• Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.

• Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот.

• Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…

— из „Черната пролет“ (Black Spring)

• Чукал ли си някога жена с обръсната путка? Противно, нали? А и странно. Абе шантава работа! Не прилича на путка, а на умряла мида или нещо от тоя род.

— из „Тропик на рака“ (Tropic of Cancer)

• В края на краищата няма нищо в путката, особено когато е обръсната. Загадъчна я правят космите. Затова статуите оставят човека равнодушен. Само веднъж съм виждал истинска путка на статуя – беше от Роден. Трябва да я видиш някога… краката й са широко отворени… Мисля, че изобщо нямаше глава. Абе, само путка и толкова.

— из „Тропик на рака“ (Tropic of Cancer)

• Когато гледаш така путката, почти безпристрастно, в главата ти идват смешни мисли. Цялата тази тайнственост около секса, а после откриваш, че това е едно нищо, просто нищо. Няма ли да е смешно, ако намериш вътре хармоника… или календар? Но там няма нищо… съвсем нищо. Отвратително е.

— из „Тропик на рака“ (Tropic of Cancer)

• Идеите трябва да бъдат съчетани с действие. Ако в тях няма секс и жизненост, няма и действие.

— из „Тропик на рака“ (Tropic of Cancer)

• Всичко, което може да бъде обуздано с интелект и спокойствие, принадлежи на черупката, но устременият към съзидание човек винаги се гмурка под нея, към отворената рана, към гниещия безсрамен ужас.Той прикрепва динамото към най-нежните части. Ако бликнат само кръв и гной, това вече е нещо. Сухият, скапан от ебане кратер е безсрамен. Но по-безсрамно от всичко е бездействието. Парализата е по-неприлична от най-мръсната псувня. Една-едничка зейнала рана да е останала, от нея трябва да шуртят ако ще само жаби, прилепи и хомункулуси.

— из „Тропик на рака“ (Tropic of Cancer)

• „Обичам всичко, което тече“, е казал за нашето време великият слепец Милтън. За него мислех тази сутрин, когато отворих очи с яростно-радостен вик: мислех за неговите реки и дървета и за света на мрака, който той изследва. Да, аз също обичам всичко течащо: реки, канали, лава, сперма, кръв, жлъч, думи, изречения. Обичам изтичащата от матката околоплодна течност. Обичам бъбрека с неговите болезнени камъни, с неговия пясък и какво ли не още, обичам струящата топла урина и неспирното триперно течение, обичам леещите се като дизентерия истерични думи и изречения, които отразяват всичките противни образи на душата, обичам големите реки, като Амазонка и Ориноко, където луди мъже от типа на Моравагин плават в открита лодка през мечти и легенди и се давят в задънените устия на реката. Обичам всичко течащо, даже менструалното течение, което отнася неплодовитото семе. Обичам ръкописите, дори и свещените, пък били те своенравни, езотерични, многообразни или едностранчиви. Обичам всичко течащо, всичко, което съдържа време и хармония и ни връща към началото на безкрая: ожесточението на пророците, екстатичното сквернословие, мъдростта на фанатика, разтегливата молитва на свещеника, изречените от проститутката мръсотии, отплуващата в канавката плюнка, млякото от гърдата и изтичащия от утробата горчив мед, всичко, което е течно, може да бъде втечнено, разтопено и разтворено, всичката гной и мръсотия, която при изтичането се пречиства, губи своето чувство за произход, затваря чудесната верига към разпадането и смъртта. Неистовото кръвосмесително желание на човека е да продължава да тече единен с времето, да обединява възвишения образ на отвъдното с настоящия свят, с настоящото време. Нелепо, самоубийствено желание, обезсилено от думите и парализирано от мисълта.

— из „Тропик на рака (Tropic of Cancer)

• Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени.

