magnifisonz.com /
Джонатан Суифт (на английски: Jonathan Swift) е ирландски писател и журналист.
Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697) – жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.
Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф (Isaac Bickerstaff).
Биография и цитати :
„Когато на света се появи истински гений, може да го познаете по това, че всички глупаци се обединяват срещу него.“
„На този свят няма нищо постоянно освен промяната.“
„Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда.“
„Безполезно е човек да се опитва да разсъждава за нещо, за което никога не е бил убеден.“
„Блажен е който не очаква нищо – не ще да бъде той разочарован.“
„Прозрението е изкуството да виждаш невидимите неща.“
„Всяко куче трябва да си има своя ден.“
„Въпреки че хората често биват обвинявани, че не знаят за своите слабости, но може би само малцина от тях знаят за своите сили. А те са вътре в хората – тъй както понякога в земята има златна жила, за която собственикът й дори не подозира.“
„Добрите маниери са изкуството, което прави хората общителни. Този, който най-малко кара хората да бъдат необщителни, най-добре се приема в компанията.“
„Един враг може да нанесе повече вреда, отколкото десетина приятели полза.“
„Книгите са децата на ума.“
„Кръчмата е място, където лудостта се продава в бутилки.“
„Най-добрите доктори на света са доктор Диета, доктор Тишина и доктор Веселие.“
„Не насочвай остроумието си срещу дете.“
„Ние толкова се обичаме един друг, защото заболяванията ни са едни и същи.“
„Нито един умен човек никога не е пожелал да бъде по-млад.“
„Ако ласкаете цялата компания, не доставяте удоволствие на никого; ако ласкаете само един или двама, обиждате останалите.“
„По-добре коремът да се пръсне, отколкото да се похаби добър алкохол.“
„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“
„Умният човек би трябвало да има пари в главата си, но не и в сърцето си.“
Джонатан Суифт е роден на 30 ноември 1667 г. в Дъблин, Ирландия. Той е второто дете и единствен син на Джонатан Суифт (1640 – 1667) и съпругата му Абигейл Ерик (или Херик). Баща му, който е родом от Гудрич, Херефордшър, заедно с братята си търсят справедливостта пред закона, след като имуществото на баща им е унищожено по време на Гражданската война в Англия. Бащата на Джонатан Суифт умира около седем месеца преди да се роди, а майка му се връща в Англия, като го оставя на грижите на влиятелния му чичо Годуин, близък приятел и довереник на сър Джон Темпъл, чийто син по-късно наема Суифт за секретар.
Семейство Суифт има няколко интересни литературни връзки: неговата баба, Елизабет (Драйдън) Суифт, е племенница на сър Еразмус Драйдън, дядото на поета Джон Драйдън. Лелята на същата баба, Катрин (Тръкмортън) Драйдън, е първа братовчедка на Елизабет, жената на сър Уолтър Роли. Прабабата на Джонатан Суифт, Маргарет (Годуин), е сестра на Франсис Годуиен, автор на „Човекът на луната“, който влияе отчасти на „Пътешествията на Гъливер“. Чичо му, Томас Суифт, пък се е оженил за дъщерята на поета и драматург сър Уилям Дейвнант, кръщелника на Уилям Шекспир.
Чичо му Годуиен Суифт поема отговорност за младия Джонатан и го праща заедно с един от братовчедите му в Килкени Колидж. През 1682 г., финансиран от Уилоуби, сина на Годушин, Джонатан Суифт посещава и завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет. Там придобива бакалавърска степен през 1686 г., а също така и се сприятелява с Уилям Конкрийв. Суифт учи за магистър, когато политическите проблеми в Ирландия около Славната революция го принуждават да замине в Англия. Там майка му му помага да получи работа като секретар и личен асистент на сър Уилям Темпъл в Мур Парк, Фарнъм. Темпъл е английски дипломат, който след като е ръкоположен от Тройния съюз през 1668 г., се оттегля като обществена личност и почва да пише своите мемоари. Печелейки доверието на своя работодател, Суифт често получава въпроси от голямо значение. В рамките на 3 години Темпъл го представя пред Уилям II и го изпраща в Лондон, за да призове краля да даде съгласието си за законопроект за тригодишния парламент.
През 1690 г. той заминава за Ирландия заради здравословни проблеми, но се завръща в Мур Парк през следващата година. Той страда от виене на свят, като впоследствие става ясно, че той ще страда от това през целия си живот. По време на втория си престой с Темпъл Суифт е получава магистърска степен в Оксфорд.
Суифт е ръкоположен за свещеник от Църквата в Ирландия и през 1694 г., а през 1695 г., доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирландия). През 1701 г. е назначен за пребенда на Килрут в епархията на Конър.
