magnifisonz.com /
Много закоравели престъпници обвиняват своите родители за онова, в което се превръщат като възрастни, но малцина имат по-голямо основание да го правят от Чарлз Менсън. Неговата майка – проститутка и алкохоличка – била готова да го продаде за халба бира. Менсън прекарва голяма част от детството си в поправителни училища, коефициентът му на интелигентност е 109 и още преди да навърши 19 години вече се бил превърнал в ловък нагаждач и манипулатор.
Неговите непрекъснати нарушения на закона накрая го вкарват в затвора. В досието му е записано, че Чарли изпитва „непреодолима нужда да бъде център на вниманието“.
На 21 март 1967 г. Чарли е освободен от затвора в Калифорния. Тогава той е на 32 години и повече от половината му живот е минал по институциите. Той не желаел да бъде свободен. „О, не, не мога да изляза навън… Знам, че няма да се пригодя към онзи свят“.
Чарли започва да привлича група от последователи, повечето от които били млади жени с емоционални проблеми, бунтарски настроени срещу родителите си и обществото като цяло.
Те се превръщат в ядрото на наказателния отряд на „Семейство Менсън“, който той изпраща да убие бременната актриса Шарън Тейт, нейните богати приятели, които били на гости в дома й, и заможното семейство Лабианка живеещо наблизо.
Чарли се опитва да започне междурасова война и се провъзгласява за пророк на съдбата.
Убийство!
Домът на Шарън Тейт и Роман Полански
Тихият и усамотен квартал представлявал точно онова, което търсела младата филмова звезда. Каньоните над Бевърли Хилс са достатъчно отдалечени от шумотевицата на Холивуд и предлагат тишина и спокойствие. Шарън Тейт се влюбва веднага в къщата на Сиело Драйв. За нея тя означава любов – любов с мъжа на мечтите й и бащата на детето й – режисьорът Роман Полански.
Тук горе е хладно, а въздухът свеж в онази задушна съботна вечер на 9 август 1969 г. Младата жена се радва на компанията на няколко нейни изискани и красиви приятели: Абигейл Фолгър – богата наследница на кафеен магнат – и нейният приятел Войтек Фриковски, както и световноизвестният стилист Джей Себринг.
Шарън е бременна в осмия месец и тъгува по съпруга си, който снима филм в Европа. Тя често кани приятели у дома през уикенда, за да се развлича.
Имотът е нарочно усамотен, но не и напълно несигурен. На около 30 метра от дома има заключена порта, а в къщата за гости живее добре сложен, млад пазач.
В онази нощ най-близките съседи на Шарън семейство Кот се събуждат от изстрели, идващи от посока на нейната къща, някъде между 00:30 и 1:00 ч., но тъй като не чуват нищо повече, се връщат обратно в леглата си.
По същото това време мъж, който надзиравал детски къмпинг на около километър и половина разстояние, чува пронизителен писък: „О, Боже, не, моля те не! О, Боже, не, недей, недей…“.
Той обиколил района с колата си, но не забелязал нищо необичайно.
Кучетата на един близък съсед се разлайват някъде между 2:00 и 3:00 ч. Той станал от леглото и се огледал наоколо, но тъй като всичко изглеждало наред се върнал да си легне.
Частният охранител, нает от собственика на едно от съседните богаташки имения, помислил, че чува изстрели малко след 4:00 ч. и се обадил в офиса. Охранителната фирма на свой ред се свързала с полицията в Лос Анджелис и подала сигнал за нарушаване на реда. Офицерът, който приел обаждането, казал: „Надявам се, че няма да си имаме работа с убийство; току-що получихме сигнал от този район за женски писъци“.
Икономката на Шарън Тейт, Уинифред Чапмън, пристига на работа малко след 8:00 ч. Тя забелязва нещо, приличащо на телефонна жица, да виси над портата. Чапман бутнала контролния механизъм и вратата се отворила. Докато вървяла към къщата, забелязала, че на алеята е паркирана някаква непозната бяла кола „Рамблър“.
Когато стига до къщата, тя изважда ключа от скришното му място и отключва задната врата. Щом влязла в кухнята, икономката проверила телефона и установила, че не работи. Тръгнала към всекидневната и забелязала, че предната врата е отворена и навсякъде е оплискано с червени петна. Тя погледнала през вратата и видяла две локви кръв и едно тяло, лежащо на моравата.
Тя се паникьосала и побегнала обратно като, минавайки покрай бялата кола, видяла, че вътре в нея също има труп. Тя изтичала до съседите сем. Кот, но те не си били у дома, така че се запътила към следващата къща, където затропала по вратата с истерични крясъци.
Местопрестъплението
Пръв на местопрестъплението пристига офицер Джери Дероса. Той се приближил до Рамблъра и видял вътре млад мъж, полегнал към пътническото място и подгизнал от кръв. В този момент към него се присъединил офицер Уилям Уайзенхант. Двамата оглеждали останалите автомобили и гаража с извадени оръжия, когато пристигнал и третият полицай Робърт Бърбридж.
Жертвата в колата
На красиво поддържаната морава, с прекрасна панорама над Лос Анджелис, лежали две тела. Едното принадлежало на бял мъж на възраст около 30 години. Главата и лицето му били разбити, а по тялото му имало десетки жестоки рани.
Другото тяло било на млада жена с дълга кестенява коса, облечена в дълга нощница, по чието тяло имало многобройни прободни рани.
Тримата полицаи предпазливо подходили към къщата. Не се знаело кой или какво ги очаква вътре. Би било твърде безразсъдно от тяхна страна да влязат през главния вход. Когато се приближили до предната врата, забелязали, че един от капаците на прозорците е свален. Уайзенхант открил отворен прозорец отстрани на къщата, откъдето той и Бърбидж проникнали вътре.
Дероса се приближил до главния вход, за да му отворят. В долната половина на вратата забелязал изписана с кръв думата „ПРАСЕ“. В коридора тримата детективи открили два големи сандъка, чифт очила с рогови рамки и една счупена дръжка от пистолет.
Когато стигнали до дивана, дошъл истинският шок. На пода лежала млада, руса и очевидно в доста напреднала бременност жена, цялата покрита с кръв, а около врата й било увито въже, единият край на което било прехвърлено през една от гредите на тавана. Другият край на въжето бил увит около врата на близолежащия мъж, който също бил целият в кръв.
Тялото на бременната Шарън Тейт и нейният приятел Джей Себринг
Докато проверявали останалата част от къщата, те чули мъжки глас и лай на куче. Това бил пазачът Уилям Гаретсън. Полицаите го оковали в белезници и го арестували.
На следващата вечер Лено и Роузмари Лабианка и Сюзан Стратърс – 21-годишната дъщеря на Роузмари – се връщат от плаване с тяхната моторна лодка. Те оставят Сюзън в апартамента й на 3301 „Уейвърли Драйв“ в Лос Фелиз и спират да си купят вестник между 1:00 и 2:00 ч.
Чак на следващия ден Франк Стратърс, син на Роузмари от нейния предишен брак, идва да ги види у дома им. В около 8:30 ч., докато пренасял оборудване за къмпинг по алеята към къщата, той забелязал някои неща, които го обезпокоили. Първо, моторницата била все още на алеята. За втория му баща не било типично да не вкара лодката в гаража. След това Франк забелязал, че щорите на всички прозорци са спуснати – нещо, което родителите му нямали навика да правят.
Той почукал на вратата, но не получил отговор, затова отишъл до уличен телефон, за да им позвъни, но никой не му вдигнал. Тогава се обадил на сестра си, която пристигнала със своя приятел.
Франк и приятелят на сестра му открили, че задната врата е отворена. Те оставили Сюзан в кухнята и тръгнали да оглеждат наоколо. Когато влезли във всекидневната, се натъкнали на Лено, облечен по пижама, лежащ на пода с възглавница върху главата и кабел увит около врата му. От корема му стърчало нещо.
Те незабавно повлекли Сюзан със себе си навън и извикали полицията от къщата на съседите.
Скоро пристигнали линейката и полицията. Те заварили Лено с напоена от кръв възглавница върху главата му и кабел от една голяма лампа, увит около врата му. Ръцете му били завързани зад гърба с кожен каиш. От стомаха му стърчала вилица за месо, а в плътта му била изписана думата „ВОЙНА“.
В голямата спалня открили Роузмари, която лежала на пода с нощница вдигната над главата й. Върху нейното лице също имало възглавница, както и кабел увит около шията й.
На три места в къщата имало послания, очевидно изписани с кръвта на жертвите: на стената във всекидневната пишело „СМЪРТ ЗА СВИНЕТЕ“; на другата стена се мъдрела думата „ВЪСТАНИЕ“; а на вратата на хладилника било написано с правописна грешка „HEALTHER SKELTER“. (Заглавие на песен на Бийтълс, означаващо „безредие“, което Менсън използва в смисъл на „междурасова борба“).
Шарън Тейт
Полицията идентифицира всички жертви в дома на Шарън Тейт. Младият мъж в колата бил тинейджър на име Стив Перънт, който дошъл да посети пазача Гаретсън. Двете жертви на моравата били Абигейл Фолгър и нейният приятел Войтек Фриковски. Във всекидневната на двата края на въжето лежали Шарън Тейт и Джей Себринг.
Стив Перънт, Джей Себринг и Войтек Фриковски били простреляни с пистолет 22 калибър. Всички, освен Стив Перънт, били прободени многократно с нож. Себринг бил удрян по лицето, а Фриковски многократно по главата с тъп предмет.
