magnifisonz.com /
„Форма на интелигентен разум“ стои зад сътворението на Вселената. Това каза геният на нашето съвремие, английският физик Стивън Хокинг, изследващ Големия взрив и черните дупки, по време на своя лекция пред University of Cambridge.
Той заяви пред студентите, че годините изследвания на Космоса са го довели до заключението за наличието на странен феномен, който няма нищо общо с универсалните закони на физиката. Той нарича този феномен Божествен фактор и смята, че именно той е в основата на сътворението на Вселената.
Стивън Хокинг разказа, че тези негови наблюдения се потвърждават и от брат му, който през октомври м.г. преминава през клинична смърт за 43 мин. след прекарване на инфаркт. „Брат ми винаги е бил модел на подражание за мен. Неговата рационалност, това, че е здраво стъпил на земята, ме тласнаха към физиката. Но след инцидента той се върна различен човек“ – разказва британският учен. И продължава: „Toй ми разказа за съществуването на Разум, който ние, смъртните, не можем да усетим. Той ми разказа за Бог… Модерната наука се основава на разбирането, че съзнанието е част от човешкия мозък, но аз не мога да обясня това, което брат ми е преживял по време на своята клинична смърт. Съзнанието извън нашето човешко тяло ли е? Нашият мозък просто приемник ли е на „вълните“ на това съзнание, така, както радиото приема AM/FM вълните? Това са въпроси, на които модерната наука все още не е дала отговор и които могат да променят напълно нашата гледна точка за Вселената и света“.
„Не мога да кажа нищо позитивно за болестта, от която страдам, но тя ме научи да не се оплаквам, защото има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което исках да правя. Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че сега съм по-щастлив, отколкото преди да се разболея.“ казва Стивън Хокинг в интервю.
Стивън Хокинг е роден в Оксфорд, Англия, през 1942 г. и получава образованието си в същия град. На двайсет години той е младеж от средната класа с изключителни математически способности, много добър студент, макар и не най-добрият от випуска. Не е типичното дете чудо. Нищо не подсказва, че по-късно ще стане един от най-големите учени на XX век. Всъщност в университета той е известен повече с привързаността си към черната бира, отколкото със способностите си за науката.
Въпреки лудориите и студентските купони Хокинг взима и последния си изпит. На вечерята на Бъдни вечер същата година родителите му празнуват успеха на сина си, както и приемането му – на косъм – в другия голям университет в Англия, Кеймбридж, за да следва докторантура по… космология!
– Ще отворя тази бутилка, която пазех за дипломирането ти. За Стивън! – казва баща му.
Налива на седналите до него и подава бутилката на сина си, който е срещу него. Стивън я взима и понечва да си налее. Внезапно осъзнава, че не може да контролира ръката си – тя трепери и той успява да напълни едва една трета от чашата. Останалата част се разлива върху покривката и образува голямо червено петно.
Присъстващите млъкват, но бащата бързо възкликва:
– Да пием за Стивън! – и всички вдигат чаши, прикривайки тревогата си от липсата на координация на момчето.
Същата вечер бащата на Хокинг, който е лекар, кара сина си да обещае, че ще отиде да си направи изследвания в Лондон. Причината е, че през същата тази последна година от следването Стивън е започнал да изпитва странни двигателни смущения, които прогресивно се засилват – блъска се в мебелите, говори неясно и трудно уцелва ключа в ключалката.
След няколко седмици лекарите го уведомяват, че страда от много рядка болест – амиотрофична латерална склероза (АЛС). Този генетичен проблем предизвиква дегенерация на двигателните неврони и обикновено има фатален край до 2-3 години. Точно когато завършва следването си и целият живот е пред него, Хокинг узнава, че страда от необратима парализа и скоро ще умре.
Самият Стивън Хокинг обяснява, че въпреки всичко отишъл в Кеймбридж, за да започне докторантурата си, но изпаднал в дълбока депресия. В продължение на седмици не излизал от стаята си в университетското общежитие. Родителите му, приятелите и преподавателите се опитвали да му помогнат, но младежът не искал да види никого. Преминавал през характерните етапи на скръбта. Питал се: „Защо точно на мен се случва това?“. Гневял се на света заради жестокостта му и дори отказвал да повярва в поставената диагноза. Вътрешният му свят бил бурен океан от страх и тревожно безпокойство, със силни пристъпи на ярост и отчаяние.
В едно студено зимно утро обаче Хокинг станал от леглото, погледнал се в огледалото, видял дълбоките сенки под очите си и казал: „Стига!“. И не го е казал на света, нито на лекарите, нито на болестта си. Казал го е на себе си, на ума си!
