magnifisonz.com /
Карл Сандбърг е американски поет, есеист, историк и журналист. Лауреат на наградата „Пулицър“ (1940, 1951) за събраните си стихотворения и за шесттомната биография на Абрахам Линкълн.
Карл Сандбърг е роден в семейството на шведски емигранти. Баща му е ковач и железничар. На 13 години Сандбърг напуска училище и опитва различни професии. Работи в бръснарница, на строежи, разнася мляко, става бояджия и жъне пшеница в Канзас.
По време на Испано-американската война (1898) постъпва доброволец в армията. През 1908-1912 г. е активист на Социалдемократическата партия на САЩ в Милуоки и става секретар на кмета от същата партия. Там се запознава с бъдещата си съпруга, с която сключва брак през 1908 година и имат три дъщери. През Първата световна война е военен кореспондент.
Творчески години
Орсън Уелс и Карл Сандбърг през 1942 г.
През 1912 година Сандбърг се установява в Чикаго като репортер на „Чикаго дейли нюз“ и „Дей Бук“. Там си създава име на поет още с първите си стихосбирки „В безразсъден екстаз“ (1904) и най-вече с „Чикагски поеми“ (1916). Откриват в него последовател на Уолт Уитман. Смятат го за един от най-важните творци на „Чикагския Ренесанс“ от началото на 20 век. Известност му спечелват и книгите му за деца „Приказки за страната Алабашия“ (1920, 1923). Сандбърг събира американски народни песни, които публикува през 1927 и 1950 г. В Чикаго започва да пише и прочутата си биография на президента Абрахам Линкълн.
Карл Сандбърг е известен с изказването си:
| „ | Един ден ще обявят война и никой няма да отиде. (Sometime they’ll give a war and nobody will come | “ |
МЪГЛА
Мъглата идва
с леки котешки стъпки.
Седи и гледа
пристанището и града,
приседнала мълчаливо
и после си тръгва.
ДО ПРОЗОРЕЦА
Пратете ми глад,
о Богове, които седите и със света
се разпореждатe.
Пратете ми глад, болка и нужда,
изгонете ме със срам и позор
от ваште чертози от злато и слава,
пратете ми най-страшния, мъчителeн глад!
Но ми оставете малко любов,
eдин глaс да ми говори в края на деня,
eдна ръка да ме докосва в тъмната стая
да спре дългата самота.
Когато здрачът скрива деня
и залезa засенчва,
eдна малка, западна скитница-звезда
пронизва променливия силует на мрака.
Ще отида до прозореца,
ще се взирам там в сенките на здрача
и ще чакам да усетя как идва
малко любов.
СВЪРШЕНИ ФАКТИ
Всяка година Емили Дикинсън изпращалa на приятел
първия цвят на хвойната в градината си.
Последната воля на Андрю Джаксън в завещанието му
е да подари на един приятел
джобната лупа на Джорж Уошингтън.
И Наполеон, в последнaта си воля, споменава сребърeн
часовник, взет от спалнята на Фридрих Велики,
и го завещава на един приятел.
О’Хенри взел кървавочервения карамфил от ревера си
и го подал на едно селско момиче, което почвало работа
на пазар за зърно и написал: “Прасковен цвят може, а
може и да не може да запази цвета си в градския прах.”
Това са фактите. На някои неща вярваме, на други, не.
Том Джеферсън се гордеел с репичките си, Ейб
Линкълн си лъскал ботушите, а Бисмарк нарекъл
Берлин пустиня от тухли и вестници.
Тoва са фактите. Свършените факти.
Лети, лети, лети c чудесните нови балони –
прекоси нечувани океани, обиколи света.
Когато се върнеш, може да сме седнали до няколко ружи.
Mоже да слушаме как момчета се карат за джамини.
Скакалците ще ни изглеждат прекрасни.
Тoва са фактите…
ПРЕСТИЛКИ НА МЪЛЧАНИЕТО
Mного неща можех да кажа днес.
Hо държах устата си затворена.
Толкова пъти ме бяха канили
да отида и кажа същите неща
които всички казваха, все тия
да-да, да-да
и аз, и аз.
Престилки на мълчанието ме спираха.
Капак с пружина държеше езика ми.
Плюех пирони в пропаст и слушах.
Зазидах таванскитe прозорци на Джоунс, Джонсън, Смит,
и на всички oт страниците на телефонния указател.
Поправих един изолатор и го влачех наоколо.
Заключих се вътре без никой да знае.
Само пазачът и пандизчията
знаеха – по улиците, в пощата,
по колите, на гарата
където викачът се провикваше, “Влакът тръгва,
влакът тръгва за … дрън … дрън -ярина …
и всички селища на северозапад … влакът тръгва.”
И тогава, аз помъкнах собсрвения си пандиз
и се заех със собствените си мисли.
Разбираш ли? Сирурно заради престилките на мълчаниетo.
Молитвите на стоманата