Прободните рани показвали, че е бил използван един и същи нож, вероятно нещо като щик. Близо до тялото на Шарън Тейт било намерено някакво странно джобно ножче, което икономката не могла да разпознае.
Шарън Тейт
Шарън Тейт била много красива жена. Още като дете тя печели конкурси за красота. Тя имала амбицията да бъде не само модел, но и филмова актриса. Най-сетне през 1963 г., на 22-годишна възраст, тя намира връзка в лицето на продуцента Мартин Раншохов. С негова помощ получава роля в сериалите „Селяндурите от Бевърли Хилс“ и „Petticoat Junction“, както и във филмите „Американизацията на Емили“и „The Sandpiper“.
През 1965 г. Шарън получава своята първа главна роля във филма „Окото на дявола“, с Дейвид Нивън и Дебора Кер. В него тя играе ролята на момиче със специални магически умения. През лятото на 1966 г. заминава в Лондон за снимките на филма и там среща Роман Полански, който току-що бил изгрял като режисьор с филмите си „Отвращение“, с участието на Катрин Деньов и „Задънена улица“, който спечелва много европейски награди.
Полански дава главна роля на Шарън в своя филм „Безстрашните убийци на вампири“. В онзи период тя става негова любовница. Връзката им продължава доста дълго и малко след завършването на филма „Бебето на Розмари“ те сключват брак. През 1969 г. двамата наемат къщата на „Сиело Драйв“ от Тери Мелчер, синът на Дорис Дей, и се нанасят там в средата на февруари.
Кариерата на Шарън никога не достига висините на тази на Полански, дори и след ролята й на Дженифър във филма „Долината на куклите“. Причина за това е, че тя никога не получава възможността да покаже актьорските си умения. Ролите, които получава, изисквали от нея просто да бъде красива. Когато забременява, кариерата й остава на заден план. Бебето и съпругът й се превръщат в смисъла на живота й.
Според нейните близки и познати тя била уникална жена. Въпреки красотата и прекрасната си фигура, тя била много земен човек, без следа от фалшивостта, от която страдат звездите. Тя била много мила и леко наивна. Изглежда всички харесвали Шарън, дори и в такъв ревнив и жесток град като Холивуд.
Животът на Шарън бил отнет с пет прободни рани в гърдите и гърба й, които пронизали сърцето й, черния и белите й дробове и причинили масивен вътрешен кръвоизлив.
Нейното малко момченце, Пол Ричард Полански, умира заедно с нея.
Абигейл и нейният любовник
Приятелката на Шарън Абигейл Фолгър била на 25 години. Като наследница на състоянието на компанията за кафе „Фолгър“, тя водела доста приятен живот. Подобно на много други богати момичета и тя търсела нещо полезно, с което да запълва времето си и често се занимавала с благотворителност.
През 1968 г. тя се запознава с любовника си Войтек Фриковски, който я представя на Шарън и Роман Полански. Тя става инвеститор на Джей Себринг в неговия моден и фризьорски бизнес.
Нейната благотворителна дейност в гетата на Лос Анджелис започвала да й се отразява.
Абигейл Фолгър и и нейният любовник Войтек Фриковски
Тя чувствала, че приносът й е нищожен в сравнение с мащаба на бедността и невежеството. Споделяла с приятелите си как не може да остави работата си след края на работния ден. „Страданието просто ти влиза под кожата“ – казвала тя.
Връзката с Фриковски също й създавала проблеми. Двамата били станали твърде зависими от употребата на наркотици. Тя всекидневно посещавала психиатър, с когото споделяла проблемите си. Събирала сили, за да приключи връзката си с Фриковски и да вкара живота си в релси, когато била намушкана двадесет и осем пъти.
Войтек Фриковски бил на 32 години. Той е дългогодишен приятел на Полански от Полша. Според Полански, той бил „човек с малък талант, но притежаващ огромен чар“. Този вечен плейбой нямал работа и очевидно живеел от парите на Абигейл. Войтек разправял на хората, че е писател, но очевидно не бил нищо повече от един много чаровен, общителен и забавен „дрОгар“.
Независимо колко разпътен бил животът му и колко чаровна личността му, на всичко това бил сложен край с два изстрела в главата и петдесет една прободни рани.
Джей Себринг
Джей Себринг
Противно на Фриковски, Джей Себринг бил доста амбициозен в бизнес план. Той бил мъжки стилист номер едно в Щатите и важна фигура на пазара за мъжки продукти за коса и тоалетни принадлежности. Сред неговите клиенти били Франк Синатра, Питър Лоуфорд, Джордж Пепърд, Пол Нюман и Стив Маккуин.
Неговата нова компания „Себринг Интернешънъл“ тепърва щяла да разработва магазини за мъжка козметика и негова собствена линия от продукти за коса.
Той бил известен като голям любовчия и излизал с много различни жени. Една от тях навремето била и самата Шарън Тейт, която скъсала с него, когато се запознала с Полански.
В богатия сексуален живот на Себринг съществувала и друга по-тъмна страна. Обичал да връзва приятелките си и да ги бие с камшик, преди да прави секс с тях. Въпреки лъскавия му и успешен живот, той вероятно е бил самотен и неуверен в себе си човек.
Той е освободен от тези комплекси с един изстрел в главата и седем прободни рани.
Другите жертви
Стивън Ърл Перънт
С изключение на бебето на Шарън Тейт, най-младата жертва е 18-годишният Стивън Ърл Перънт, който живеел с родителите си в Ел Монте. В 23:45 ч. той идва в имението, за да посети пазача Уилям Гаретсън. Хобито на Перънт била аудио и видео техниката и той искал да покаже на Гаретсън някакъв радиоапарат.
Гаретсън не проявил голям интерес и Перънт си тръгнал към 00:15 ч.
Младежът бил завършил гимназията през юли и работел на няколко места, за да събере пари за колежа, където щял да учи на есен.
Вместо това той събрал четири куршума от револвер 22 калибър.
Лено Лабианка
Лено Лабианка бил уважаван бизнесмен. Неговият баща е основател на „Стейт Хоулсейл Гросъри Кампъни“ и Лено се захваща със семейния бизнес веднага след колежа. Той бил харесван човек и нямал врагове. Хората го описват като тих и консервативен.
Той загива от двадесет и шест прободни рани.
Роузмари Лабианка била привлекателна 38-годишна жена от мексикански произход. Тя осиротява като дете и по-късно е осиновена на 12-годишна възраст.
Тя се запознава с първия си съпруг през 40-те и ражда от него две деца. След като се развежда през 1958 г., започва работа като сервитьорка в „Лос Фелиз Ин“ и тогава се запознава с Лено.
Роузмари се превръща в много преуспяла бизнес дама. Тя открива собствен бутик и прави някои много разумни инвестиции в бизнеса с промишлени изделия и охранителни системи, които й донасят сумата от 2,6 милиона долара. Не е зле за човек, започнал живота си без никакви предимства и с кариера на сервитьорка.
Роузмари Лабианка
Тя е намушкана четиридесет и един пъти, като шест от ударите били смъртоносни.
Общо седем невинни души и едно неродено дете загубват живота си в едно на пръв поглед безсмислено и лишено от мотив престъпление.
Каквато и неприязън да изпитват някои хора към живота на богатите и известните, трудно е да си представим, че тези жестоки убийства биха могли да доведат до нещо добро за обществото. Въпреки това, през изминалите години извършителите на тези престъпления и техните последователи продължават да настояват, че тези убийства са били необходими и полезни.
Ние се надяваме, че след като прочетете тази история няма да бъдете на същото мнение.
Подозрение
В своята много щателна книга по случая „Helter Skelter“, прокурорът Винсент Булиоси вменява голяма доза вина на детективите от отдел „Убийства“. Един от примерите му е бавната скорост, с която полицията прави връзка между убийствата на Тейт и тези на Лабианка, извършени на следващата нощ, както и с убийството на Гари Хинман, случило се няколко дни преди това. Това до голяма степен се дължало на липсата на сътрудничество между полицията в Ел Ей и шерифското управление на Лос Анджелис.
Гари Хинман
Малко след убийствата на Тейт и Лабианка, шерифите се свързват с полицията с информация за убийството на учителя по музика Гари Хинман, извършено на 31 юли. На стената във всекидневната на убития било написано със собствената му кръв „ПОЛИТИЧЕСКА СВИНЯ“, което извънредно силно напомняло на надписите, открити на другите две местопрестъпления. Хинман бил починал от множество прободни рани, също като другите жертви.
Полицията в Ел Ей отказала да разследва възможната връзка между смъртта на Хинман и убийствата в дома на Тейт. Освен това, убийствата на Лабианка били отчасти на територията на шерифското управление и полицията не проявила интерес към тях.
Боби Бюсолейл
Ако полицаите бяха направили усилие да изслушат детективите от шерифското управление, те биха научили, че за убийството на Хинман е арестуван заподозреният Боби Бюсолейл, който живеел заедно с група хипита, предвождани от Чарлз Менсън. Но полицията вече била решила, че убийствата на Тейт са резултат от провалена сделка с наркотици и не искала да чуе за никакви хипита.
От друга страна, полицията била задържала Уилям Гаретсън, пазачът в имението на Тейт, който твърдял, че е спал непробудно по време на кървавата фиеста. Обвиненията срещу него били свалени, когато той преминал успешно тест с детектора на лъжата.