Този млад човек се заклел, че няма да пропилее в самосъжаление малкото години живот, които му оставали, че ще направи нещо стойностно, което ще му достави удовлетворение.
Много години след това самият той обяснява, че през тези седмици на емоционално възстановяване си изградил нова лична философия, която може да се обобщи така: „Самосъжалението е безполезно и е загуба на време. Дори когато се парализирам напълно, ще мога да се занимавам с прекрасни неща. Например да изследвам Космоса“.
Младият Хокинг се обръснал, изкъпал се и излязъл от стаята си. Когато прекрачил прага на входа на общежитието – старинна сграда, в която били живели известни студенти, като сър Томас Нютън, – погледът му бил различен, очите му блестели с непознат блясък. Щял да се възползва от всяка минута, която животът му дарял.
След три години Стивън, опирайки се на бастун, завършил докторантурата си с една от най-блестящите дисертации в историята на космологията. Преподавателите му, световноизвестни учени, били изумени. За пръв път имали пред себе си математическата теория за началото на Вселената, за Големия взрив. И тя била създадена от студент! Било наистина… невероятно. За този период от живота си Стивън по-късно ще каже: „Истината е, че започнах да работя сериозно за пръв път в живота си и видях, че това ми харесва“.
Стивън Хокинг учудил цялата научна общност с размаха на изследванията си. Теориите му обяснявали с невероятна аналитичност и яснота образуването и структурата на Вселената, доразвивали откритията на Айнщайн и описвали за пръв път какво представляват Космосът, черните дупки, светлината, времето… Безброй понятия, обяснени свързано за пръв път в историята на космологията. Понятия, които в действителност малцина можели да разберат, при това само повърхностно. За една нощ Хокинг се превърнал, както казал един английски журналист, в Господар на Вселената.
След този успех и с назначението си за преподавател по теоретична физика в джоба Стивън Хокинг се оженил и скоро му се родили две деца. Междувременно болестта прогресивно се развивала и го приковала към инвалидната количка.
Въпреки парализата общото му физическо състояние било учудващо добро и животът му бил вън от опасност, но той постепенно изгубил почти напълно подвижност, с изключение на мускулите на пръстите на ръката. При всеки напредък на болестта Хокинг си казвал твърдо: „Оплакването е загуба на време“.
През всичките тези години Стивън Хокинг продължава изследванията си и печели награди и признания. Книгата му „Кратка история на времето“ е продадена в над десет милиона екземпляра в целия свят. Най-ценното качество обаче на този мъж, тежащ само петдесет килограма и прикован към огромна инвалидна количка, е позитивността му, посланието му за щастието.
През лятото на 2009 г. Хокинг посети Сантяго де Компостела, където му бе връчена награда за неговата научна дейност. Ще цитирам тук малък откъс от интервюто, което той даде тогава за в. „Вангуардия“:
През 1963 г. ви откриха амиотрофична латерална склероза. Въпреки това вие продължихте напред и направихте блестяща кариера като изследовател. Каква е тайната?
Не мога да кажа нищо позитивно за болестта, от която страдам, но тя ме научи да не се оплаквам, защото има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което исках да правя. Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че сега съм по-щастлив, отколкото преди да се разболея. Бих казал на всички, които се чувстват зле, че има изход от всяка черна дупка… защото няма по-страшна дупка от тази, в която живея. Надеждите ми бяха разбити, когато бях на двайсет и една години. Лекарите ми диагностицираха заболяване, което в повечето случаи води до фатален край. Казаха ми направо, че няма да живея достатъчно, за да завърша докторантурата си, и оттогава всеки миг ми се струва като ценен дар. Това беше моят тъмен период, бях в депресия, питах се защо точно на мен ми се случва това, но накрая реших да продължа да живея и да се боря. Запознах се с първата си съпруга, имах деца и написах докторска дисертация, която постави математическите основи на Големия взрив. От пълно нищожество, каквото се чувствах, се превърнах в герой.
И до днес Стивън Хокинг продължава да се чувства герой на живота си.
Впреки че е сред най-известните учени в света, професор Стивън Хокинг разкри, че и той като много други мъже отделя много време да мисли за жените, съобщи в. „Дейли телеграф“.
В интервю по случай 70-ия му рожден ден, който е на 8 януари, на въпроса за какво мисли най-много през деня, професорът отговаря категорично: „За жените. Те са пълна загадка.“
Тогава лекарите прогнозират, че той ще живее само още няколко години. Въпреки очакванията той прави забележителна кариера и ще отпразнува 70 години.
