„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!“

––––

„Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.“

––––

„Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.“

––––

„Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.“

––––

„Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.“

––––

„Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.“

––––

„Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно, защото всичко е от един род и един вид.“

––––

„Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.“

––––

„Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.“

––––

„Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спом-ниш, че си го виждал много пъти. Навсякъде – и горе, и долу ще откри-еш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. “

 ––––

„Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки. Трябва да участву-ваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш. Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.“

 ––––

„Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава! Колко превъзнасяли ги са си отишли отдавна!“

 ––––

„Прав или изправян.“

–

„Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да ка-жат: <<Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда сма-рагд и да запазя цвета си.>>“

–

„Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички.“

–

„Когато някой сбърка спрямо тебе, веднага си представи какво е възприемал за добро или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш. Защото навярно и ти сам все още възприемаш за добро същото като него или нещо друго от този вид. Тогава е редно да го извиниш. Ако пък вече не приемаш подобни работи за добри или лоши, толкова по-лесно ще е да се отнесеш благос-клонно към допусналия грешка.“

–

„Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай настоящето! Разбери какво се случва – било на тебе, било на друг! Раз-дели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там,

където е станала грешката!“

–

„За славата – виж мислите им, какви са – какво преследват и как-во избягват. И че както при дюните едни се наслагват върху други и покриват предишните, също и в живота предишното бива покрито от нанесеното върху него следващо.“

–

„Недей се присъединява към жалбите им и не се терзай!“

–

„Навсякъде и във всеки момент от тебе зависи, и да бъдеш дово-лен от настоящото стечение на обстоятелствата, изпълнен с почит към боговете, и да се отнасяш с хората, с които си в момента, съобразно справедливостта, и умело да следиш да не се промъкне в това, което си

представяш в момента, нещо непонятно.“

–

„Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?“

–

„Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.“

–

„Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.“

–

„Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.“

–

„Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш все-ки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.“

–

„Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е въз-можно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.“

–

„Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: <<Какви възгледи за доброто и злото има този човек?>>“

–

„Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.“

–

„ Всичко е създадено за нещо – конят, лозята. Защо се учудваш? И слънцето, ще каже някой, също е създадено за нещо, и останалите бо-гове. Ти тогава за какво си създаден? За наслаждение? Прецени дали тази мисъл е допустима.“

–

„Предпочиташ не днес да си достоен, а утре да станеш.“

–

„И в сената, и с когото и да било говори сдържано и съвсем ясно. Да си служиш със здрава реч!“

–

„Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!“

–

„Виждал ли си някога отрязани ръка, крак или отсечена глава, които лежат отделно от останалото тяло? Така горе-долу постъпва със себе си човек, доколкото зависи от него, когато не приема случващото се и отцепва себе си или когато постъпва егоистично. Оказва се отхвърлен от естественото единство. По природа си създаден като негова част, а в момента си се отделил. Но е прекрасно, че можеш отново да се съе-диниш. На никоя друга част, веднъж отделила и отцепила се, богът не позволява наново да се събере. Помисли за това добро качество, с което е поел човека. Направил е да зависи от него както по начало да не се откъсва от цялото, така и в случай, че се откъсне, да може да се завръща и сраства, да заема наново мястото си на част.“

–

„Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занима-ваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очак-ват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоя-щето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да уко-риш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.“

–

„Не виждам в строежа на разумното същество добродетел, която да може да се опълчи срещу справедливостта.“

–

„Един се радва на едно, друг на друго.“

–

„Упорито преследващите бъдната слава не си дават сметка, че хората в бъдещето ще бъдат такива, каквито са в настоящето – отегчителни и също смъртни. Изобщо какво те засяга, ако произнасят името ти с такива звуци или имат такова мнение за тебе.“

–

„Помни, че ръководното начало става непобедимо, когато, концентрирано в себе си, му е достатъчно, че не прави каквото не желае, дори съпротивата му да е неразумна. Какво ли, когато преценката му за нещо е обмислена и разумно основана? Това прави свободния от страс-ти ум непристъпен като акропол. Защото човек не разполага с по-здраво укрепление, в което, намерил убежище, да бъде сигурен, че ще остане непревземаем за в бъдеще. Невежа е, който не е разбрал това, и нещаст-ник, който го е разбрал и не се е приютил.“

–

„Нито като вършиш нещо, го провлачвай, нито като разговаряш, набърквай всякакви неща, нито допускай мислите ти да блуждаят, нито душата ти да се свие напълно или да изскочи вън от себе си, нито да те погълнат житейските дела.“