Мотивът за грабеж бил отхвърлен като възможност, въпреки че липсвали портфейлът и ръчният часовник на Роузмари Лабианка. И в двете къщи имало доста ценни вещи, които не били докоснати от убийците. В дома на Тейт имало дребни суми пари в брой, а чантите и портфейлите на жертвите там не били взети.
Полицията проверила трима наркопласьори, които някога били гости на парти у Полански, но и тримата се оказали чисти.
Освен това, самият Полански бил разпитван часове наред в полицията и се съгласил да се подложи на тест с полиграф. На 15 август той бил освободен и за пръв път след убийствата се върнал в дома на „Сиело Драйв“, придружен от медиума Питър Хуркос.
Полански бил покрусен от загубата на жена си и сина си и вбесен от медийния цирк, който заварил, когато се върнал в Щатите. Той се нахвърлял яростно срещу вестниците, които описвали него и жена му като сатанисти, отдаващи се на оргии със секс и наркотици. „Шарън“ – казва той, – „бе толкова мила и прекрасна, че преди да я срещна не вярвах, че такива хора наистина съществуват… Тя беше красива, без да бъде фалшива. Беше невероятна. Обичаше ме и последните няколко години, прекарани с нея, бяха най-щастливите в живота ми…“.
Полански изказал опасения пред полицията, че може би той е бил мишената, а не Шарън. „Би могло да е от завист или някаква конспирация. Не мисля, че Шарън е била целта им“. Полански не вярвал, че мотивът за престъплението са наркотиците. Съпругата му била експериментирала с ЛСД преди да го срещне, но не била наркоманка. „Казвам ви направо“ – казал той на полицията, – „тя не взимаше наркотици, освен трева, и то не много. А по време на бременността и дума не можеше да става за това, тя толкова обичаше детето ни, че не би направила подобно нещо. Дори когато я карах да изпие чаша вино, тя отказваше“.
Награда
Един месец след убийствата Полански и други дарители, сред които Питър Селърс, Юл Бринър и Уорън Бийти, публикуват обява за награда в лосанджелиските вестници:
„Роман Полански и негови приятели обявяват награда от 25 000 долара на лицето, или лицата, които предоставят информация, която би могла да доведе до ареста и осъждането на убиеца, или убийците, на Шарън Тейт, нейното неродено дете и другите четири жертви“.
Теориите по случая били многобройни и фантастични. Мафията, полските тайни служби и т.н. Бащата на Шарън и бивш шеф от разузнаването полковник Пол Тейт, подема свое собствено разследване. Той си пуснал дълга коса и брада и започнал да обикаля хипарските комуни и наркоманските сборища, надявайки се да открие някаква информация, която да го насочи към убийците на обичните му дъщеря и внук.
На 1 септември 1969 г., едно 10-годишно момче се натъква на някакво оръжие, захвърлено на моравата пред дома му в Шърман Оукс. То внимателно занася револвера Лонгхорн 22 калибър на баща си, който незабавно се обажда в полицията. Оръжието било мръсно и ръждясало, а дръжката му счупена.
Револверът използван в убийствата
Две седмици преди това полицията била установила, че револверът 22 калибър, който бил използван при убийствата в дома на Тейт, е модел Лонгхорн Хай Стандард, който е относително рядко срещан. Когато, обаче, съвсем същата марка оръжие със счупена дръжка е предадено в полицията, служителите просто го описват, пращат го в архивите и забравят за него напълно.
Няколко дни след като установява модела на оръжието, полицията разпраща описанието му до всички полицейски управления в страната, дори и до тези в Канада, а през това време търсеният револвер се намирал в архива на управлението във Ван Нюс.
Три месеца след убийствата, които били разследвани отделно от лосанджелиската полиция и шерифското управление, нито една от двете страни не можела да се похвали с някакъв напредък. Шерифите, обаче, били по-млади и напористи от своите полицейски конкуренти и първи стигнали до заключението, че между случаите на Тейт и Лабианка има връзка. Те се спрели на няколко заподозрени, един от които бил Чарлз Менсън.
Ранчото
Най-сетне, в средата на октомври, полицията решава да проговори на шерифския отдел и да разследва приликите в убийствата на Хинман, Тейт и Лабианка. Разследването ги довежда до ранчото „Спан“, което представлявало домът на хипи комуна, наричаща себе си „Семейство Менсън“.
Ранчото се намирало в планините близо до Четсуърт. През 20-те години там се снимали стари каубойски филми. Писателят Джон Гилмор описва изоставената филмова площадка в своята книга „Хората от боклука“:
Ранчото Спан – домът на семейство Менсън
„Декорът на главната улица с типичната кръчма, няколко конюшни, извехтял реквизит и стари каравани се е превърнал в призрачен град. Някога милиони кинолюбители са гледали този стар декор от Дивия Запад, но сега всичко е потънало в прах. Земята е покрита с ръждясали автомобилни части и от тук рядко минават посетители…“.
Боби Бюсолейл, мъжът, обвинен в убийството на Гари Хинман, бил живял в ранчото Спан, заедно със Семейство Менсън.
Неговата 17-годишна приятелка разказала на полицията, че Менсън бил изпратил Боби и едно момиче на име Сюзан Аткинс, да искат пари от Хинман. Тъй като Хинман не им дал парите, те го убили. Момичето си спомнило, че е чуло Сюзан Аткинс да споменава, че се била борила с някакъв мъж, когото намушкала в краката няколко пъти.
Когато полицията разпитала Сюзан Аткинс, тя признала, че е отишла заедно с Бюсолейл в дома на Хинман, за да му приберат парите от някакво наследство. Когато той отказал да им ги даде, Бюсолейл го порязал с ножа си през лицето. Двамата държали Хинман като затворник в собствената му къща и Бюсолейл го убил два дни по-късно.
До този момент изглежда нямало никаква връзка между Бюсолейл и убийствата на Тейт и Лабианка, освен това че Аткинс била намушкала някакъв мъж в краката. Гари Хинман нямал подобни рани, но Войтек Фриковски имал.
Сюзан Аткинс
В очакване да бъде съдена за убийството на Гари Хинман, Сюзан Аткинс била изпратена в женския затвор „Сибил Бранд Инститюшън“ в Лос Анджелис. Нейни съседки по легло били 31-годишната Рони Хауърд и нейната приятелка Вирджиния Греъм. Сюзан Аткинс била много словоохотлива и им разказала една толкова удивителна история, че Рони и Вирджиния зяпнали от изумление.
Сюзан Аткинс
Аткинс се държала като ненормална: танцувала, пеела и избухвала в маниакален кикот в най-неподходящите моменти и сякаш нехаела за сериозността на ситуацията си.
В процеса на разговора, Сюзан споменала на Вирджиния, че е обвинена в углавно убийство.
„Извършила ли си го?“ – поинтересувала се Вирджиния.
„Разбира се!“ – отговорила Сюзан, сякаш това било в реда на нещата. Полицията смятала, че тя само е държала Хинман, докато Бюсолейл го е намушквал, но сега се оказвало точно обратното.
Тя разказала на Вирджиния, че нейният любовник Чарли е Исус Христос и щял да я отведе през дупка в земята към Долината на Смъртта, където имало цяла една цивилизация. След като чула тази история, Вирджиния се убедила, че Аткинс тотално е мръднала.
Няколко дни по-късно, Сюзан отново станала приказлива и споменала убийството на Шарън Тейт: „Сещаш се кой го направи, нали?“.
Вирджиния казала, че не се сеща.
„Ами, ето, стои пред теб“.
Ужасената Вирджиния я попитала защо би направила нещо подобно.
„Защото трябваше да извършим престъпление, което да шокира света, да ги накара да си отворят очите и да въстанат“.
Аткинс обяснила как са се спрели на къщата на Тейт, защото била изолирана. Те знаели кой е собственикът, но това не ги интересувало.
Сюзан казала, че са били четирима – три момичета и един мъж – като всеки от тях бил инструктиран лично от Чарли. Когато стигнали на мястото, мъжът прерязал телефонната жица. След това стреляли в тинейджъра четири пъти, защото ги видял.
Когато влезли във всекидневната, на дивана седял мъж, а на стола жена четяла книга. Някои от другарите на Сюзан останали във всекидневната, а тя и останалите отишли в спалнята, където Шарън седяла на леглото и си говорела с Джей Себринг. Те бързо поставили примки на шиите им и преметнали въжето през една греда на тавана, така че ако мърдат да се задушат.
Фриковски хукнал към вратата. „Той беше целия в кръв“ – казала Сюзан и добавила, че тя самата го е наръгала три-четири пъти. – „Той кървеше и тичаше към входната врата и, представяте ли си, викаше `Помощ, помощ, някой да ми помогне, моля ви`, но никой не дойде и ние го довършихме“.
„Шарън я оставихме за накрая“ – разказвала Сюзан и през смях описала как Шарън я умолявала: „Моля ви, не ме убивайте. Моля ви, не ме убивайте. Не искам да умра. Искам да живея. Искам да родя бебето си. Искам да родя бебето си“.
Сюзан разказала как била погледнала Шарън в очите и й отговорила: „“Слушай, кучко, не ми пука за теб. Не ме е грижа, че ще раждаш. По-добре се приготви, защото ще умреш, а на мен ми е все тая“… И след няколко минути я довърших“.
