Диляна Велева – Септември е граница. Ново начало

magnifisonz.com / 
–––––––––
Септември е граница. Ново начало. Малка година в годината. Кожата още мирише на лято, но в очите се оглеждат вече кестеновите сенки. Толкова много летни спомени се наместват в паметта. Търсят си удобни кутийки. Септември е мирис на печени чушки. Сушени чушки, нанизани пред малките селски къщички. Септемврийските вричания. Обети отсега до новата година.
Малките морски улични самотно приютяват изгнилите смокини. Дали и в сърцето ми не капят смокини? Септември – първият учебен ден. Не е ли всеки ден учебен в училището на живота? Колко пъти трябва да научим едни и същи уроци, за да променим нещо в себе си? Колко пъти изпадаме в една и съща сиуация? Септември – месецът на хризантемите. Жълти пулсиращи слънца. Пълни са със тайни. Стига да ги разговориме учтиво.
Понякога септември е време на отиващите си любови. През септември самотата боли най -много. Но всяка затворена врата е шанс да отвориш нова. Ето я ето там – само ако се взреш ще видиш очеранията й ясно. Септември, Листата са наполовина зелени, наполовина жълти. Почти като в човешката душа. Ние сме светлосенки. Няма само добро или само лошо. Всяко поведение е част от една дълга история, в която не винаги се опитваме да надникнем. За да видиш светлината трябва да има контраст. Септемврийско планиране. Време за поставяне на нови цели. Дали постигнах нещата, които си обещах на ново година? Докъде стигнах по пътя си? Още чувам шума на рапаните в ушите си. Време за смяна на гардероба. Сутрините все по-често са студени. Завивам студа със спомена за лятото. Септември – и черешите се готвят за зимния си сън. Как в снега ще сънуват бъдещия си цъфтеж. Така и нашите рани сега са бъдещата ни сила. Най – здравите части в нас. Жиците вече не са натежали от лястовици.
Стаят празни и голи. Но те ще се завърнат. Сегашната липса са бъдещите ти нови стаи. Ето вече си представям как ще ги обзаведа. Последни чаши фрапе в следобедите. Вече е време за чаша топло какао. Септември е време на въпросите. Танцуват като стриптизьорки пред нас. Дали съм обграден от точните хора?  Дали мога да среша на път плановете си.?Дали ще се сбъдна в себе си. А в някой друг? Само тихичко ще се вслушам. Искам да чуя отговорите.

 

Facebook Comments