magnifisonz.com /
Стендал е псевдоним на френският писател Анри Мари Бейл. Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои.
БИОГРАФИЯ И ЦИТАТИ :
„Логиката не е изкуство или наука, а по-скоро хитруване.“
„Колкото повече ни харесват, толкова по-малко истински сме харесвани.“
„Добрата книга е събитие в моя живот.“
„Най-искрените ни желания винаги са егоистични.“
„Красотата не е нищо друго освен обещание за щастие.“
„Всички религии са основани на базата на интелигентността на малко и страха на много.“
„Идеята, която тираните намират за най-полезна, е идеята за Бог.“
„Достатъчно е да си помислите за някое съвършенство, за да го откриете в онази, която обичате.“
„Всеки е сам за себе си в пустинята от егоизъм, наречена живот.“
„Само великите умове могат да си позволят простичък стил.“
„Великото изкуство внушава у човека прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род.“
„В приятелството има не по-малко илюзии от тези в любовта.“
„Овчарят винаги се опитва да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат.“
„Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите.“
„Властта, след любовта, е първият източник на щастие.“
„Гъвкавостта на ума може да замени красотата.“
„Един човек не може да притежава талант за всичко.“
„Никой лекар не знае такова силно целебно средство за едно изнурено тяло, за една изунурена душа, каквото е надеждата.“
„Единственото извинение на Бог е, че не съществува.“
„Писателят не трябва да мисли за критиката, така както войникът не трябва да мисли за болницата.“
„Любовта винаги е била най-важната работа в живота ми, ако не и единствената.“
„Първото изискване за един историк е да не може да открива нищо ново.“
„Човек може да придобие всички качества в самота, освен характер.“
„В любовта равносметката е такава, че онова, което си имал и изгубил винаги надхвърля това, на което можеш да се надяваш в бъдеще.“
„Математиката не позволява лицемерие и неточност.“
Стендал е роден на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.
Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармският манастир“е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция.
Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.
Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български).
Бейл използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“.
Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.
В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.
Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия – монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.
Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.
Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.
magnifisonz.com – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страници и в категориите.
Още по темата в Магнифисонз :
Емил Зола – Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината
Уилям Бъроуз – Този, който не се бои да живее в наше време, просто страда от недостатъчно въображение
Кафка на плажа и във фантазиите (133 години от рожението на геният)
Габриел Гарсия Маркес – Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб
Фредерик Бегбеде – Всичко е временно : любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз
Ерих Фром – Незрялата любов казва „Обичам те, защото се нуждая от теб!”, зрялата казва : „Нуждая се от теб, защото те обичам!“
Руми – Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти. ; Мъдростта на Персия
Дъглас Адамс – В магазина на хотела имаше само две прилични книги, и аз ги бях написал и двете
Дино Будзати – „Напразни покани“ ; един велик разказ
Орасио Кирога – Кораби самоубийци ; един вълшебен разказ
Жан-Пол Сартр – Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни
Венедикт Ерофеев – да си гениален писател и гениален алкохолик, една форма на висше изкуство
Гор Видал – Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел
Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение
Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф
Реймон Радиге – детето чудо на френската литература