–

„Който не знае за какво е създаден, не знае кой е (…).“

–

„Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?“

–

„Хората са се родили един за друг. Или ги научи на това, или ги понасяй.“

–

„Който не се отнася с безразличие към мъката и удоволствието, смъртта и живота, славата и безславието, безразлични за всеобщата природа, той очевидно постъпва неблагочестиво. “

–

„Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправедливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си върши зло.“

–

„Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.“

–

„Изтрий въображаемата мисъл, спри влечението, угаси апетита. Нека ръководното ти начало да зависи само от себе си!“

–

„Труди се не като нещастник, нито за да предизвикаш състрада-ние или удивление. Желай единствено да се движиш и задържаш тъй, както изисква общественият разум.“

–

„Чуждата грешка е редно да се остави там, където е.“

–

„Всичко, което виждаш, скоро ще погине и наблюдавалите него-вата гибел, и те скоро ще погинат. След смъртта си и престарелият ще бъде сведен до същото, до което и сполетеният от ранна смърт.“

–

„Нужно е да гледаш и да вършиш всичко, така че належащата в момента работа да се осъществява, но същевременно да не спира занима-ването с всеобщото, като се пази и самочувствието, което човек получава от научното подхождане към всичко, самочувствие незабележимо, но не и скривано.“

–

„Има ли нужда от догадки, когато можеш да прецениш как тряб-ва да постъпиш?“

–

„Изобщо вече не става дума да обсъждаш какъв трябва да е достойният човек, а да си такъв човек.“

–

„Постоянно мисли, че всички неща и по-рано са били такива, каквито са сега. Мисли, че и в бъдеще ще са такива.“

–

„Скоро ще склопиш очи, някой ще те погребе, а после друг ще оплаче и него.“

–

„Никоя природа не стои по-долу от изкуството, защото изкуствата подражават на природата.“

–

„Презирайки се един друг, си угаждат един на друг и в желанието си да стоят по-високо един от друг, си отстъпват един на друг.“

–

„Който не разполага с една и винаги една и съща цел в живота си, той не може да бъде един, нито един и същ през целия си живот.“

–

„Колко смешен и странен е който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!“

–

„Щом не бива, не го върши. Щом не е вярно, не го казвай. Нека инициативата е твоя!“

Произход и ранни години

Роден в Рим като наследник на патрицианска фамилия, произхождаща от испанския град Укуби (близо до дн. Кордоба), при раждането си получава името Марк Аний Вер. Семейството му има испански произход и консули от предшествениците си – Аний Вер Старши. Роднините му притежават голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. Марк Аврелий е син на претора Марк Аний Вер и богатата Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон (консул 109 г.) и Домиция Луцила Старша – роднина на император Адриан. Внук е по баща на Марк Аний Вер (три пъти консул) и на Рупилия Фаустина. Брат е наАния Корнифиция Фаустина. Сестрата на баща му Фаустина Стара е съпруга на римския императорАнтонин Пий и майка на Фаустина Младша – която става съпруга на Марк Аврелий.

Той се ползва с благосклонността на император Адриан, който рано открива бъдещите му способности, лично се грижи за неговото възпитание и го подготвя, за да заеме висшия пост в държавата. Според писанията на Аврелий Виктор, от най-ранна възраст бъдещият император притежавал толкова спокоен характер, че нито радост, нито мъка се изписвали на лицето му и водел аскетично съществуване, въпреки неговото нестабилно здраве, което продължило през целия му живот.

Тъй като Аврелий е още млад, Адриан обявява Елий Цезар за приемник на властта, която е планирано по-късно да премине в ръцете на Марк Аврелий. Елий обаче умира твърде скоро. През 138 г. Адриан, на когото остават само няколко месеца живот, избира за наследник Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага непълнолетните Марк Аврелий и Луций Цейоний Комод (синът на Елий Цезар) като следващи кандидати за престола. След осиновяването имената им са променени съответно на Марк Елий Аврелий Вер и Луций Елий Аврелий Комод.

През управлението на Антонин Пий (138 – 161), Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През 145 г. Марк Аврелий става зет на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия Фаустина Младата, дъщерята на Антонин Пий иФаустина Старата. Тя му ражда 13 деца, повечето от които умират рано. За живота на Марк Аврелий в този период до възкачването му през 161 г. практически не е известно много. Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Негови учители са известните ритори Фронтон и Херод Атик. Около 146–147 г. той спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, ставайки убеден стоик.

След смъртта на Антонин Пий в 161 г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това е първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий – Ания Луцила е сгодена за Луций Комод.

