magnifisonz.com /
Клод Леви-Строс (на френски: Claude Lévi-Strauss,) е френски антрополог и етнолог, оказал решаващо въздействие за формирането и развитието на теорията на структурализма и структурната антропология. Той заема катедрата по социална антропология в Колеж дьо Франс между 1959 и 1982 година и е избран за член на Френската академия през 1973 година. Удостояван е с множество отличия от университети и други институции в целия свят и е наричан, наред с Джеймс Джордж Фрейзър и Франц Боас, „баща на съвременната антропология“.
Леви-Строс смята, че разумът на „дивака“ има същата структура, като този на „цивилизования“, и че човешките характеристики са едни и същи навсякъде. Тези възгледи намират своята кулминация в известната му книга „Тъжни тропици“, която го утвърждава като една от централните фигури в структуралистката школа. Освен в социологията, неговите идеи намират отзвук в различни области на хуманитаристиката, включително във философията.
„Светът започна без човека и ще завърши без него.”
„Един добре подреден хуманизъм не започва сам по себе си, а поставя света преди живота, живота преди човека, уважението към другите същества преди честолюбието.”
„Това, което пречи на човек да постигне щастието, не произтича от неговата природа, а от хитрините на цивилизацията.”
„Вместо да се ограничаваме, както правим понастоящем, с противопоставянето на лекари с лекари, на индустриалци с индустриалци, на учители с учители, може би ще открием, че съществуват по-тънки съответствия между отделните личности и социалните роли.”
„Човечеството е избрало отглеждането на една-единствена култура; то се готви да произвежда масово цивилизация като кръмно цвекло. Неговото обикновено меню вече ще съдържа само това ястие.”
„Някога хората са рискували живота си в Индия или Америка, за да донесат блага, които днес ни изглеждат смешни: бразилско дърво (откъдето и името Бразилия), червена боя или черен пипер, по който при Анри ІV лудеели до такава степен, че придворните го слагали в бонбониери, за да го хрускат…”
„Езикът е човешка интелектуална възможност, която има своите основания, които човек не познава.”
„Ученият не е този, който дава правилните отговори, а този, който задава правилните въпроси.”
„Човечеството непрекъснато е обзето от два противоречиви процеса, единият от които се стреми да установи еднообразието, докато другият се стреми да поддържа или да възстанови разнообразието.”
„Изключителната фаталност, единственият недостатък, който може да сполети една човешка група и да й попречи на реализира напълно своята природа, това е да бъде сама.”
„Отказваме да приемем самия факт на културната различност; предпочитаме да изхвърлим извън културата, в природата, всичко, което не е съобразено с нормата, според която живеем.”
„Социалният живот се състои в разрушаването на това, което му придава аромат.”
„Импулсите и емоциите нищо не обясняват, те винаги произтичат: или от мощта на тялото, или от слабостта на духа.”
Идеите на Леви-Строс изкристализират по време на престоя му в Ню-Йорк, когато се запознава с лингвиста Роман Якобсон и с ранните разработки в теорията на информацията. Хабилитационният му труд Елементарните структури на родството е публикуван с допълнение написано от математика Андре Вейл. В следващите години Леви Строс се посвещава на изучването на Тотемизма като предварително обобшава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга, Дивата мисъл, която остава като едно от най-ярките му произведения. Междувременно излиза Тъжните тропици, жанрово неопределена книга, която смесва пътеписи, теренна работа и есеистични отклонения; сред широката публика тя има изненадващ отзвук и успява да направи своя автор знаменит. Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различни издания, а също и съставя сборника от по-ранни работи Структурална антропология.
През 60-те години Леви-Строс работи върху своите Митологики, мащабно изследване, което изявява свързаността на митовете разпространени в двете Америки. Резултатът обаче се приема доста резервирано, тъй предметът му е уникален, а тотализиращата методологията трудно би била възпроизводима другаде. Към четирите тома през следващите десетилетия се добавят още три книги, наричани понякога „малките митологики“. Леви-Строс съставя и още два сборника с вече публикувани статии, като при последния се отказва заглавието Структурална антропология.
В множество западни учебници по антропология и етнология Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна Европа. Изгражда се като учен под влияние на идеите на позитивизма, но същевременно изучава теорията на структурната лингвистика, чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в етнологията. Добива известност най-напред с ценните си публикации по култура и бит на бразилските индианци, както и с оригиналните си анализи на системите на родство. По-късно се занимава със сравнителна митология, като особен интерес проявява към тотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.