Запитан какво би променило най-много разбирането ни за Вселената, Стивън Хокинг каза: „Откриването на суперсиметрични партньори на известните фундаментални частици, евентуално в Големия адронен колайдер“.
Що се отнася до най-голямата му заблуда, той призна: „Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки“. Теорията на съответствията, разработена през 1997 г., го кара да промени схващанията си. „Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка“, каза той.
Когато Стивън Хокинг казва нещо, светът го слуша. Показателна за това е реакцията на направеното от учения изявление миналата година, че вярата в задгробния живот е „вълшебна приказка“ за хората, които се страхуват от смъртта, отбелязва ДПА.
„Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри, това е вълшебна приказка за хора, които се страхуват от тъмното“, допълва ученият
Теоретичният физик и космолог е засягал и други фундаментални теми като например защо съществува човечеството и има ли различен живот във Вселената.
„Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици, искаме да знаем откъде сме дошли“, казва Хокинг в интервю за германското сп. „Шпигел“ през 1988 г. след излизането на бестселъра му „Кратка история на времето“.
Научната книга, продадена в над 10 милиона екземпляра, засяга теми от космологията като теорията за Големия взрив, черните дупки, светлинните конуси и физични теории за развитието на Вселената.
След излизането на „Кратка история на времето“ Стивън Хокинг е смятан за гений от по-голяма част от обществото, а в научния свят гледат на него като на звезда.
Не само интересът му към големите въпроси, които занимават човечеството, но и желанието му да даде научно обяснение на всички феномени правят Стивън Хокинг толкова обаятелен в очите на хората.
„Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение“, казва Стивън Хокинг в интервю за Би Би Си.
Едно нещо обаче е сигурно: Стивън Хокинг живее без страх от смъртта.
„Живях цели 49 години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща“, споделя Хокинг в интервю за в. „Гардиън“, направено миналата година.
ЦИТАТИ :
- Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение.
- …Айнщайн е грешал, като е казвал, че: „Бог не играе на зарове“. Наличието на черни дупки предполага, че Бог не само си играе на зарове, но понякога ни обърква, като ги хвърля там, където не можем да ги видим.
- …Ако Вселената има начало, бихме могли да предположим, че има и създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, ако няма граници и ръбове, то не би трябвало да има нито начало, нито край, а просто да съществува. Къде е мястото в този случай на създателя?
- Винаги ме изненадва, колко незаинтересован сме ние днес за такива неща, като физиката, пространството, Вселената и философията на съществуването ни, нашата цел, нашата крайна дестинация. Този свят там, навън, е напълно луд. Бъдете любопитни!
- Всички доказателства сочат, че Бог е всъщност отявлен комарджия, а Вселената е голямо казино, където се хвърлят зарове и колелата на рулетка се завъртат при по всякакъв повод.
- Възможно е примитивният живот [във Вселената] да се среща много често, докато интелигентният – твърде рядко. Някои биха казали, че всъщност му предстои да се появи и на Земята.
- Въпреки, че не мога да се движа и говоря без помощта на компютър, умът ми е напълно свободен.
- Дори и да има само една възможна единна теория, тя е просто набор от правила и уравнения. Кое е това, което диша огън в уравнения и създава Вселената, която те описват? — A Brief History of Time
- Едва ли съм срещал математик, който да е в състояние да разсъждава.
- Едно от основните правила във Вселената е, че нищо не е съвършено. Съвършенство просто не съществува. … Без несъвършенство не бихме съществували нито вие, нито аз.
- Животът би бил трагичен, ако не беше забавен.
- Да се задържи вниманието ни върху земните проблеми означава да се ограничи човешкия дух.
- За мен мозъкът е просто компютър, който спира да работи, когато частите му се повредят. Няма рай или отвъден живот за повредените компютри – това е приказка за хора, които се страхуват от тъмното.
- Забелязал съм, че дори хората, които твърдят, че всичко е предопределено и ние нищо не можем да направим, за да го променим, дори и те се оглеждат, преди да пресекат улицата.
- Идеята за десетте измерения може да звучи вълнуващо, но те ще доведат до реални проблеми, ако сте забравили къде сте паркирали колата си.
- Има основания за предпазлив оптимизъм, че ние вече може би сме близо до края на търсенето на основните законите на природата.
- Има смисъл само ако не се отказвате.
- Интелигентността е способността да се адаптираш към промените.
- Intelligence is the ability to adapt to change.
