magnifisonz.com /
Гюстав Доре (6 януари 1832 – 23 януари 1883) е френски художник, илюстратор и гравьор. Бащата на Гюстав, Пиер-Луи-Христофор Доре, е строител на мостове. Доре е наричан велик илюстратор на 19 век заради ненадминатата игра на светлосенки в неговите графики.
(„Гарванът“ на Едгар Алън По)
Гюстав Доре | |
---|---|
художник и гравьор | |
Роден |
6 януари 1832 г.
Страсбург, Франция
|
Починал |
23 януари 1883 г.
Париж, Франция
|
Националност | Франция |
На 10-годишна възраст прави илюстрации към „Божествена комедия“ на Данте. През 1847 г. Доре заедно с майка си се мести в Париж, където е приет в лицей Шарлеман. В Париж младият художник представя на главния редактор на „Журнал пур рир“ свои илюстрации на подвизите на Херкулес и е приет като сътрудник. Албум с литографии „Подвизите на Херкулес“ е публикуван през същата 1847 година.
Преди 185 години, на 6 януари 1832 година, в Страсбург се ражда бъдещият голям френски гравьор и художник Гюстав Доре. Мнозина го определят като най-великият илюстратор на XIX век, постигнал ненадминатото съчетание между светлина и сенки в графичните си работи.
Момчето се ражда в семейството на Пиер-Луи-Христофор Доре, строител на мостове. Още в детските си години започва да рисува и всички са поразени от майсторството, с което детската ръка създава картини.
През 1847 година Доре с майка си се мести да живее в Париж, където се представя пред главния редактор на „Журнал пур рир“ свои рисунки, илюстриращи подвизите на митичния герой Херкулес. 15-годишният младеж е нает на работа и започва да получава заплата от 5000 франка. В края на годината издателството публикува албум с литографиите на „Подвизите на Херкулес“, в който изрично е посочено, че са нарисувани от 15-годишен художник, който няма нито класическо образование, нито е вземал уроци по рисуване. Името му е Гюстав Доре.
Доре никога не получава художествено образование, но прекарва времето си в Лувъра и в Националната библиотека, изучавайки картини и гравюри. Любопитна подробност е, че художникът поделя работния си ден на три: сутрините посвещава на графиката, по обяд се занимава с живопис, а вечерта се връща към графиките.
През следващите 5-6 години Доре излага работите си в различни салони. Работи като илюстратор за няколко булевардни издания. Но в крайна сметка около 1853 година прекратява всякакви връзки с журналистическите среди.
(Гаргантюа и Пантагрюел) >>>
„Червената Шапчица“ |
През 1854 година се появяват илюстрациите му към „Гаргантюа и Пантагрюел“ и излиза албум с литографии „Парижки зоопарк“. Следващата година пред публиката са представени рисунките му към „Шегаджийски разкази“ на Оноре дьо Балзак, а през 1860 година излизат илюстрации към „Ад“ и „Рай“ на Данте, към приказките на Шарл Перо, към „Приключенията на барон Мюнхаузен“ и към „Дон Кихот“.
„Малечко палечко“ |
Десет години по-късно Доре сътворява цикъла гравюри „Версай и Париж“, а също така оформя издание по история на Лондон и Испания.
„Загадка“ (Aenigma) |
Доре създава гравюри-илюстрации към книги на Рабле, Балзак, Данте, Байрон, илюстровано английско издание на Библията, Едгар Алън По, Самюъл Колридж, Джон Милтън, Алфред Тенисън, както и към няколко приказки.
Геният на гравюрата почива на 51-годишна възраст. Смъртта го настига на 23 януари 1883 година в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез.
„Долината на сълзите“ |
„Данте и Вергилий в деветия кръг на ада“ |
„Вход Господен в Йерусалим“ |
„Океаниди (морски неяди)“ |
„Христос напуска претория“ |
„Божествена комедия“ |
„Котаракът с чизми“ |
„Андромеда“ |
„Изгубеният рай“ |
magnifisonz.com – към главната страница >>>