Тя забелязала, че ръката й е изцапана с кръвта на Шарън и решила да я опита: „Егати кефа! Да вкусиш смъртта и да дариш живот“.
Сащисаната Вирджиния попитала Сюзан как е могла да убие бременна жена.
„Мислех, че си разбрала. Обичах я и когато я убивах, аз убивах част от самата мен“ – обяснила Сюзан. Тя искала да извади бебето на Шарън с помощта на нож, но нямало достатъчно време. Освен това искала да извади и очите на жертвите и да ги размаже по стените, както и да отсече пръстите им, но нямала тази възможност.
Когато напуснали къщата, Сюзан осъзнала, че е забравила ножа си. Не само това, но тя била оставила и отпечатък от дланта си на едно бюро, „но духът ми бе толкова извисен, че той сигурно изобщо не се е отбелязал, иначе щяха да ме хванат досега“. Четиримата подкарали колата към някакво място, където измили ръцете си и сменили дрехите си.
Планът
Сюзан довършила историята си, признавайки, че тя и останалите са убили и семейство Лабианка на следващата нощ. „Това беше част от плана“ – обяснила тя. – „Има и още“.
Тази история накарала главата на Вирджиния да се върти. Тя споделила чутото с Рони Хауърд, но тя не повярвала. „Тя си измисля. Сигурно иска да попадне във вестниците“ – решила Рони. Вирджиния измислила начин, чрез който да провери дали Сюзан казва истината.
Преди няколко години, когато къщата на Тейт все още била празна, Вирджиния имала възможността да я види отвън. Тя попитала Сюзан, дали къщата е декорирана в бяло и златно. Сюзан отговорила отрицателно.
Вирджиния подредила и други парченца информация, които свързвали Сюзан с къщата. Тя принадлежала на Тери Мелчер, синът на Дорис Дей, когото Чарли и Сюзан не харесвали, поради някаква неясна причина. Аткинс обяснила несвързано, че Мелчер твърде много обичал парите.
По-късно през същия ден, Сюзан дала на Вирджиния списък с имената на следващите мишени – известни личности като Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър, Франк Синатра, Стив Маккуин и Том Джоунс. Изключително важно било да се избират жертви, чиято смърт да шокира света.
Тя планирала да издълбае с нажежен нож в лицето на Елизабет Тейлър думите „helter skelter“ и след това да избоде очите й. После щяла да кастрира Ричард Бъртън и да сложи пениса му, заедно с очите на Елизабет, в бутилка и да я изпрати на Еди Фишър.
Синатра щял да бъде дран жив, докато слуша собствената си музика. Семейството щяло да изработи чанти от кожата му и да ги продава в хипи магазините. Гърлото на Том Джоунс щяло да бъде прерязано, но само след като бъде заставен да прави секс със Сюзан Аткинс.
Още признания
В същото време в полицията постъпват сигнали за признанията и на други членове на Семейството. На 12 ноември детективите-шерифи разпитали Ал Спрингър – член на мотоциклетната банда „Живи Дяволи“, който често си бил имал работа със Семейство Менсън.
Ал Спрингър и Дани Декарло
Детективите били изумени, когато Спрингър им казал, че няколко дни след убийствата у Тейт, Менсън се бил хвалил пред него, че е убивал хора: „Пречукахме петима миналата нощ“. След това изказване Спрингър се държал настрана от Менсън, но споменал, че друг член на неговата банда, Дани Декарло, живее в ранчото заедно със Семейството.
Спрингър попитал полицаите дали на хладилника на някоя от жертвите е било написано нещо: „Чарли каза, че са написали нещо на шибания хладилник с кръв… Нещо за свине, негри или нещо такова“.
Когато полицията се свързва с Дани Декарло, той ги залива с информация за Чарли и Семейството. Той не само потвърдил вината им за смъртта на Хинман, но ги уличил и в смъртта на 36-годишен работник в ранчото, на име Доналд Ший, по прякор Шорти. Той бил убит, защото щял да разкаже на собственика на ранчото какво точно се случва в имота му. „Шорти щеше да каже на стария Спан… а Чарли не обича доносниците“ – обяснил Декарло.
Брус Дейвис
Семейството разказало на Декарло какво са сторили с Шорти: „те са го заколили като коледна пуйка… Брус Дейвис ми каза, че са го нарязали на девет парчета. Отрязали главата му, а после и ръцете му, за да не може да бъде идентифициран. И се смееха за това“.
В деня след убийствата у Тейт, друг член на Семейството, на име Клем, ухилен до ушите споделя с Декарло, че са „тръшнали пет прасета“.
Шерифството споделя тази информация с полицията, но последната не направила нищо по въпроса. Шерифите, от своя страна, сега фокусирали разследването си напълно върху Семейство Менсън, убедени че този хипи култ е замесен в убийствата.
Някъде в средата на ноември, Сюзан Аткинс разказва историята си на Рони Хауърд, която решава, че трябва да уведоми полицията за това, тъй като сектата била набелязала и бъдещи мишени. Тя поискала разрешение да се свърже с полицията, което й било отказано неколкократно. Вирджиния Греъм, която била прехвърлена междувременно в друго учреждение, се сблъскала със същите трудности, когато се опитала да говори с властите за Сюзан.
Най-сетне, на 17 ноември 1969 г., двама детективи от полицията пристигнали в женския затвор, за да изслушат Рони Хауърд. Колективното съзнание на лосанджелиската полиция най-накрая започнало да проумява, че се е натъкнало на златна мина. След като взели показанията на Рони, тя била преместена в строго охранявано крило, за нейна собствена сигурност.
Чарли Менсън
Кой все пак бил този Чарли? Полицията и шерифите започнали да се ровят в добре документираните 36 години от живота му. Когато научили повече за миналото му, те не били изненадани, че Чарли се е превърнал в престъпник.
Той е роден на 12 ноември 1934 г., като незаконно и нежелано дете на Катлийн Мадокс – 16-годишна развратница, която пиела твърде много и често се забърквала в неприятности. Две години по-късно, тя завела дело срещу полковник Скот от Ашланд, Кентъки, за детска издръжка, което спечелила, но той така и не й изпратил пари. Катлийн била омъжена за кратко за Уилям Менсън, който дал името си на момчето.
Чарлз Менсън описва семейство Мадокс в книгата на Нюел Емънс „Менсън за себе си“:
Майка му Катлийн е най-малката от трите деца на Нанси и Чарлз Мадокс. Нейните родители я обичали и се грижели добре за нея, но имали твърде фанатични религиозни възгледи. Особено баба й, която господствала в дома. Тя била строга и неумолима в разбиранията си за Божията воля и изисквала от хората в дома й да спазват нейните възгледи по въпроса.
„Моят дядо работел в железниците. Той се трудел по дълги часове на ден, като предан роб на компанията и началниците си… Не той, а баба ми поддържала строгата дисциплина… Когато той се опитвал да приласкае мама, като я потупа по коляното или я прегърне през раменете, баба ми бързала да намекне, че действията му са вулгарни.
За мама животът представлявал безкраен списък от забрани. От сутрин до вечер тя чувала само: “Не, Катлийн, тази рокля е твърде къса. Сплети си косата, не я носи като някоя уличница. От училище се прибирай право вкъщи, да не те хващам да говориш с момчета. Не, не можеш да отидеш на училищната забава, ще ходим на църква…“ През 1933 г. майка ми избягала от къщи на 15-годишна възраст.
Някои автори описват майка ми като малолетна развратница… В търсене на одобрение тя може би се е влюбвала твърде често и твърде лесно, но да е била курва по онова време? Не!… След години, притисната от трудностите, тя може и да е продавала тялото си понякога…“.
Чарли никога не е познавал баща си и в живота му липсвала бащинската фигура. Майка му била от онези жени, на които властите отнемат децата и ги пращат в сиропиталища. Катлийн често изчезвала с дни и седмици, оставяйки Чарли на баба му или леля му. Когато Катлийн и нейният брат били осъдени за въоръжен грабеж, Чарли бил изпратен да живее при леля си и чичо си в Макмекън, Западна Вирджиния. Леля му била много религиозна и строга, в пълна противоположност на неговата безхаберна майка.
Когато Катлийн била освободена от затвора, тя предпочела да продължи развратния си живот и пиенето, вместо да се грижи за него. В живота му нямало цялост: той бил прехвърлян от един мръсен дом в друг и единствено по улиците завързвал мимолетни приятелства.
Продаден за халба бира
Менсън разказва и следната история: „Един следобед мама седеше в едно кафене и ме държеше в скута си. Сервитьорката, кандидат-майка без собствени деца, спомена на шега пред майка ми, че би ме купила от нея. Мама отговори: “Халба бира и е твой“. Сервитьорката й донесе бирата, мама поседя, докато си я изпие, и после си тръгна без мен. Няколко дни по-късно чичо ми бе обиколил целия град, докато намери тази сервитьорка и ме прибере вкъщи“.
Чарли Менсън на 14 години
В своята книга „Хората от боклука“, Джон Гилмор обяснява как Чарли се е адаптирал към този празен и жесток живот:
„Той беше необщителен. Нямаше приятели, но младият му ум подминаваше самотата на обкръжението му. Той наблюдаваше, слушаше и се преструваше, че въображението му не познава граници. Той започна да краде, като че ли за да се опита да задържи нещо, което непрекъснато му убягва. В кражбите му имаше последователност и постоянство и той започна да ги прави с лекота. Всичко останало беше нетрайно, освен откраднатите вещи, които му носеха усещането за стабилност, почти като награда. Собствеността дава самоличност на собственика, идентичност, която тепърва щеше да бъде призната“.