— из „Тропик на рака (Tropic of Cancer)

• Нямам пари, нямам средства за прехрана, нямам надежди. Аз съм най-щастливият човек на земята. Преди година, преди шест месеца, смятах, че съм творец. Сега въобще не мисля за това. Аз действително съм творец. Вече нямам нищо общо с литературата. Не останаха книги за писане, слава Богу. А тази? Това не е литературно произведение, а клевета, злословие, сквернодумство. Не е книга в нормалния смисъл на думата. Не, това е едно непресекващо оскърбление, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Човек, който никога не е бил измъчван от невроза, не може да има реална представа за страданието.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Човек е в състояние да спи почти навсякъде, но трябва да има място, където да работи. Дори да не създава шедьовър. Даже слабият роман изисква стол за сядане и уединение.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Жермен си бе курва по рождение. Тя бе напълно доволна от своята роля и даже тази роля й харесваше. (…) Но главното бе мъжът. Мъж! За това жадуваше тя. Мъж и между краката му да има нещо, което да я гъделичка, да я кара да се гърчи в екстаз, да я кара да награби с две ръце рунтавата путка и да я търка радостно, самохвално, гордо, с чувство за близост, с чувство за живот. Това бе единственото място, в което тя усещаше някакъв живот – там долу, където се хващаше с двете ръце.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Жермен схващаше правилно нещата: тя беше ограничена и похотлива, влагаше сърце и душа в работата си. Беше напълно завършена курва – и това бе нейното достойнство.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Би трябвало да съм богат и да имам секретарка, на която да диктувам в движение, защото най-интересните мисли винаги ми идват, когато съм далеч от пишещата машина.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Думите са самота. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Ти не знаеш колко апетитна е омърсената жена, как разцъфва жената от смяната на спермата!

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

• Смисълът на изкуството е в това да стигаш до край. Ако започнеш с барабаните, трябва да завършиш с динамит или тринитротолуол.

— из „Тропик на рака. (Tropic of Cancer)

 

Другите за Хенри Милър:

 

„Хенри Милър не е просто писател, поет или философ – той е шемет.“ – New Yorker

„Хенри Милър няма равен, когато се впуска да разказва. Човек трябва да се върне назад към Марлоу и Шекспир, за да се докосне до сходно богатство и наситеност в образността. Преди него никой не е писал така, може би и занапред никой ще успее да го постигне. Прозата му е е водовъртеж, водопад, вулкан, земетресение… Хенри Милър е олицетворение на литературната енергия.“ – Норман Мейлър

„Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър.“ – Лорънс Дъре

Oще цитати на Хенри Милър:

„Да можехме да разберем, че единственото, което животът цели да ни научи, е да го приемаме безрезервно. Че всичко, което отказваме да видим, всичко, от което бягаме, всичко, което отричаме, омаловажаваме или презираме, накрая ни проваля. Ако сме отворени, онова, което ни изглежда отблъскващо, болезнено, зло, може да се превърне в извор на красота, радост и сила. За онзи, който има очи да го види, всеки миг е богатство.“

„Единственото ми желание, засилващо се непрестанно, е да давам. Самото усещане за сила и богатство, до което това води, е някак си плашещо, защото неговата логика е сякаш прекалено проста. Едва когато се огледам около себе си и осъзная, че огромната част от себеподобните ми отчаяно се опитват да се вкопчат в онова, дето притежават, или да умножат притежанията си, аз започвам да прозирам, че мъдростта да даваш не е толкова проста, колкото изглежда. В основата си даването и получаването са едно и също нещо и зависят от това дали човек живее отворено, или затворено. Ако живееш отворено, се превръщаш в медиум, предавател; живеейки по този начин, подобно река, живееш живота си максимално, носиш се по течението му и умираш, за да заживееш отново като океан.“

„Сега знам какво представлява светът и го приемам – и с доброто, и със злото. Разбрах, че да живееш творчески, означа да живееш все по-безкористно, все повече в света, да се идентифицираш с него и да го промениш, така да се каже. Изкуството, както и религията, струва ми се, е просто подготовка, посвещаване в начина на живот. Целта е освобождаване, свобода, което означава поемане на по-голяма отговорност.“

„Нямаше ситуация, която сама по себе си да ме уплаши. Някак винаги си се представях седнал доволно, седнал в чашката на лютиче, засмукал цветния сок. Дори и да попаднех в затвора, имах предчувствието, че ще ми хареса. Предполагам, това бе, защото знаех как да не се съпротивлявам. Другите хора се износваха от блъскане, дърпане, бутане. Моята стратегия бе да се нося по течението.“

