смъртта на Ганди

Когато избухва Втората Световна война, през 1939г. Ганди официално се обявява срещу войната. Докато в Южна Африка той се застъпва за подкрепата на британците през Първата Световна война, сега той призовава към бойкот. Индийците не трябва да подкрепят британците в тази война. „Quit India“ – Оставете Индия – това гласи девиза през 1942г. В тази акция индийците отказват подкрепата си по време на войната, ако не се признае независимостта им. Ганди отново е задържан по време на тази кампания. Изолиран  е от другите Satyagrahis и е затворен в затвора Aga-Kahn-Palast. По време на престоя му там, умира Кастурбай.

Тъй като през 1942 г. почти са стигнали до завладяването на Индия, британците се нуждаят от подкрепата на индийците и са готови на отстъпки. Независимостта на Индия все още не се обмисля сериозно от британският премиер-министър Чърчил. Ганди е освободен от затвора през 1944г. Едва след войната и под новото британско лейбъристко правителство, през 1947г. Индия постига независимостта си, въпреки, че това е под формата на две разделени държави: мюсулмански Пакистан и индуистка Индия. Въпреки, че с всички сили Ганди се застъпва за това, той не успява да убеди нито мюсулмани и индуси, нито британци, в признаването на причините за основаването на една обща държава. В новите държави започват религиозни пътешествия на отделни групи. Не могат да бъдат избегнати и насилствени противоречия. Ганди се опитва да възстанови мира. През 1947-48г. той е в Калкута и в други градове и се опитва да изглади споровете. Мирът изглежда невъзможен. Той отново взема решение да пости до смърт. Здравето на Ганди е сериозно застрашено. И двете религиозни групи не са можели да понесат отговорността за смъртта на Ганди и сключват мир за кратко време. По този начин той предизвиква омразата на фанатични привърженици на двете религии.

На 30 януари 1948 г. Ганди е убит от фанатичен индуист. Последните му слова са отправени към Бога.

Творчество и учения на Махатма Ганди

„Хората ме описват като светец, който се опитва да бъде политик, но истината е съвсем друга.“

Ганди описва своята цел като стремеж, първо да подготви своите хора за свободата, а след това да им помогне да я постигнат, с мирогледа да освободи народа си не само от британското, но и от модерното и западно влияние като цяло. Ганди съзира остър контраст между древните индийски религии, базирани на философията на ахимса (ненасилие), и западната култура по това време, в която той вижда вкоренен патологичен стремеж към насилие. Стимулиран от хиндуистката философия и „Есе за гражданско неподчинение“ на Хенри Дейвид Туро, и изключителното вдъхновение от Мартин Лутър Кинг, плюс безброй други активисти, Ганди постига драматични резултати чрез ненасилствено гражданско неподчинение. Той нарича този процес Сатяграха, буквално „духовната сила“, силата на любовта и разбирането срещу омразата и невежеството. Сатяграха не е оръжие на слабите, той учи, че за нея се изискват морална и физическа сила, дисциплина, и продължителни духовни тренировки, за да се достигне ненасилствения манталитет, когато се изправиш лице в лице с грубата сила и агресията. За Ганди е нужен повече кураж да поемеш куршум, отколкото да изстреляш такъв; да умреш, вместо да убиеш. Контра-насилието влошава нещата, само ненасилието лекува и възвръща мира. Последователен мислител и искрен духовен революционер, Ганди не пропуска да начертае пряката връзка между ненасилието и вегетарианството. Той гледа на всички живи същества като въплъщения на Бог, като част от духовния свят, и разбира се наравно заслужаващи респект и благоговение. Не можем да ядем плът, участвайки в излишно отнемане на живот и да казваме, без болката на противоречието, че ние сме духовни същества или използваме ненасилие в нашия външен вид и действия.

Ганди посвещава живота си на откриване на истината, или Satya. Той се опитва да постигне това с изучаване на собствените си грешки и провеждането на експерименти върху себе си. Той озаглавява своята автобиография “Моят път към истината” или “Автобиография”. Ганди е плодовит писател. За няколко десетилетия той редактира вестници, включително Harijan на гуджарати, хинди и английски език. През 1896 г. той се завръща в Индия. Публикува статии за ситуацията на индийците в Южна Африка, които намират международен отзвук.

Ганди написва много книги. Пълната колекция се състои от 100 тома, повече от 50000 страници.

Facebook Comments