На девет години той е заловен за кражба и изпратен в поправително училище. По-късно, през 1947 г., когато е на 12 години, той е хванат отново да краде и е изпратен в Училището за момчета Гибо в Тер Хоут, Индиана. След по-малко от година успява да избяга и се опитва да се върне при майка си, но тя не го искала. Чарли преживявал от кражби, докато не го хванали. Съдът уредил той да бъде изпратен в организацията на отец Фланаган за подпомагане на проблемни момчета, намираща се в едноименното градче Бойс Таун.
Той не изкарал дълго в Бойс Таун. Няколко дни след пристигането си, 13-годишният Чарли и още едно хлапе извършили два въоръжени грабежа. След още няколко подобни изпълнения Чарли бил изпратен в Училището за момчета в Индиана за три години. Неговите учители го описват като недоверчив и „вършещ услуги само на онези, от които се надява да изкопчи нещо“.
Институционализиран политик
През 1951 г. Чарли и още две момчета успяват да избягат и се насочват към Калифорния, преживявайки изцяло от откраднати коли и кражби с взлом. Те успяват да стигнат до Юта, където са заловени. Този път Чарли бил изпратен в Националното възпитателно училище за момчета във Вашигтон, окръг Колумбия. По време на престоя си там, той е подложен на различни тестове, чрез които било установено, че коефициентът му на интелигентност е 109, че е неграмотен и няма влечение към нищо, освен към музиката.
Неговите пазачи го описват така: „Менсън се е превърнал в нещо като `институционализиран политик`. Той работи само колкото да отбие номера. В час е неспокоен и невнимателен и се закача с приятеля си. Изглежда това момче е емоционално разстроен младеж, който определено се нуждае от професионална психиатрична помощ“.
През същата година той е прегледан от д-р Блок, който отбелязва „ясни признаци на отрицание, нестабилност и психическа травма“. Това, че бил незаконороден, ниският му ръст и липсата на родителска обич, го карали непрекъснато да се съревновава с останалите момчета. „Към това би могло да се добави и прекараното му по институциите детство“ – заключава д-р Блок, – „но смея да твърдя, че зад всичко това се крие едно изключително чувствително момче, което все още се надява да получи любов и привързаност от света около себе си“.
За известно време нещата изглежда се нареждали добре за Чарли. Неговата леля се съгласява да се грижи за него и шансовете му за помилване били добри. Но малко преди изслушването пред комисията, Чарли опрял бръснач в гърлото на едно момче и го изнасилил. Той бил прехвърлен във Федералния изправителен дом в Питърсбърг, Вирджиния, където е характеризиран като хомосексуалист и опасен индивид, който трябва да бъде държан под строго наблюдение.
През септември 1952 г. той е изпратен в по-строго охранявано учреждение в Чиликот, Охайо. Пазачите там го определят като „завършен престъпник, въпреки младата му възраст и напълно непригоден за престой в изправителни учреждения с ниска степен на сигурност“. Поради някаква причина Менсън изведнъж променил поведението си. Станал по-склонен да съдейства и доста напреднал с образованието си, като се научил да чете и да разбира основите на математиката. Тази промяна му донесла помилване през май 1954 г., когато бил на 19 години.
Първоначално той живял при леля си и чичо си, след което за кратък период се преместил при майка си. В началото на 1955 г., Менсън се оженва за една сервитьорка, която му ражда син, Чарлз Менсън младши. Чарли работел на различни нископлатени служби и подпомагал доходите си с кражби на коли. С една от тях той заминал за Лос Анджелис, заедно с бременната си тогава съпруга. Било неизбежно да го заловят отново и този път бил изпратен в затвора на Търминал Айлънд в Сан Педро, Калифорния.
Манипулаторът
Неговата съпруга проявява благоразумието да поиска развод, след като той прекарва три години в затвора. През 1958 г. Чарли е освободен предсрочно. Този път Менсън се захваща с нов прийом – сводничество. През 1959 г. той е арестуван по две федерални обвинения: кражба на чек от пощенска кутия и опит да осребри чек, издаден от Щатския трезор, на стойност $37.50
Този път Менсън имал късмет – една млада жена заявила, че е бременна от него и пледирала пред съда да не го вкарват в затвора. Съдията повярвал на тази история и го съжалил. Той осъдил Менсън на 10 години, но веднага след това го сложил на изпитателен срок. Два месеца по-късно той е арестуван от полицията в Лос Анджелис за кражби на коли и злоупотреба с крадени кредитни карти, но обвиненията срещу него били свалени, поради липса на доказателства.
В края на 1959 г. Менсън подлъгал една млада жена да му повери 700 долара от спестяванията си, които той щял уж да инвестира в несъществуващата си компания. За да влоши още повече нещата, той й направил дете и след това упоил и изнасилил нейната съквартирантка. Той избягал към Тексас, но бил заловен и вкаран в затвора, за да излежи 10-годишната си присъда. „Ако съществува човек, напълно неподлежащ на изпитателен срок, то това е той“ – заявил съдията. На 26-годишна възраст той е изпратен в Щатския затвор на Макнийл Айлънд, Вашингтон.
Досието му там описва Чарли като притежаващ „непреодолимо желание да бъде център на вниманието. Като цяло той е неспособен да го получи с добронамерени действия, затова прибягва към злонамерени такива. В усилията си да „открие“ себе си, Менсън се опира на различни религиозни философии, като например Сциентологията и Будизма; но не проявява постоянство в нито една от тях.“.
До 1964 г., той не успява да се промени кой знае колко, поне според управата на затвора: „Неговото непостоянство в работата продължава… изглежда изпитва непреодолима нужда да привлича вниманието към себе си… остава емоционално неуверен и склонен да проявява различни фанатични интереси.“.
Един от тези „фанатични“ интереси е манията му към Бийтълс. Неговата китара била другата му идея фикс. Той вярвал, че, поставен в подходящите условия, би могъл да постигне много повече от Бийтълс. В затвора се сприятелява със застаряващия гангстер Алвин Карпис. Бившият „Обществен враг №1″ и единствен оцелял от бандата „Ма Баркър“, научава Чарли да свири на акустична китара. Затворническият архив от май 1966 г. отбелязва, че „той прекарва по-голямата част от времето си в писане на песни, като през последната година е сътворил около 80-90 парчета… Той свири на китара и барабани, което би могло да му подсигури добра кариера след излизането му от затвора.“.
Карпис споделя някои свои интересни впечатления за истинската същност на Менсън: „В него определено имаше нещо необичайно. Въпреки ниския си ръст, той успяваше да намери своето място, като опитно манипулираше околните. Аз също се чувствах манипулиран от него на моменти, и то при обстоятелства, когато това не беше необходимо.“.
На 21 март 1967 г. Чарли е освободен от затвора и заминава за Сан Франциско. Той е на 32 години и бил прекарал повече от половината от живота си по институциите. Менсън не искал да е свободен. „О, не, не мога да изляза навън… Знам, че няма да се пригодя към онзи свят, след като съм бил заключен през целия си живот на място, където умът ми се чувства свободен. Свикнал съм да стоя в затвора и да се разхождам на слънце в двора, свирейки на китарата си…“. Управата на затвора пренебрегва протестите му и за пореден път го пуска на свобода в широкия свят.
Последователите на Чарли
Колкото и малко да бил подготвен за живота във външния свят, Чарли успял с помощта на китарата си да се внедри в хипи културата на Сан Франциско. Чарли никога не бил особено заинтересован от тази идеология, но живеел в нея без да има големи очаквания. Той се научил как да използва наркотиците, за да влияе на хората.
Чарли започнал да привлича група от последователи, повечето от които били млади жени с емоционални проблеми, бунтарски настроени срещу родителите си и обществото като цяло. Той разрушавал техните задръжки и поставял под въпрос представите им за добро и зло. Повечето от последователите му били слабохарактерни, наивни и доверчиви хора, които той манипулирал с лекота. ЛСД и амфетамините били допълнителните средства, които Чарли използвал, за да нагоди техните индивидуалности към собствените си нужди.
През пролетта на 1968 г. Менсън и неговите последователи напускат Сан Франциско в един стар училищен автобус и известно време пътуват наоколо. Накрая, той и неколцина от групата се нанасят в дома на учителя по музика Гари Хинман, който живеел на „Каньон Роуд“. Чрез Хинман, Чарли се запознава с Денис Уилсън от групата „Бийч Бойс“. Той се опитал да установи приятелски отношения с Денис, но последният се чувствал неудобно от странните отношения между Менсън и неговите момичета и контактите между двамата били преустановени.
По същото време, Менсън се запознава с Джордж Спан и успява да прилъже стареца да пусне него и последователите му в ранчото си. Една от неговите поклоннички, Линет „Пискливата“ Фром, се постарала сексуалните нужди на застаряващия мъж да бъдат напълно задоволени. Семейство Менсън се прехранвало от кражби и набези по кофите за боклук. Повечето от храната си набавяли от отпадъците, изхвърляни ежедневно от супермаркетите.
Чарли все още бил твърдо решен да пласира музиката си на някого. Чрез контактите си с Денис Уилсън и още един човек от музикалния бизнес, Чарли се запознава със сина на Дорис Дей, Тери Мелчер. Планът му бил да убеди Мелчер да продуцира филм с музиката на Менсън.