- Картината, която имахме за Космоса, се е променила значително през последните 40 години и аз съм щастлив, че съм допринесъл поне малко за това.
- Когато очакванията са сведени до нула, човек наистина оценява всичко, което има.
- Когато се попита: „Какво е правил Бог, преди да създаде Вселената?“ св.Августин не ни отговаря: „Подготвял е ада за онези, които задават подобни въпроси.“ Вместо това казва, че времето е характеристика на Вселената, която Господ е създал, и то не е съществувало преди зараждането на тази Вселена.
- Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки. Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка.
- Мисля, че компютърните вируси трябва да се броят като форма на живот. Мисля, че те ни казват нещо за човешката природа: че единствената форма на живот, която сме създали досега, е изцяло разрушителна. Ние създадохме живот по свой собствен образ и подобие.
- Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици – искаме да знаем откъде сме дошли.— в интервю за германското сп. „Шпигел“ през 1988 г. след излизането на бестселъра му „Кратка история на времето“
- Моята цел е проста. Това е пълното разбиране на Вселената, защо е таква, каквато е, и защо въобще съществува.
- My goal is simple. It is a complete understanding of the Universe, why it is as it is and why it exists at all.
- Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.
- Напълно в реда на нещата е да се правят грешки. Нищо не е съвършено, защото ако съществуваше съвършенство, не бихме съществували ние.
- Не е ясно дали интелигентността има някаква стойност за оцеляването в дългосрочен план.
- It is not clear that intelligence has any long-term survival value.
- Не мисля, че човечеството би оцеляло следващите хиляда години, освен ако не засели космоса.
- Ние сме само една напреднала порода маймуни на една малка планета около една много обикновена звезда. Но ние можем да разберем Вселената. И това ни прави много специални.
- Някой ми каза, че всяко уравнение, което съм включил в книгата, ще намали на половина продажбите.
- Помнете, че трябва да гледате нагоре към звездите, а не в краката си. Опитвайте се да намерите смисъл в това, което виждате, и се интересувайте от причините, поради което Вселената съществува.
- Простотата е въпрос на вкус.
- Първо, помни, че трябва да гледаш нагоре към звездите, а не надолу в краката си. Второ, никога не се отказвай да работиш. Работата ти дава смисъл и цел, защото без нея животът е празен. Трето, ако имаш достатъчно късмет, ще намериш любовта – помни, че я има, и не я отвърляй.
- Сигурен съм, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не направлява нашите съдби. Това ме води до дълбокото схващане, че вероятно няма небе и няма отвъден живот. Ние имаме само този живот да оценим великия замисъл на Вселената, за което аз съм изключително благодарен.
- Старият парадокс: Може ли Бог да направи един камък толкова тежък, че и самият той да не може да го вдигне?
- Съществува фундаментална разлика между религията, основана на авторитета, и науката, положена върху наблюдението и разума. Науката ще победи, защото е върши работа.
- Тихите хора имат най-гръмки умове.
- Това, което съм направил, е да покажа начина, по който Вселената е започнала да се оформя – според законите на науката. В такъв случай не е необходимо да се обръщаме към Бога, за да установим как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а само че Бог не е необходим.
- Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим колко интелигентен живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещаме.
- Учените са склонни да рискуват теориите, на които се възхищават.
- Фактът, че ние хората, нищожни струпвания от най-елементарните частици в природата, можем да се доближим толкова близко до разбирането за законите, които управляват нас и нашата Вселена, е истински триумф.
- Хората, които се хвалят със своя коефициент на интелигентност, са определено губещи.
- Цялата история на науката е постепенното осъзнаване, че събитията не се случват по произволен начин, а отразяват определен основополагащ ред, който може би е – или може би не е – резултат на божествено вдъхновение.
- Човек е винаги далеч от разрешаването на проблема, докато не намери отговора.
- One is always a long way from solving a problem until one actually has the answer.
- Човек не може наистина да спори с математическа теорема.
- Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал.
- Човешкият капацитет за вина е такъв, че хората винаги могат да намерят начини да се обвиняват.
- Стивън Хокинг за извънземните
- За моя математически мозък самият брой на звездите в хилядите галактики прави напълно рационално мисленето за извънземни. Истинското предизвикателство е да разберем какви може да са те всъщност.
- Извънземните може да съществуват, но човечеството трябва да избягва контакт с тях, защото резултатите може да се окажат опустошителни.
- Ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка, което не е свършило добре за местното население — коментар из телевизионна поредица, посветена на Хокинг и неговите идеи