„Ако аз съм против състоянието на света, това не е защото съм моралист, а защото искам повече да се смея. Не казвам, че Бог е велик смях. Казвам, че трябва здраво да се смееш, преди стигнеш някъде близо до Бог. Моята единствена цел в живота е да стигна по-близо до Бог, с други думи, по-близо до себе си.“

„Ужасно е да бъдеш цивилизован, защото, когато стигнеш до края на света, няма с какво да облекчиш ужаса от самотата. Да бъдеш цивилизован, означава да имаш сложни нужди. А човек, когато е напълно завършен, не трябва да има нужда от нищо.“

„Колелото на съдбата може да бъде трансцендирано във всеки миг, защото във всяка точка на повърхността му докосва истинския свят, и само една искра просветление е необходима, за да стане чудото, за да се трансформира кънкьорът в плувец, а плувецът в скала. Скалата е само образ на акта, който спира безплодното въртене на колелото и потапя съществото в пълнотата на съзнанието. А пълнотата на съзнанието е като неизтощим океан, който се раздава на слънцето и луната, а също включва слънцето и луната. Всичко, което е, е родено от безкрайния оекан от светлина – дори нощта.“

„Да излъчваш добрина е великолепно, защото е съживително, вдъхновяващо, тонизиращо. Но просто да бъде е още по-великолепно, защото е безкрайно и не изисква показ. Да бъдеш е музика, което е профанация на тишината, в интерес на тишината и следователно отвъд добро и зло. Музиката е манифестация на дейтвието без дейност. Чистият акт на творението, плуващо в собствената си дълбина.“

„Животът продължава, независимо дали действаме като страхливци или герои. Ако можехме да разберем, че животът няма друго изискване освен да го приемем безпрекословно. Всичко, за което си затваряме очите, всичко, от което бягаме, всичко, което отричаме, омаловажаваме, ненавиждаме в края служи да ни победи. Това, което изглежда мръсно, мъчително, лошо, може да стане източник на красота, радост и сила, ако се изправим пред него с отворено съзнание. Всеки момент е златен за този, който има възможността да го разпознае като такъв.“

„Развий интерес към живота, както го виждаш: в хората, нещата, литературата, музиката – светът е толкова богат, преизпълнен със съкровища, красиви души и интересни хора. Забрави за себе си.“

„Мирът на сърцето е утвърждаващ, непобедим, той не поставя условия, не се нуждае от опазване. Той просто е. Радостта от живота се дължи на мира, който не е статичен, а динамичен. Никой не би могъл да каже, че знае какво е радостта, преди да е познал мира. А без радост няма живот, дори и да имаш дузина коли, куп прислужници, замък, собствен параклис, бомбоубежище.“

„Болестите са нашите пристрастености – били те навици, идеологии, идеали, принципи, притежания, фобии, богове, култове, религии, каквото щете. Голямата заплата може да бъде болест, както и малката. Безделието също е толкова тежка болест, колкото и работата. Към каквото и да сме се привързали, даже надежда или вяра, то би могло да е страданието, което да ни отнесе. Трябва да се предадеш изцяло – останеш ли пристрастен дори и към най-незначителнаа дреболия, изхранваш микроба, който рано или късно ще те погълне.“

„Моят дом? Ами това е светът, целият свят! Аз съм у дома си навсякъде, само че преди не го знаех. Но сега знам. Вече няма гранична линия. Никога не е имало гранична линия – аз я създадох. Вървя бавно и блажено по улиците. Любимите улици. Където всеки върви и всеки страда, без да го показва. Когато заставам и се опирам на една лампа, за да запаля цигара, дори лампата се държи приятелски. Тя не е нещо от желязо, а творение на човешкия мозък, оформено по определен начин, обработено от човешки ръце и крака. Обръщам се и потърквам с ръка желязната повърхност. Като че ли ми проговаря. Човешка лампа. Тя принадлежи както зелевото листо, както скъсаните чорапи, както дюшеците, както кухненският умивалник. Всичко стои по определен начин на определено място, както нашият мозък стои по отношение на Бог. Светът в своята видима осезаема субстанция е картата на нашата любов. Не Бог, а животът е любов. Любов, любов, любов.“

magnifisonz.com – към главната страница >>>