Тогава Мелчер бил собственик на къщата на „Сиело Драйв“, която впоследствие отдава под наем на Роман Полански и Шарън Тейт. Менсън многократно бил посещавал имота заедно с Денис Уилсън.
Мелчер се съгласява да прослуша Чарли и да реши, дали да го продуцира. Чарли изпял някои свои песни, а неговите момичета пеели в съпровод и дрънкали на дайрета. Мелчер сметнал, че музиката на Чарли не е нещо, в което може да вложи парите си. Когато чул това, Чарли ужасно се ядосал и обвинил Мелчер за всичките си разочарования.
Междурасов конфликт
Друг аспект от личността на Чарли, макар и не толкова важен като музиката, е неговата философия. До голяма степен тази „философия“ представлявала един фарс, който той бил скалъпил, за да впечатли последователите си, но може би е вярвал отчасти в нея.
В дъното на философията му стояла идеята за нещо като Армагедон. Чарли проповядвал как черният човек щял да се въздигне, да убие белите и да подпали градовете им в адските пламъци на расовото отмъщение. Черният човек щял да спечели тази война, но едва ли щял да успее да задържи за дълго господството си, поради вродената си посредственост.
През 1968 г., точно когато Чарли предричал расова война, Бийтълс ненадейно издават своя „Бял албум“, от който е песента „Helter Skelter“. Думите в нея буквално съвпадали с теорията на Чарли. Сега, расовият Армагедон вече си имал име. И то било Helter Skelter (суматоха, безредица).
Според една от поклонничките на Чарли, Helter Skelter щял да започне „когато черният човек нахлуе в домовете на белите хора и ги ограби и унищожи. Чернилките ще дойдат в Бел Еър и Бевърли Хилс… и ще започнат да колят хората, да режат телата им и да пишат по стените с кръв… техните суперзверски престъпления ще вбесят белия човек… и на улиците ще избухне революция, която черните ще спечелят и ще ни превземат. И тогава черният човек ще предопределя съдбата на белия.“.
Чарли и Семейството щели да оцелеят след този холокост, защото щели да се скрият в пустошта, далеч от суматохата в градовете. Той извадил от „Книгата на откровението“ понятието за „бездънна яма“, чийто вход се криел под една пещера в Долината на Смъртта и водел до Златния град. Точно в този рай, Чарли и неговото Семейство щели да изчакат края на войната. След това, когато властта на черния човек започнела да отслабва, Семейството на Чарли, което дотогава щяло да наброява вече 144 000 души, щяло да излезе и да срази врага си.
„Тогава светът ще бъде наш“ – казвал Чарли на последователите си. – „Няма да има никой друг, освен нас и черните слуги“. Той, Чарлз Уилис Менсън, петият ангел, Исус Христос, щял да управлява света. Другите четири ангели били Бийтълс.
Как от тази евтина философийка се стига до кървавата баня в домовете на Тейт и Лабианка? Чарли Пророка вече бил предсказал, че убийствата ще започнат през лятото на 1969 г., но времето си минавало без нищо да се случи и „пророкът“ започнал да изглежда фалшив. „Чернилките не могат да свършат нищо, ако бял човек не им покаже как да го направят“ – казал той на един от последователите си, точно преди убийствата. – „Ще се наложи да ги науча как се прави.“.
След убийството на семейство Лабианка, едно от момичетата на Менсън, Линда Касабиан, трябвало да вземе портфейла и кредитните карти на Роузмари и да ги остави в женската тоалетна на една бензиностанция в квартал, населяван предимно от чернокожи. Така, когато кредитните карти бъдели използвани от някоя черна жена, щяло да изглежда, че черните са виновни за убийствата. Кредитните карти, обаче, нито някога били използвани, нито били предадени на властите.
Обвинението
На 18 ноември 1969 г. случаите на Тейт и Лабианка са предадени на 35-годишния заместник областен прокурор Винсънт Т. Булиози. За помощник-прокурор е назначен Арън Стовиц от Съдебния отдел на Областна прокуратура, но по-късно бил прехвърлен към друг случай.
Заместник-областният прокурор Винсънт Т. Булиози
На Булиози му предстояла изключително трудна задача. Той не само трябвало да докаже, че членовете на Семейство Менсън са отговорни за убийствата, но и че Чарлз Менсън ги е накарал да го направят. Менсън бил изпратил четирима свои последователи за клането на „Сиело Драйв“, но той самият не бил участвал в него. Той, обаче участвал в убийството на Роузмари и Лено Лабианка, където бил завързал жертвите собственоръчно и давал инструкции на останалите как точно да ги убият.
Налагало се прокурорът да наблегне върху властта, която имал Чарли над членовете на неговото Семейство и да убеди журито, че обвиняемият е имал сериозен мотив да иска смъртта на тези седем души.
В началото случаят изглеждал безнадежден. Разполагали само с историята на Сюзан Аткинс, преразказана от Вирджиния Греъм, и онова, което Ал Спрингър и Дани Декарло били споделили с полицията, както и няколко показания от други хора, разпитвани за Менсън и последователите му. Чак на 3 декември, Булиози знаел вече със сигурност точно кои членове на Семейството са участвали в убийствата. Менсън бил изпратил Чарлз „Текс“ Уотсън, Сюзан Аткинс, Патриша Кренуинкъл и Линда Касабиан в имението на Тейт. Заедно с него в дома на Лабианка били Уотсън, Кренуинкъл и Лесли ван Хутен. Аткинс, Касабиан и Стив „Клем“ Грогън ги чакали в колата за бягство.
Показанията на Аткинс били жизнено важни за обвинението, но те не й предложили имунитет. Все пак, ако тя им окажела съдействие, те нямало да искат смъртното й наказание за убийствата на Хинман, Тейт и Лабианка. В зависимост от степента й на съдействие, обвинението щяло да прецени дали да се бори за убийство от първа степен, доживотна присъда и т.н.
Чарлз Текс Уотсън
Нещата придобили по-розов оттенък за обвинението, когато на вратата в спалнята на Тейт бил открит отпечатък на Патриша Кренуинкъл. Това физическо доказателство било прибавено към куршумите от 22 калибър, открити в ранчото Спан (оръжието използвано в убийствата на Тейт било със същия калибър).
Първата цел на Булиози била да получи от Голямото жури обвинителен акт срещу Менсън и лицата, замесени в убийствата. Когато Сюзан Аткинс се изправила пред състава на Голямото жури, тя разказала същата смразяваща кръвта история, която била разказала на Рони Хауърд и Вирджиния Греъм. Тя не показала абсолютно никакви признаци на вина или разкаяние за ужасните неща, които била извършила.
Линда Касабиан
Заседателите я гледали с невярващи очи.
Рокерът Дани Декарло свидетелствал как той, Менсън, Уотсън и други са използвали револвер „Бънтлайн“ 22 калибър, за да се упражняват в стрелба по мишени в ранчото.
Той също казал, че найлоновото въже, използвано в убийствата на Тейт, е същото като въжетата, използвани в ранчото.
На Голямото жури му били нужни само двайсет минути, за да произнесе желаните от Булиози обвинения: Чарлз Менсън, Чарлз „Текс“ Уотсън, Патриша Кренуинкъл, Сюзан Аткинс и Линда Касабиан, седем обвинения в убийство и едно обвинение в заговор, с цел извършването на убийство; Лесли ван Хутен, две обвинения в убийство и едно в заговор.
Доказателства
Няколко дни по-късно портфейлът на Роузмари Лабианка е открит в дамската тоалетна на бензиностанцията, където го била оставила Линда Касабиан. Той бил хвърлен в казанчето на една от тоалетните. Портфейлът щял да послужи като подкрепящо доказателство към историята на Сюзан Аткинс, в случай че Менсън се опита да я притисне да лъжесвидетелства.
Най-сетне било „открито“ и още едно съществено доказателство: револверът „Хай Стандард Лонгхорн“, със счупена дръжка, който бил намерен от сина на Бърнард Уайс и предаден на полицията преди три месеца и половина. Когато Бърнард Уайс прочел във вестниците за обвиненията, той се обадил в полицията, за да провери дали предаденият от него револвер се е оказал оръжието на убийството.
След като бил прехвърлен през няколко служители, най-сетне един от тях му казал: „Ние не пазим оръжията толкова дълго. Като мине известно време ги хвърляме в океана.“.
Уайс казал: „Не мога да повярвам, че бихте изхвърлили нещо, което може да се окаже най-важното доказателство в случая Тейт.“.
„Слушайте, господине“ – бил отговорът. – „Не сме в състояние да проверяваме всяко предадено от гражданите оръжие.“.
Уайс се свързал с репортер, който от своя страна се свързал с полицията. Оръжието било „намерено“ там, където било „изгубено“ – в полицейския участък във Ван Нюс. След лабораторните изследвания не останала и капка съмнение, че това е оръжието на убийството. По-късно Ранди Стар потвърдил това. Той бил предишният собственик на револвера и го бил дал на Менсън.
С полицията се свързал и собственикът на мястото, което убийците на Тейт били използвали, за да се почистят и преоблекат след престъплението. Мъжът успял да си спомни модела на колата им и регистрационния й номер и те довели полицията до един работник в ранчото, който бил дал назаем колата си на Менсън и момичетата му.
