magnifisonz.com /

Сергей Михайлович Айзенщайн (на руски: Сергей Михайлович Эйзенштейн) е съветски кинорежисьор и кинотеоретик. Най-известните негови филми са Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове.

Иновативните техники на Сергей Айзенщайн му спечелват прозвището „бащата на монтажа“. Нито един друг артист преди него не се е замислял за редактирането на кадрите в толкова бърза последователност. Той изобретява няколко уникални техники, с които развива до съвършенство тази идея и продължават да намират масово приложение във филмовата индустрия.

Ето и най-интересните факти, които трябва да знаете за Сергей Айзенщайн:

1. Филмовите техники на революционни творби като „Броненосецът Потьомкин“ (1925) и „Александър Невски“ (1938) остават за десетилетия трайна следа в развитието на цялата индустрия. Динамиката и прецизността на кадрите на Айзенщайн и до днес са пример за създаването на качествени визуални продукции.

2. Aйзенщайн получава уникалната възможност да заснеме собствен филм в САЩ за Paramount Pictures през април 1930г. с първоначален бюджет от $100 хил. Специфичните му филмови идеи не се харесват на продуцентите, но се превръщат в ценен за него опит, който използва в бъдещите си творби. 

3. Психологични проблеми дори го вкарват в специална клиника в Кисловодск през 1933г. След като излиза от нея става преподавател във филмовото училище в Москва, където среща любовта на живота си – Вера Аташева, която е известна режисьорка и писателка. 

4. Въпреки консервативния социалистически режим, дори диктатор като Сталин харесва филмите на Айзенщайн и най-вече първата част на трилогията „Иван Грозни“. В нея се разказва историята на руския цар Иван IV, който е представен като национален герой.

5. Сергей Айзенщай остава в историята и заради несравнимите си публицистични изследвания, сред които е и „Монтажът”. В него той обобщава опитът, натрупан през годините на нямото кино, с който се анализират новите възможности, които предлага появата на звука и на цвета. Преди всичко това е изключителен теоретичен труд за същността на самото изкуство.

6. Сергей Айзенщайн си отива от този свят заради сърдечен удар на 11-ти февруари 1948г. по време на снимките на „Иван Грозни, трета част“. Погребан е с почести в Москва и до днес името му има своето златно място в историята на киното.

Сергей Айзенщайн е роден на 22 януари 1898 година в Рига, тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа. Негов баща е Михаил Айзенщайн, балтийски немец, според някои автори с еврейски корени, който е известен местен архитект. Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец.  И двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но по-късно става отявлен атеист.

Юлия напуска Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той често се връща да види баща си, който около 1910 година се присъединява към тях. Последва развод и Юлия се премества да живее във Франция.

В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учи архитектура и инженерство, професията на своя баща. Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което го разделя с баща му. През 1918 година Сергей се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск. През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция. По това време Сергей учи японски – научава около триста канджи йероглифа и намира достъп до театъра Кабуки; тези занимания водят до пътуване до Япония.

Международна известност

През 1920 Айзенщайн се премества в Москва и започва кариерата си в театъра, работейки в „Пролеткулт“ (пролетарска култура, на руски: пролетарская культура). Постановките му там са „Противогази“, „Слушай, Москва“ и „Мъдрец“. След това Айзенщайн работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд. През 1923 година Айзенщайн започва кариерата си на теоретик и написва „Монтаж на атракциите“ за журнала „ЛЕФ“ (Ляв фронт на изкуството, на руски: Левый фронт искусств). Първият филм на Айзенщайн – „Дневникът на Глумов“ (с който завършвала театралната постановка „Мъдрец“) е направен в същата година с Дзига Вертов като инструктор.

„Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира „Октомври“ и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година. Критиците в чужбина ги аплодират, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки, за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григорий Александров и оператора Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел да позволи на Айзенщайн и компания да научат за звуковите филми и да представят известни съветски творци на капиталистическия Запад, но за Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз. Прекарва следващите две години пътувайки и изнасяйки лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.

Мексикански проект и завръщане в Съветския съюз

През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати. Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година. Но това споразумение се проваля. Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказва несъвместим с по-стриктния и комерсиален начин за правене на филми в американските студия. Прекараното време на запад карат вярната сталиниска филмова индустрия да гледат на Айзенщайн с подозрение. Той прекарва известно време в психиатрична болница в Кисловодск през юли 1933 година, привидно резултат от депресия заради невъзможността му да монтира снимките от Мексико, предадени от Синклер на холивудски монтажисти, които непоправимо променят негативите. Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е ръководител на курса по обучение по сценаристика. Айзенщайн се оженва за режисьорката и писателка Вера Аташева (1900 – 1965) през 1934 година и остава женен за нея до смъртта си през 1948.

През 1935 той започва нов проект „Поляната на Бежин“, но и той страда от много проблеми: Айзенщайн едностранно решава да заснеме две версии – една за възрастна публика и една за деца; не успява да направи ясен план за снимките и снима филма мащабно, като резултат от които проектът нахвърля бюджета си и пропуска крайни срокове. Спасението за кариерата на Айзенщайн идва от Сталин. Той заема позицията, че катастрофата с „Поляната на Бежин“ и други проблеми в индустрията, не са свързани с начина на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го наблюдавали. Накрая виновен бива изкаран Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

На Айзенщайн бива даден „още един шанс“ и той избира от две предложения – задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му причисляват и съсценарист, който да направи завършен сценарий, професионални актьори за ролите и асистент-режисьор, за да ускори снимките. Резултатът е филм, който е приет добре в Съветския съюз и му спечелва Орденът на Ленин и Наградата на Сталин. Филмът бива очевидна алегория и предупреждение за струпващите се сили на Нацистка Германия. Той бива започнат, завършен и разпространяван в 1938 година и е не само първия филм на Айзенщайн от почти едно десетилетие, но и първия му звуков филм. Няколко месеца след пускането му, Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и „Невски“ е незабавно спрян от прожектиране. Айзенщайн се връща към преподаването и му е дадена задача да режисира „Валкирия“ на Рихард Вагнер в Болшой театър. След избухването на войната с Германия през 1941, „Александър Невски“ е пуснат отново в кината и постига международен успех.

Трилогията за Иван Грозни

Когато немската армия наближава Москва, Айзенщайн и много други кинотворци се евакуират в Алмати, където му идва идеята да направи филм за цар Иван IV. Айзенщайн поддържа връзка с Прокофиев от Алмати и той се присъединява към него през 1942 година. Прокофиев написва музиката за филма на Айзенщайн и режисьорът му връща услугата като проектира декорите за оперното представление по „Война и мир“, което Прокофиев разбработва.

Филмът на Айзенщайн „Иван Грозни, първа част“ показва руския цар Иван IV като национален герой и спечелва одобрението на Сталин (както и Наградата на Сталин), но продължението „Иван Грозни, втора част“ бива критикуван от различни ръководни органи и не е показван до 1958. Всички материали от още недовършения „Иван Грозни, трета част“ са конфискувани и повечето от тях унищожени.

Айзенщайн получава сърдечен удар по време на снимките на този филм и на 11 февруари 1948 година умира от друг удар на 50-годишна възраст. Погребан е в Москва.