magnifisonz.com /
Джеймс Клавел, роден Чарълз Едмънд дьо Мареск дьо Клавел, е британско-американски писател и филмов сценарист, известен най-вече със своите романи „Шогун“ и „Цар Плъх“ и филми като „Голямото бягство“от 1963 г.
Великолепният роман на Джеймс Клавел „Шогун“ е не просто исторически роман, който ни описва средновековна Япония. Той е един пленяващ и силен разказ за японската култура, традиции, ценности, философия… за цялата магия на Япония.
Една книга, която се чете на един дъх и в същото време на малки глътки. И която задължително прочиташ още веднъж.
Няколко цитата, с които големият писател Джеймс Клавел ни разказва за мъдростта и магията на Япония :
Та не е ли човекът като цветен листец, носен от вятъра, а вечни са само планините, морето, звездите и тази Божествена страна.
Кармата е само началото на познанието. После идва търпението. Търпението е много важно качество. Търпението означава да се въздържаш при седем чувства: ненавист, любов, радост, безпокойство, гняв, огорчение и страх. Ако не давате воля на тези седем чувства, вие сте търпеливи, и тогава скоро ще проумеете естеството на нещата и ще бъдете в хармония с вечността.
Готви се за най-доброто, но не се бой от най-лошото.
Мъдростта и сполуката са нищо, ако човек не разполага с необходимите средства, за да изпълни плана си.
Победителят никога не се смята за предател.
Оставете Божиите работи Бог да ги решава. Всичко е карма. Днес сте тук и по никакъв начин не можете да промените това. Днес сте жив, почитан и ощастливен с богатство. Погледнете този залез – не е ли красив? Той съществува. А утрешният ден не съществува. Има само сега. Моля ви, погледнете. Толкова е красив и никога няма да се повтори, никога – този залез е единствен, за всички времена. Отдайте му се, слейте се с природата и не мислете за карма – вашата, моята или на селото.
Колко красив е животът и колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и без бъдеще, само безкрайно сега.
Обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.
Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота.
Врагът ви никога не е толкова вежлив, както когато планира или вече е планирал убийството ви.
Да мислиш за лошото е по-лесно от всичко.
Времето няма единична мярка, то може да е скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори като скала.
Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота.
Това е японска поговорка, която гласи: „Съдбата си е съдба, а животът е само илюзия“.
Спокойният сън може да даде отговор и на най-заплетената загадка, а ако не – какво значение има тогава? Нима животът не е само капчица роса?
Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури – тайфуни. Природата е доста сурова към нас. Може би затова така обичаме живота. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.
Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае, никой освен самия него, скрито господ знае къде.
Търпението е важно за мъжа, и от жизнено значение за водача.
Има моменти, когато се нуждаем от пресметливия, порочен, хитър и практичен ум на жената. Всъщност вие сте много по-умни от нас мъжете, нали?
Мъжете изпитват необходимост да споделят с някого тайните си. Това именно ги прави тъй различни от нас, докато ние, жените, разкриваме тайните си само за да извлечем някаква изгода. Мъжете трябва да споделят с някого тайните си. Затова ние всъщност ги превъзхождаме и те винаги ще бъдат в наша власт.
Ах, тези мъже и жени! Толкова са прозрачни. Особено мъжете. Същински деца. Суетни, капризни, непослушни, сприхави, податливи, ужасни — много рядко чудесни, но затова пък какво ли би представлявал този тъй тъжен свят без тяхната детинска наивност, изкупваща всичките им недостатъци и която наричат как ли не, но всъщност си остава точно това — наивност. Гьоко се подсмихна и за хиляден път си зададе въпроса: какво щяхме да правим на този свят, ако не бяха мъжете?
Как може един мъж да се сърди дълго време на жена, ако тя открито признае грешката си и признае, че той е прав?
Мъжете са толкова глупави, толкова не са наблюдателни. Няма да забележат и най-очевидното за всяка жена.
Наш обичай е да опростяваме нещата. Възхищаваме се от простотата и затова и мъжете, и жените могат да приемат правенето на любов за това, което е: важна страна от живота, без съмнение, но между мъжа и жената има други, много по-важни неща. Например смиреност, уважение, дълг. Дори тази ваша „любов“.
Колко е учудващо, че дори и най-хитрите и лукавите често виждат само онова, което им се иска да видят и понякога не забелязват очевидното. Или пренебрегват действителността, защото не могат да прозрат през нея. А когато собственият им свят рухне в краката им, или пък животът ги отритне безмилостно, те започват да си скубят косите и да оплакват злощастната си карма, да обвиняват боговете, злата си участ, своите съпрузи – всичко и всеки, но само не и себе си.
Клавел е роден в Сидни, Австралия през 1924 г. Баща му е офицер в Британската кралска армия, поради което детството на Клавел преминава на много места, влизащи в Общността на нациите. През 1940 г. се записва в Британската кралска артилерия и е изпратен в Малайзия да се сражава с японците. При престрелка е ранен и изпратен в японски военнопленически лагер на индонезийския остров Ява. По-късно е преместен в затвора Чанги, близо до Сингапур. Тези събития залягат в основата на първия му роман „Цар Плъх“, публикуван през 1962 г, в който Клавел се явява до голяма степен прототип на героя Питър Марлоу.
През 1946 г. е издигнат в ранг капитан, но катастрофа с мотоциклет слага край на военната му кариера. Записва се в Бирмингамския университет и там се запознава с Април Страйд (актриса), по-късно през 1951 г. се жени за нея. Чрез нея се запознава с филмовата индустрия и развива желание да стане режисьор.
През 1953 г. заедно със семейството си се премества в Ню Йорк, където работи в телевизията, впоследствие заминава за Холивуд. Накрая успява да се утвърди като сценарист с филми като „Полетът“ („The Fly“) и „Тутси“ („Tutsi“). Съпродуцира класическия филм „Голямото бягство“ („The Great escape“). Към 1959 г. вече сам продуцира и режисира филми.
През 1963 г. получава американско гражданство. Умира в Швейцария през 1994 г. от удар – следствие на заболяване от рак.
След публикуването на „Цар Плъх“ през 1962 г., Клавел се връща към романите с „Тай-Пан“ през 1966 г., чието действие се развива в Хонконг през 1840 г. Тай-Пан се превръща в модел за следващите романи на Клавел. „Шогун“, публикувана през 1975 г. се превръща в най-известната му книга. Чрез „Търговска къща“ той съединява първите две напълно различни книги, като споменава герои, семейства или предци на тези семейства от предходните романи в сегашния. „Шогун“ и „Търговска къща“ впоследствие са екранизарани.
„Вихрушка“, неговият следващ роман описва Иранската революция от 1979 г. „Гай-Джин“, публикувана малко преди смъртта му, връща действието в Далечния изток към 1860 г. Една от главните връзки в тази сага е историята на фамилия Струан, търговска компания, прототип на съществуващата Jardine Matheson.
Взети заедно тези романи са известни с името „Азиатска сага“. Основната тема, свързваща тези книги е контактът на западната цивилизация с Изтока.
Самият Клавел признава, че се възхищава на азиатските култури по техните собствени критерии, без да гледа на нея през очите на човек от Запада. Той често твърди, че Западът има много да се поучи от Изтока.
Неговите герои са главно западняци (най вече британци) отишли в Азия с търговски намерения. Самият Клавел вярва в ползата от свободната търговия между нациите, виждайки я не като експлоатация, а като събиране на различни култури чрез свързването им с общи интереси. Поради това и в работите му се забелязва известна доза антиимпериализъм.