Мотив
Макар и да не било необходимо за обвинението да представя мотив за престъпленията, Булиози смятал, че това е от голямо значение, тъй като Менсън не бил пряк участник в убийствата на Тейт. Той възнамерявал да изложи като главен мотив „Helter Skelter“: убеждението на Менсън, че би могъл да започне расова война, от която да извлече лични облаги. Естествено, съществувала и връзката между гнева на Менсън срещу Тери Мелчер и престъпленията, извършени в бившия му имот. В подкрепа на втория мотив се появили две отделни лица, които разказали, че са гонили Менсън от имението няколко месеца преди убийствата.
Руди Алтобели, човекът, който купува имота от Мелчер, бил важна клечка в шоу бизнеса. Той представлявал звезди от ранга на Катрин Хепбърн и Хенри Фонда. Той дава имота си под наем на Полански, тъй като пътувал често, а когато се връщал, използвал къщата за гости.
Тери Мелчер
През март 1969 г., Менсън пристигнал в имението, където в момента гостували четирима от петимата гости, които били убити впоследствие. Той търсел бившия вече собственик на къщата Тери Мелчер. Гостите го съпроводили навън по не особено приятелски начин, но преди това Менсън успява да зърне Шарън, която се чудела какво иска този „съмнителен тип“.
Тогава Менсън отишъл в къщата за гости и казал на Руди Алтобели, че от голямата къща са го изпратили за информация тук. Алтобели го смъмрил, че е нарушил спокойствието на наемателите му и му казал, че няма представа къде е Тери Мелчер.
Менсън познавал разположението на къщата и знаел кой се е преместил там. Вероятно „Helter Skelter“ престъпленията са извършени точно в тази къща, защото Чарли е искал да си отмъсти на обитателите й и да изкара ангелите на Мелчер, задето не му бил помогнал в музикалната кариера.
Самият Менсън се превръща в основен играч в процеса и често се появява в съдебната зала. След като го изучава внимателно, Булиози описва неговото поведение:
„Въпреки нищожното си образование, той се изразяваше сравнително добре и си личеше, че е природно интелигентен. Той обръщаше внимание на детайлите и винаги четеше между редовете, преди да отговори на някой въпрос. Настроенията му бяха непостоянни, а изражението на лицето – хамелеонско. Под всичко това се усещаше някакво странно напрежение. То се чувстваше дори когато той се шегуваше, което, въпреки сериозността на обвиненията, се случваше често. Често играеше театър пред препълнената зала, не само за Семейството, но и за пресата и зрителите в нея. Когато забележеше хубаво момиче, той й се усмихваше и й намигаше. Повечето момичета изглеждаха повече поласкани, отколкото обидени от това„.
Процесът
Процесът започва официално в средата на юни 1970 г. Съдия е Чарлз Олдър. Той решва, че заседателите трябва да бъдат изолирани до края на процеса – „за да ги защитим от посегателства и за да не могат да бъдат повлияни от публичността на процеса“. Към Олдър бил прикрепен телохранител, а домът му се охранявал денонощно.
Съдебното жури било избрано в състав от пет жени и седем мъже, на възраст от 25 до 73 години. Един от тях бил пенсиониран заместник-шериф.
В предварителното си изявление Булиози описва Менсън като „странстващ вагабонтин и неосъществен певец-китарист… който нарича себе си Исус Христос… убиец, който умело се крие зад маската на хипи… мегаломан, жадуващ за власт и обсебен от идеята за смърт и жестокост“.
Булиози наблегнал на факта, че Менсън е наредил на последователите си да извършат престъпленията, но „доказателствата ще покажат, че те са участвали напълно доброволно в тези масови убийства…“.
Менсън с изрязан на челото си кървав Х
Менсън, който се появява за пръв път пред журито с изрязан на челото си кървав Х, настоял да се защитава сам. За негови асистенти били назначени един по-възрастен адвокат, Ървинг Канарек, който бил легендарен с вниманието си към детайлите, и Роналд Хюс, „адвокатът-хипи“, който бил защитник и на Лесли ван Хутен.
Жизнено важно за защитата на Менсън било Семейството да се държи под контрол. Ако неговите последователи решали да свидетелстват срещу него, той бил обречен. Менсън поддържал ефективна комуникационна мрежа между себе си и другите членове на Семейството, особено с онези, които също били обвиняеми. Членовете, които били на свобода, предавали желанията му на онези в затвора.
Тази комуникационна мрежа се оказала доста страховита. Барбара Хойт, една от свидетелките на обвинението, била заплашена, че ако се яви пред съда, тя и семейството й ще бъдат убити. След това била примамена в Хонолулу от едно от момичетата на Менсън, където й дали смъртоносна доза ЛСД. За щастие, Хойт успяла да стигне до болницата навреме и докторите я спасили.
Менсън успявал да контролира момичетата си в съдебната зала. Сюзан Аткинс вече била дала показанията си пред Голямото жури. Останалите девойки измисляли всякакви странни истории, като били готови да уличат дори себе си, само и само да спасят своя любим Чарли.
Лесли ван Хутен
Драмата достига кулминационната си точка, когато Менсън изпаднал в спор със съдия Олдър и скочил срещу него, викайки „някой трябва да ти отреже главата!“. Аткинс, Кренуинкъл и Ван Хутен се изправили и започнали да припяват някакви заклинания на латински.
Когато Менсън и момичетата били изведени от залата, разтрепераният съдия Олдър инструктирал заседателите да игнорират случилото се преди малко, но ефектът вече бил налице. На журито му се удала прекрасната възможност да види с очите си истинския Чарлз Менсън.
След 22 седмици обвинението се оттегля и идва ред на защитниците да си свършат работата. Съдия Олдър казал на адвокатите, които помагали на Менсън и защитавали момичетата, да призоват първия си свидетел. Защитата отговорила: „Благодаря, Ваша Чест. Защитата се оттегля.“.
Залата онемяла. Трите подсъдими момичета се развикали, че искат да свидетелстват. Съдията и журито били зашеметени. Момичетата били решили да свидетелстват, че те са планирали и извършили убийствата, а Чарли нямал нищо общо с тази работа.
Роналд Хюс, адвокатът на Лесли ван Хутен, протестирал и се изправил срещу прозрачния трик на Менсън: „Отказвам да взема участие в дело, в което съм принуден буквално да бутна клиента си през прозореца“. Няколко дни по-късно Роналд Хюс изчезва. След края на процеса, тялото му било открито натикано между два големи заоблени камъка в окръг Вентура. Един от последователите на Менсън по-късно признава, че убийството му е било дело на Семейство Менсън.
Налагало се да бъде назначен нов защитник. Това бил Максуел Кийт. Когато заседанието започнало отново, Менсън и момичетата създали суматоха, намеквайки че съдия Олдър е „ликвидирал Роналд Хюс“, което довело до повторното им отстраняване от залата.
Като цяло, защитата се представила доста незадоволително. Адвокатът на Патриша Кренуинкъл, Пол Фицджералд, загубил повече време да защитава Менсън, отколкото клиентката си. Адвокатът на Сюзан Аткинс претупал защита й набързо, а Ървинг Канарек провеждал своята цели четири дни. Накрая, самият Менсън се уморил от безкрайните му дрънканици и изкрещял: „Защо не си седнеш? Само влошаваш нещата още повече“.
Присъдата
На 15 януари 1971 г., седем месеца след началото на процеса, журито се оттегля да заседава. Девет дни по-късно присъдата е решена. Мерките за сигурност около сградата на съда били засилени, тъй като се разбрало, че един от последователите на Менсън е откраднал сандъче с ръчни гранати от Военноморската база и възнамерява да ги използва в деня на обявяването на присъдата, който те наричали „Страшният съд“.
Съдебните заседатели обявили Чарлз Менсън, Патриша Кренуинкъл, Сюзан Аткинс и Лесли ван Хутен за виновни по всички обвинения.
Чарлз „Текс“ Уотсън е изправен пред съда по-късно същата година, поради проблеми с екстрадирането му, и също е признат за виновен.
Менсън и неговите три съучастнички с обръснати глави
На 29 март 1971 г. журито взема решение за наказателния размер на присъдите. Менсън и неговите три съучастнички обръснали главите си за прочитането на присъдите си.
„Ние, съдебните заседатели, намираме обвиняемия Чарлз Менсън за виновен в убийство от първа степен… решихме неговото наказание да бъде смъртна присъда“.
Патриша Кренуинкъл казала: „Вие току-що подписахте своята“.
„Най-добре заключете вратите си и пазете децата си“ – добавила Сюзан Аткинс.
И четиримата обвиняеми получили смъртни присъди.
На 19 април 1971 г. върховният съдия Чарлз Х. Олдър обявява решението си:„Според мен смъртното наказание в случая е не само уместно, но дори необходимо, предвид обстоятелствата. Трябва да се съглася с тезата на обвинението, че ако това не е подходящ случай за смъртна присъда, то тогава кой би бил?“.
Съдията стиснал ръцете на всеки един от заседателите. „Ако имах правото да ви наградя с медал, то вярвайте ми, щях да дам по един на всеки от вас“.
На по-късна дата, Робърт Бюсолейл, Чарлз Менсън, Чарлз Уотсън, Брус Дейвис и Стив Грогън са осъдени за убийствата на Гари Хинман и Доналд Ший.
