(На снимката, надпис на стена – Поезията е освобождение (испански))
1 октомври е Ден на поезията в България и Световен ден на музиката според ЮНЕСКО. А от 1980 г. се чества и като празник на българските певци и музиканти.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, носещи магията на музиката и стиховете в сърцето си и създаващи красота и емоция от думи и ноти! С пожелание, никога да не секва творческото вдъхновение и ентусиазма в душите ви!
„Колко е хубаво“ – Александрина Валенти
Колко е хубаво небето над Панама – цветовете горят, хоризонтът бърза напред главоломно. Светът влиза-излиза по моята кожа, въздухът, сякаш притулил се в себе си, ням пътник. Желанията ни – сънища задушени – къкрят под капака на ръждивия сърп там горе.
И в този мирен крясък виждам покривът рухва, вещите, сред които били сме, се свиват Ние мълчим, мълчим, споразумели отдавна цветята в канавката, камъните в душата. Препускам далеч, далеч, догдето споменът екне, пъхне ключа и бавно завърта забрава.
И ние стоим, стоим, между два континента сред едрото минало и животът застинал, с въздишка притеглили надолу клепачи.
„И НЕНАДЕЙНО ПАДА ВЕЧЕРТА“ – Салваторе Куазимодо
Всеки е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч. И ненадейно пада вечерта.
„ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА“ – Джани Родари
Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? Надежда! Надежда за всички.
Купете! С отстъпка за вас! Всеки трябва надежда да има! И на всеки бих давал аз, колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари и само отвънка поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда.
Представяме ви и една нова качествена българска песен, по музика и текст на Явор Перфанов :
