magnifisonz.com
Сър Артър Чарлс Кларк (16 декември 1917 – 19 март 2008) е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман „Одисея в космоса“.
Роден е в Майнхед, графство Съмърсет и след като завършва училище работи като ревизор в Лондон. По време на Втората световна война той служи като лейтенант в американските ВВС. Има диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, където учи след края на войната. След 1956 г. живее постоянно в Коломбо, Шри Ланка, като получава тамошно гражданство през 1960 г.
През 1945 г. в своята статия „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание Wireless World, Кларк предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Тази идея впоследствие е реализирана чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и Интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбита на Кларк. На въпроса защо не е патентовал идеята си (което е било напълно възможно), той отговаря, че не вярвал във възможността за реализацията й докато е жив, а освен това считал, че подобна идея трябва да носи полза на цялото човечество.
През 1954 г. в писмо до директора на научния отдел на американската национална метеорологична служба Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се използват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и впоследствие реализирана .
Артър Кларк коментира директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.
Неговото първо научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. Някои от най-известните му произведения са „Фонтаните на рая“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.
Неговия разказ „The Sentinel“ е превърнат във филма 2001: Космическа Одисея от Стенли Кубрик. Романът „2001: Космическа Одисея“ излиза докато Кларк и Кубрикработят по сценария на филма.
Артър Кларк е носител на ордена на Британската империя, а през 1962 г. е награден с премията „Калинг“, за постижения в популяризирането на науката.
„Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.”
„Съществуват две възможности – или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднакво ужасяващи.”
„Информационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията – в смисъла на сурови данни – не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяка от тях.”
„Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши.”
„Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното.”
„Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.”
„Изглежда, че всяка революционна идея предизвика три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени с фразите: „Това е напълно невъзможно – не ми губете времето”, „Възможно е, но не си струва да го правим” и „През цялото време ви казвах, че това е добра идея.”
„Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите.”
„Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.”
„Сигурен съм, че Вселената е пълна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е достатъчно интелигентна, за да не дойде тук.”
„Колко неподходящо сме нарекли нашата планета – Земя. Много по-правилно би било Океан.”
„Аз съм оптимист. Всеки, който е заинтересован от бъдещето, трябва да бъде. В противен случай просто трябва да се застреля.”
„Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории.”