 

Съуправление с Луций Вер

Практически цялото управление на Марк Аврелий, който по своята природа бил склонен към войни, е подчинено на предотвратяване на военните конфликти – от деветнадесетте години през които управлява, само четири преминават в мир. Отначало империята е заплашена от размирици в Северна Британия (161 г.) и от нападение на германските племена хати по река Рейн в Горна Германия (162 г.). Когато спокойствието на запад е възстановено, войски на царството Партия завоюват Армения и разгромяват две римски армии в Сирия иКападокия. Там са изпратени легиони начело със съимператор Луций Комод Вер. Под командването на двамата военачалници Авидий Касий иСтаций Приск Армения е отвоювана от партите (163–164), вражеската столица Ктезифон е завладяна, а Месопотамия е разграбена. Но сред войската се разпространява зараза, което кара римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят през 166 година.

С връщането на победните войски, в империята е донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвиква ужасни опустошения сред населението. През 167 г. епидемията достига Рим, където отнема по 2 хиляди човешки живота на ден, или близо една-четвърт от жителите на града. Следват и други бедствия: слаба реколта и масов глад, наводнения, земетресения. Настъпва период на икономически затруднения и финансова криза, поради което съдържанието на сребро в монетите е намалено.

В това време варварските народи започват мащабни нападения по северните граници на империята. Римските земи по Дунав и Рейн са най-засегнати от инвазията на хати, маркомани, лангобарди, язиги и други. През 167 г. племената квади и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в северна Италия, но накрая са изгонени след тежки боеве (168 г.). Критичното положение и недостига на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред гладиатори и бивши роби. Пострадват също така провинциите Тракия, Македония и Ахея, нападнати през 170 – 1 г. от

амостоятелно управление

През 169 г. Луций Вер умира по време на кампания срещу варварите и Марк Аврелий остава едноличен император. В същата година имперските съкровища са продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. Марк Аврелий се намира при действащата Дунавска армия, която воюва с маркоманите, квадите и сарматите. Кампанията протича успешно и легионите навлизат в земите на варварите. Императора възнамерява да основе две нови провинции отвъд Дунав – Маркомания и Сарматия (на територията на днешните Чехия и Словакия). Плановете за завоевания обаче са осуетени от внезапно започналите въстания в източните провинции.

Избухналото голямо въстание на овчарите („буколи“) в Северен Египет е потушено през 175 г. от Авидий Касий – талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено. На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята.

След потушаване на бунта на Касий, императорът заедно с Фаустина, Комод и висши офицери продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия Гърция и Тракия (в края на лятото на 175 г. преминава през днешните български земи по маршрута р. Дунав – Нове (дн.Свищов) – Емпориум Дискодуратера (дн. с. Гостилица) – Троянски проход -Филипопол (дн. Пловдив) – Хадрианопол (дн. Одрин)) и през 176 г. отпразнува в Рим триумф след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната Колона на Марк Аврелий (през 1589 г. на нея е поставена статуята на апостол Павел). Около това време са подновени гоненията на християните в империята.

Съуправление с Комод

В 177 г. Марк Аврелий прави сина си, 16-годишният Комод, свой съуправител, давайки му титлата „цезар“. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква присъствието на императора там. Римляните водят поредната война с германските племена и постигат важни победи (178 г.), макар и те да не са окончателни. Плановете за анексирането на нови земи отвъд Дунав още веднъж се провалят, този път поради смъртта на императора. Марк Аврелий умира във Виндобона най-вероятно от чума(март 180 г.). Смъртта му причинила всеобща скръб сред народа на Рим. Бива посмъртно удостоен с божествени почести от Сената. Дни преди смъртта си той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.

Според оценката на древния историк Дион Касий, Аврелий не срещнал добрата съдба, която заслужавал, защото бил слаб физически, а проблемите и неуредиците съпътствали цялото му управление. Все пак обаче той успява да преведе и запази империята през извънредни трудности, макар че предава властта на един, както по-късно се оказва, напълно неподготвен и покварен наследник. Неговите биографи твърдят че ако не бил Аврелий, то тогава целият римски свят би рухнал из основи.

Титли и магистратури

Получава трибунска власт 34 пъти, Понтифекс максимус от 161 г., Pater Patriae от 166 г. Консул е три пъти – през 140 г., 145 г. и 161 г. В чест на военните му победи получава титлите Armeniacus – „Арменски“ (през 164 г.), Medicus – „Медийски“ и Parthicus maximus – „Партски, най-велик“ (през 166 г.), Germanicus – „Германски“ (през 172 г.), Sarmaticus – „Сарматски“ (през 175 г.). Десетократно е акламиран като император.