Владимир Набоков – Едно произведение на изкуството не означава нищо за обществото. То е важно за личността

magnifisonz.com /

Владимир Владимирович Набоков (22 април 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част от произведенията си (включително най-известните) Набоков пише на английски.

Цитати и биография :

„Не спирай да мислиш, не прекъсвай писъка, освободи възторга на живота“.

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре“.

Да знаеш, че имаш нещо хубаво да четеш преди лягане, е сред най-хубавите усещания“.

„Разбиването на една вълна не може да обясни цялото море“.

„Любопитството е неподчинение в най-чистата му форма“.

„Писателят трябва да има прецизността на поет и въображението на учен“.

„Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър“.

„Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете“.

„Едно произведение на изкуството не означава нищо за обществото. То е важно за личността“.

„Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един скрит романист с име, което не може да се произнесе“.

„Самотата като сутация може да се поправи. Но като душевно състояние е неизлечима болест“.

„Човек е винаги у дома в своето минало“.

„Най-важната задача на писателя е да помогне на главния герой да се качи на дърво. След като вече се е качил, започваме да го замеряме с камъни“.

„Всички религии са базирани на остаряла терминология“.

„Удоволствието от писането е свързано с удоволствието от четенето“.

„Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки «Вълк! Вълк!» от неандерталската гора, гонено по петите от големия сив вълк: литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки «Вълк! Вълк!», а след него е нямало никакъв вълк.“

„Аз съм американски писател, роден в Русия, получил образование в Англия, където изучавах френска литература, преди да се преселя в Германия на 15 години….Главата ми говори на английски, сърцето ми-на руски и ухото ми-на френски.“

nabokov

Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е билминистър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата систихотворна сбирка. За да избегне Руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта наКримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя къмБерлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков.

През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, прeводач, актьори издава поезия, както и първата си новела („Машенька“ 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда доСтанфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американскигражданин.

Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан въвВьове.

Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.

vladimir-nabokov

Литературни творби

Първите творби на Набоков са на руски език, но успехът му е най-голям с английския език. Той превежда много от ранните си творби на английски, понякога в сътрудничество със сина си Дмитрий. Трилингвистичното му (руски, английски, френски) възпитание има дълбоко влияние върху творчеството му.

Набоков се отличава с комплексните си сюжети и изкусната игра на думи. Става известен с романа си „Lolita“(1955 г.), който разказва за поглъщащата страст на възрастен мъж към дванадесетгодишно момиче. Книгата се прочува заради изключителния си оригинален стил и спорната тематика. Този и другите му романи, особено„Pale Fire“ („Блед огън“ 1962 г.), му спечелват място сред най-великите писатели на XX век. Може би неговата най-характерна творба „Ada or Ardor: A Family Chronicle“ („Ада или страст: Семейна хроника“ 1969 г.) е посрещната от читателите със смесени чувства. Той посвещава най-много време на изграждането на този свой най-дълъг роман. Творчеството на Набоков се отличава с лингвистична игровитост. Най-известният му разказ,„The Vane Sisters“, е известен отчасти заради акростишния си последен параграф, в който първите букви на всяка дума съставят призрачно послание отвъд гроба.

Статутът на Набоков като литературен критик се дължи най-вече на четиритомния му превод и коментар към „Евгений Онегин“. Коментарът завършва с приложението „Notes on Prosody“ („Бележки по прозодията“), което само по себе си придобива висока репутация.

Пеперуди

nabokov2

Набоков е също така бележит лепидоптерист, открил няколко вида пеперуди. През 40-те е организатор на колекцията от пеперуди на музея засравнителна зоология в Харвардския университет. Научните му трудовете в тази област са технически на много високо ниво. Това, заедно със специализацията му в сравнително незабележителния родов вид Polyommatini (фамилия Lycaenidae), е причина този аспект от живота му да не е известен на голяма част от литературните му почитатели.

nabokov-1

 18-те най-интересни факти за „Лолита“, която самият писател нарича главната си английска книга.

1. Смята се, че Набоков е бил вдъхновен за написването на романа от нашумялата история за Чарли Чаплин, който се влюбва във втората си съпруга Лита Грей, когато тя е на 12 години.

2. Актрисата Доминик Суейн е само на 15 години по време на снимките на филма „Лолита“ /1997 г./. По време на сцените, в които тя седи на коленете Хумберт /Джеръми Айрънс/ или изобщо се докосва до него, помежду тях има възглавница.

3. Ролята на Лолита първоначално е предложена на тогава все още много младата актриса Натали Портман. Религиозната Портман отказва, тъй като смята историята за греховна.

4. За ролята на Хумберт е бил избран Дъстин Хофман, но той трябвало да я откаже, тъй като снимките съвпаднали със снимките на филм с негово участие, които вече били започнали. Ролята получава Джеръми Айрънс, който е бил резервен вариант.

5. Освен Доминик Суейн за ролята на Лолита са претендирали 2 500 момичета. Джеръми Айрънс се включил в кастинга, когато броят им бил сведен до 100. Той самият четял текстовете и разигравал сцени с финалистките.

6. Съгласно американското законодателство непълнолетни актриси не могат да участват в снимки на сцени на полов акт и затова във всички такива епизоди във филма участват дубльорки.

7. В романа Лолита е само на 12 години. И в екранизацията от 1997 г., и в по-ранната версия на Стенли Кубрик от 1962 г. възрастта на Лолита е променена на 14 години, тъй като се смятало, че зрителите ще бъдат изключително възмутени, ако това не е така.