Суифт е нещастен в новата си длъжност, заради която е изолиран в една малка, отдалечена общност, далеч от центровете на власт и влияние. В Килрут Суифт има връзка с Джейн Уоринг, сестра на негов приятел от колежа. Има запазено писма от него, в което той и предлага да остане, ако тя се омъжи за него и обещава никога да не напуска Ирландия. Предполага се, че тя е отказала, защото той напуска заемания пост и се връща в Англия, в Мур Парк, и остава там до смъртта на Темпъл.
Темпъл умира на 27 януари 1699 г. и Суифт заявява, че всичко добро в човечеството си е отишло със смъртта на неговия покровител. Суифт остава за кратко в Англия, за да завърши мемоарите на Темпъл, надявайки се, че ще получи признание за работата си. Но именно заради тези действия той си намира врагове, като най-яростен от тях е сестрата на Темпъл – Лейди Жифар, която го обвинява в недискретност.
Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г. в Дъблин.
Произведения
През 1702 г. Суифт получава докторска степен в колежа Тринити в Дъблин. Същата пролет пътува за Англия, а след това се връща в Ирландия, придружен от Естър Джонсън и Ребека Динглий. Загадка са взаимоотношения му с Джонсън, мнозина смятат, че е бил тайно женен за нея. Други пък като икономката му г-жа Брент и Ребека Динглий отхвърлят слуховете.
По време на посещенията си в Англия Суифт написва първите си произведения, определени като памфлети: „Битката между книгите“ и „Приказка за бъчвата“. И двете творби излизат от печат след смъртта на Уилям Темпъл, но са били известни в ръкописните си варианти.
По същото време Суифт се сприятелява с Александър Поуп, Джон Гей и Джон Арбътнот, които са ядрото на клуба на Мартин Скрайблърс. Суифт става все по-активен в политиката. Той е част от вътрешния кръг на правителството на торите. Често е действал като посредник между Хенри Джон, държавен секретар на външните работи, и Робърт Харли, главен касиер и министър-председател. Суифт записва случващото се по време на тези трудни за Англия моменти в писма до Естър Джонсън. Преди падането на правителството на торите Суифт се надява, че ще бъде назначен в църква. Въпреки това, кралица Анна изпитва неприязън към него и осуетява намеренията му. По-късно Джонатан Суифт е принуден да напусне Англия.
След като се установява пак в Ирландия, където започва и работата си по „Пътешествията на Гъливер“.
Проза
Първите му големи прозаични творби, които го утвърждават като автор са памфлетите „Битката между книгите“ и „Приказка за бъчвата“.
„Битката между книгите“ е произведение в стил бурлеска, което му печели име като писател. Творбата е отглас от актуалния по това време спор за „битката“ между древните и модерните. Творбата Суифт написва в подкрепа на своя покровител. Остроумното в бурлеската на младия писател е умението му да представи нагледно и комично един абстрактен спор. „Битката между книгите“ загатва безспорния талант на сатирик и хуморист на Суифт още в началото на кариерата му.
„Приказка за бъчвата“ се смята за най-значителното произведение на Суифт след „Пътешествията на Гъливер“. Тази творба също е определяна като памфлет или като философска бурлеска. Тя представлява сатира срещу религията и църквата. Първите ѝ 5 издания са анонимни, защото Суифт се притеснявал от отрицателни отзиви. Голяма част от творбата заема притчата за тримата братя и полученото то тях наследство – връхни дрехи от баща си със заръката да ги пазят. Това е алегория на трите вида християнска църква – католическата, англиканската и пуританската. Възприемането на творбата не е еднозначно и дори възпрепятства изкачването на Суифт в църковната йерархия по-късно.
През 1708 г. обущар на име Джон Партридж публикува популярен годишник. Той определя смъртта на няколко църковни служители. Суиф обаче напада Партридж, като пародира смъртта му. По-късно твърди, че в действителност е починал, което е прието, въпреки изявленията на самия обущар.
„Писмата на Драпиер“ е серия от брошури срещу монопола.
„Пътешествията на Гъливер“ е роман в четири части, той е публикуван през 1726 година. Книга на Суифт е всъщност една пародия на романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, той осмива желанието му и на други писатели от същата епоха да представят фантастични истории като реалистични или документални. Похватът, които Суифт използва се нарича реалистична фантастика или фантастичен реализъм.
През 1729 г. Суифт публикува „Скромно предложение“ („Скромно предложение за избягване на това децата на бедняците да бъдат в тежест на родителите си или на страната, като бъдат направени полезни за обществото“), сатира, в която разказвачът умишлено и с гротески елементи препоръчва на ирландците да избягат от бедността, продавайки децата си за храна на богатите.
magnifisonz.com – към главната страница >>>