Булиози пише: „това бе най-дългото дело в американската история, продължило девет и половина месеца; най-скъпото, струващо приблизително 1 милион долара; и най-широко публикуваното; журито бе държано в изолация 225 дни, по-дълго от който и да било съдебен състав преди това. Записките по делото се събират в 209 тома, 31 716 страници и съдържат приблизително осем милиона думи“.
През 1972 г. Върховният съд на Калифорния отменя смъртното наказание в щата и смъртните присъди на обвиняемите се заменят с доживотни.
Последици
Веднага след процеса са публикувани няколко благоприятни статии за Менсън и последователите му. За известно време изглеждало, че той може да се превърне в нещо като култов герой. Това, обаче, никога не се случва и днес не е останало почти нищо от Семейство Менсън. Той все още получава огромен брой писма, повечето от които са изпратени от млади хора, желаещи да се присъединят към Семейството.
Линет Фром
За него са създадени няколко пиеси, игрални и документални филми и дори една опера. Музиката на Чарли се изпълнява от прочутата рок-група Guns N’Roses.
Защо след като други убийци, които извършват много повече убийства от Менсън, биват бързо забравяни, той все още е толкова прочут?
Може би, защото неговите жертви и бъдещи мишени са известни личности. Другата причина може би се крие във факта, че през 1975 г. неговата последователка Линет „Пискливата“ Фром прави опит за атентат срещу президента Джералд Форд, но е малко вероятно Менсън да е стоял зад това.
Менсън по-стар
Булиози вярва, че неговата известност продължава, защото това е един от най-странните и невероятни случаи на убийство в историята. Той смята, че Менсън се е превърнал в метафора на „злото“, придобивайки почти митологични измерения… Хората се страхуват от него така, както се страхуват от рака или земетресенията.
Менсън продължава, дори и на 70 години, да бъде сравнително пасивен затворник, без изгледи за помилване. Булиози обяснява продължаващия интерес към него с фанатичните елементи в обществото: „Днес, почти всяка морално изкривена група в Америка, от сатанистите до неонацистите и скинарите, са прегърнали Менсън и неговата отровна философия. Той се е превърнал в тяхна духовна икона, първосвещеникът на омразата срещу установените норми“.
Чарли в затвора
Сега, след като смъртното наказание в Калифорния бе премахнато, самопровъзгласилият се гуру и бивш водач на Семейство Менсън излежава доживотна присъда. Понастоящем той е в щатския затвор Коркоран. Менсън, който ще навърши 77 години през 2011 г., е зад решетките вече от 40 години, но известността му не е намаляла ни най-малко. Той получава повече писма от всеки друг затворник в Съединените Щати.
Чарлз Менсън в затвора
Според информация в един от многото посветени на тази тема сайтове, през 2001 година Чарлз Менсън е затворен в строго охраняваното крило на затвора, известно като „Дупката“, тъй като отправял заплахи към служителите на затвора. Менсън лежи изолиран в килията си по 23 часа на ден, забранено му е да общува с останалите затворници и му се слагат белезници, когато излиза от килията си.
Според писмото, което Менсън изпраща на уебсайта, той щял да бъде освободен от строго охраняваното крило през февруари 2002 г.
Менсън е добре запознат с условията на крилото, тъй като прекарва там осем дълги периода за различни нарушения. Първият път е през 1989 г., когато е преместен в Коркоран от щатския затвор Сан Куентин, тъй като пазачите откриват куршум в джобовете на един от неговите посетители по време на рутинна проверка.
Неговата изолация е удължена за „повреда на щатска собственост“, когато той изтръгва слушалката от телефона на стената и „напада“ с нея един от пазачите. Този период е увеличен отново на пет години, след като е обвинен в заговор за убийство на президента на Съединените Щати.
Когато наказанието му свършва през май 1994 г., той е прехвърлен в крило с по-нормални условия и вече му е позволено да говори с други затворници.
Менсън успява да стои далеч от неприятностите до март 1995 г., когато е обвинен в притежание на наркотици. Той отново е изпратен в „Дупката“, където периодът му на престой е увеличен пак, заради заплахи към служителите на затвора. През юни 1995 г. наказанието му свършва и минава повече от година, преди да бъде наказан отново, за това че напада един пазач със стол.
През март 1997 г. той е обвинен в „заговор с цел разпространяване на наркотици“ и е изпратен в щатския затвор Пеликан Бей в Кресънт Сити, Калифорния, който е една от най-строгите институции в страната. По онова време медиите разпространяват слуха, че Менсън стои начело на мултимилионен наркокартел. След като минават 14 месеца, той е върнат обратно в Коркоран.
През 1997 г. Менсън се явява на изслушване пред комисията за помилване, което е записано на камера и излъчено по Court TV. Това било деветото му явяване. Молбата му е отхвърлена и този път на основание, че Менсън „би представлявал твърде висок риск и опасност за обществото и заплаха за сигурността, в случай че бъде пуснат на свобода“.
В отговор на това Менсън заявил:
„Аз приемам това решение. Това е супер. Това, което бих искал от вас да решите лично за себе си е, че колкото по-дълго позволявате да продължава тази присъда, вие допускате онова, което областният прокурор преследва, да се превърне в реалност. Това не е реалността, към която аз се стремя. Не казвам, че не съм бил замесен. Казвам, че не съм нарушавал никакви човешки или божии закони. Направете си сметката сами. Желая ви приятен ден. Благодаря“.
Седем месеца по-късно той отново е изпратен в „Дупката“, по обвинение в „незаконна търговия“ и остава там два месеца.
След това е поставен под „ограничителни мерки“, тъй като отказва да спазва правилата на затвора и нямал право на посещения и телефонни обаждания.
Десетото изслушване за помилване на Менсън се състои на 24 април 2002 г. Той отказва да се яви на него – тъй като пазачите отказват да го пуснат без белезници пред комисията. За никого не било изненада, че молбата му е отхвърлена.
На 23 май 2007 г. комисията отхвърля искането му за пореден път. Следващото явяване на Менсън ще се състои през 2012, когато той ще бъде на 78 години.
Къде са те сега?
Чарлз „Текс“ Уотсън – Излежава доживотната си присъда в затвора Мюл Крийк в Северна Калифорния. Той приема християнството, написва няколко книги, оженва се, раждат му се четири деца и се подготвя за свещеник. Неговата съпруга Кристин живее близо до затвора, откъдето поддържа уебсайта на тяхното духовенство, наречено „Abounding Love Ministries, Inc„.
Сюзан Аткинс
Сюзан „Сейди“ Аткинс – излежава доживотната си присъда в женския затвор във Фронтера, Калифорния. Тя се омъжва два пъти. Всичките й молби за помилване досега са отхвърлени.
Патриша „Кейти“ Кренуинкъл – също е в женския затвор във Фронтера, където участва активно в програми, като „Анонимни алкохолици“ и „Анонимни наркомани“, и помага на неграмотните затворници да се научат да четат и пишат. Тя пише стихове и музика, свири на китара, играе в отбора по волейбол и дава уроци по танци. Молбата й за освобождаване е отхвърляна 11 пъти, като последното й явяване пред Комисията е през 2008.
Линда Касабиан – получава имунитет в замяна на показанията си срещу Менсън и другите членове на Семейството. След края на процеса, тя напуска Калифорния. Сегашното й местоположение не е известно, но се говори, че е лежала в затвора за други престъпления.
Патриша Кренуинкъл
Линет „Пискливата“ Фром – е обвинена в опит за покушение срещу президента Джералд Л. Форд през 1975 г. и е осъдена на доживотен затвор. Понастоящем тя е затворена във федералното медицинско учреждение в Карсуел, Тексас.
Стив „Клем“ Грогън – излежава присъдата си за убийството на работника от ранчото Спан, Доналд Ший, въпреки че неговото тяло тогава не е открито. През 1979 г. той се съгласява да разкрие местонахождението на тялото, в замяна на предсрочно освобождаване. Тялото на Ший е открито и Грогън е освободен през 1986 г. Местонахождението му в момента не е известно.
Брус Дейвис – излежава доживотната си присъда в Калифорния за убийствата на Гари Хинман и Доналд Ший. Молбите му за помилване до момента са отхвърлени.
Боби Бюсолейл – осъден през 1969 г. за участието си в убийството на Гари Хинман, той остава в затвора, въпреки многобройните си обжалвания и молби за пробация. През 1982 г. се оженва и излежава присъдата си в Орегон. Той прекарва повече от 30 години в затвора, фокусиран върху електронната музика и видео продукции. Боби намира няколко спонсори и създава филмово и звукозаписно студио в затвора. Последното му явяване пред комисията за предсрочно освобождаване е през 2008 г., когато молбата му е отхвърлена. Следващото му изслушване ще се състои през 2013 г.
Местопрестъплението
Според новините на Ройтерс от август 1999 г., къщата на 10050 „Сиело Драйв“, в която живеели Шарън Тейт и Роман Полански по време на убийствата, е съборена през 1994 г. На нейно място е издигнато имение в италиански стил, а адресът й е променен. Новото имение първоначално е оценено на 12,5 милиона долара, с надеждата че известността на имота ще донесе големи печалби. Скоро цената пада на 7,7 милиона долара. В момента къщата е собственост на холивудския продуцент Джеф Франклин.
Ранчото Спан
Пожар унищожава филмовите декори и жилищните постройки в ранчото Спан през 1970 г. Неговият собственик Джордж Спан умира през 1974 г. Понастоящем имотът е част от калифорнийския щатски исторически парк „Санта Сузана“.
Източник: trutv.com