8. На DVD диска с филма има няколко секссцени, които отпаднали при окончателния монтаж, тъй като кината във Великобритания и Франция отказали да прожектират филма по екраните си, ако тези сцени не бъдат изрязани.

9. Дистрибутор на „Лолита“ /1997 г./ е трябвало да бъде компанията New Line Cinema. Когато обаче нейните ръководители видели първата режисьорска версия на монтажа, се отказали изобщо да се занимават с филма и препоръчали на режисьора Ейдриан Лайн да не пуска филма по екраните, заплашвайки го, че повече няма да може да си намери никаква работа, ако пусне този „порочен филм“. Режисьорът не се вслушал в съвета и пуснал филма на няколко копия. След като тръгнал слухът, че ще показват „неприличен филм“, пред кината се струпали километрични опашки.

10. Филмът е забранен в Австралия до 1999 г. за „пропаганда на педофилия“. Още 24 страни забраняват или ограничават представянето на филма. До момента в Европа компактдискът с „Лолита“ е разрешено да се продава само на пълнолетни.

11. Първата версия на сценария на филма Набоков пише сам. „Това е най-главната книга, която съм написал на английски език, – обяснява писателят в интервю за американското списание Playboy през 1964 г. – Не мога да позволя да я развалят“.

12. В интервю за същото издание Набоков разказва защо е решил сам да преведе книгата на руски език. „Представих си, че в някакво далечно бъдеще някой ще издаде руска версия на „Лолита“. Настроих вътрешния си телескоп върху тази точка от далечното бъдеще и видях, че всеки абзац, и без това пълен с капани, може да бъде уродливо в неистинността си преведен. В ръцете на вреден занаятчия руската версия на „Лолита“ може изцяло да се изроди, да се окаже опетнена от вулгарни преразкази. И реших да я преведа сам“.

13. Въпреки всичко Набоков не вярва, че романът ще бъде издаден когато и да е в Съветския съюз. „Трудно мога да си представя режим, либерален или тоталитарен, в моята прекалено морална родина, при който цензурата да пусне „Лолита“, пише той.

14. Романът „Лолита“ става втората книга след „Отнесени от вихъра“, която е продадена в САЩ в тираж над 100 000 копия за първите три седмици от издаването.

15. Преди да седне да пише окончателния вариант, Набоков фактически написва целия роман на стотици малки картички от картон, какво и всички свои други творби.

16. В интервю за Би Би Си през 1962 г. Набоков заявява, че никога не му е било толкова трудно да работи: „Той е най-сложното нещо, което е трябвало да пиша в живота си. За разлика от останалите писатели, когато замислям книга, аз се старая възможно по-скоро да я допиша, за да се избавя от нея“.

17. Съпругата на писателя Вера Набокова е спасила от огъня първата версия на романа, когато в пристъп на гняв Владимир Набоков се опитал да го изгори в градината си.

18. Романът „Лолита“ е сред най-великите книги на всички времена и народи според списание „Тайм“.

Списък на литературните творби

(Част от творбите си Набоков превежда от/на руски на/от английски. Тук са посочени оригиналите.)

 

Корица на „Крал, дама, вале“, издание 1928 г.

 

Корица на „Лолита“, издание 1955 г.

  • Машенька (Машенка, 1926 г.)
  • Король, дама, валет (Поп, дама, вале, 1928 г.)
  • Защита Лужина (Защита Лужин, 1930 г.)
  • Подвиг (Подвиг, 1932 г.)
  • Камера обскура (Камера обскура, 1932 г.)
  • Отчаяние (Отчаяние, 1936 г.)
  • Приглашение на казнь (Покана за екзекуция, 1938 г.)
  • Дар (Дар, 1937/38 г., завършена 1952 г.)
  • Соглядатай (повест, 1938 г.)
  • Волшебник (Вълшебник, разказ, 1939 г.)
  • The Real Life of Sebastian Knight (Истинският живот на Себастиян Найт, 1941 г.)
  • Bend Sinister (1947 г.)
  • Lolita (Лолита, 1955 г.)
  • Pnin (Пнин, 1957 г.)
  • Pale Fire (Блед огън, 1962 г.)
  • Ada or Ardor: A Family Chronicle (Ада или Страст: Семейна хроника, 1969 г.)
  • Transparent Things (Прозрачни неща, 1972 г.)
  • Look at the Halequins! (Вижте арлекините!, 1974 г.)
  • The Stories of Vladimir Nabokov (Разказите на Владимир Набоков, 1995 г.)
  • The Original of Laura (Оригиналът на Лаура, 1977 г., незавършена)

и други разкази, стихотворения.

 ––––-

Магнифисонз.com  – Всеки ден нови статии за култура и изкуство. Потърсете още на главната страницa и в категориите.

–––––––––––––-

Още в Magnifisonz.com : 

Данте – За една жена е по-добре да бъде красива, отколкото умна, защото мъжете по-добре виждат, отколкото мислят

Dante_and_beatrice

Сократ – Наслаждавайте се на себе си, защото е по-късно, отколкото си мислите

sokrat

Цицерон – Всичко прекрасно се среща рядко

ciceron

Сенека – Златото се изпробва с огън, жената със злато, а мъжът с жена

seneka1

Марк Аврелий – Не бива да се гневим на нещата, защото тях не ги е грижа

mark avrelii

Имануел Кант – Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила

kant

Аристотел – Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите

aristotel-2

Facebook Comments