Джоакино Росини – „Крадливата сврака“. Една велика композиция

magnifisonz.com / 

Джоакино Росини е един от най-великолепните оперни композитори. Неговото творчество представлява нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини са здравата основа, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най-голям разцвет. Музикалният език на гениалния композитор обогатява и обновява италианския оперен стил. Мелодическата изобразителност на Росини е недостижима по своето богатство, изящество и здрава връзка с интонациите на народната песенност.

Росини е автор на 38 опери, които веднага завладяват сцените на Италия, а скоро и на цяла Европа. Неговите комични опери, венец на които е „Севилският бръснар“, представляват най-високото достижение в този жанр на италианската музика дотогава. „В областта на комична опера — отбелязва Чайковски — никой не може да се мери с Росини, дори и високодаровитият Обер. Няма нищо по-увлекателно от непринудената, неподправена веселост на Росиниевата музика. Тя е така кокетно мила, така изящна и така искрена, както никоя друга от този жанр…“ Но наред с тези качества музиката на Росини притежава и дръзка сатиричност, и сърдечна лирика. Заслугите на композитора не се ограничават само в областта на комичната опера, а и в сериозната. Той заедно със съвременниците си Белини и Доницети успява да съживи, да вдъхне нов живот на изпадналата в безпътица италианска опера-сериа. В сериозните опери на Росини са вложени героични елементи, силна драматичност и широко разгърнати масови сцени. Малко са композиторите, които още приживе си спечелват огромна слава. Сред тях е Росини. Но голямата му популярност не свършва с неговата смърт, а продължава да се увеличава с течение на времето.

Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро. Той произхожда от семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на 12-годишна възраст, когато семейството се преселва в Болоня. Тук Росини учи при падре Матей — един отличен педагог, който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей. През 1810 г. Росини завършва лицея и вече е автор на редица творби. Същата година той написва и първата си опера „Брачна полица“, изнесена с голям успех във Венеция. Само след една година Росини си извоюва име на талантлив композитор, а през 1813 г., когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, той вече става най-популярният оперен творец в родината си. Мелодии от неговите опери започват да се пеят навсякъде. За това време Стендал пише: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 години.“ За самата премиера на „Танкред“ във Венеция Стендал отбелязва: „Това беше истинско безумие, истински фурор… От простия гондолиер до знатния аристократ всички пееха мелодии от операта.“

През 1815 г. директорът на неаполитанския театър „Сан Карло“ — Барбая, предлага на Росини да стане композитор и диригент на неговия театър при твърде изгодни условия. Росини приема предложението, като обаче си запазва правото да пише и за други оперни състави. Най-големите успехи на Росини са свързани с неаполитанския период на неговата дейност. На следната година римският театър „Аржентина“ изнася операта му „Севилският бръснар“. Тази творба пропада на премиерата, но само след една година вече е завладяла оперните сцени и ги владее и до днес. След това Росини създава цяла поредица ценни произведения, като „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „Крадливата сврака“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Мохамед II“ (1820) и мн. др.

До 1822 г. Росини живее в родината си. След това в продължение на две години посещава няколко европейски градове, между които Виена и Лондон. В Австро-унгарската столица славата му е изключително голяма и съперничи на Бетховен. От 1824 г. композиторът се установява на постоянно местожителство в Париж: Тук той става директор на Италианския оперен театър. С преселването си в Париж Росини намалява извънредно много своята продуктивност. Специално за тук той коренно преработва операта си „Мохамед II“, която се поставя под името „Обсадата на Коринт“, след това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 г. се изнася комичната му опера „Граф Ори“, а на следната година Росини поднася най-значителното си произведение в областта на сериозната опера — „Вилхелм Тел“, написана в стила на голямата френска опера. „Вилхелм Тел“ е последната музикално-сценична творба на 37-годишния композитор. До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини няма да напише нито една опера. Той ще създаде само няколко църковни композиции, между които прочутата „Стабат Матер“, и една поредица албуми с песни и инструментални пиеси с оригинални имена като: „Четири закуски и четири десерта за пиано“, „Албум за възрастни деца“, „Няколко дреболии в албума“, „Болкоуспокояваща музика“ и др.

Росини умира на 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж

magnifisonz.com – към главната страница >>>

Facebook Comments