А сад адио, Любиша! Отиде си големият Любиша Самарджич

magnifisonz.com / 

Почина сръбската кинолегенда Любиша Самарджич. Актьорът си отиде на 81 години  в Белград след тежко боледуване.

През декември миналата година той претърпя мозъчна операция, след която обаче не успя да се възстанови.

Роден през 1936 година в Скопие, Любиша Самарджич започва срещите си с камерата от много малък. Актьорските му заложби проличават още с първите му стъпки в занаята. Скоро след като завършва Белградската академия за драматични изкуства, той изпълнява роля във филма Igre na skelama. След едва няколко години вече получава главни роли в някои от най-популярните и запомнящи се заглавия, правени в Югославия по това време.

През 80-те години и особено след окончателното разпадане на бивша Югославия, актьорската му кариера започва да запада, но тогава Самарджич и синът му Драган основават собствена продуцентска компания – Cinema Design, която успява да преживее трудните времена и санкциите на ООН и да продуцира няколко много успешни филма.

Любиша Самарджич се снима като актьор в над 150 кинозаглавия, носител е на 6 югославски награди („Златна Арена“ от националния фестивал в Пула) за най-добър актьор, както и на „Златен лъв“ от Венеция ‘67, за участието си във лентата „Утро“. Филмите на сръбската кино звезда, станала любимец на българската публика с телевизионните си хитове „Горещ вятър“ и „Полицаят от Петльово бърдо“, са показвани най-големите международни фестивали, сред които Кан, Берлин, Венеция, Карлови Вари.

Самарджич вече е гостувал у нас на София Филм Фест – през 2002 г. Тогава той прогнозира Оскар за филма на колегата си Данис Танович „Ничия земя“. В рамките на Балканските филмови срещи от 6-ото издание на СФФ Любиша Самарджич представя пред българската публика втория си режисьорски филм – „Наташа“.

Песента от филмът „Горещ вятър“ видео и превод :

 
Внезапно ще отлетят птиците.
Нашата улица ще осъмне без слънце.
Човек ще изпрати любимата жена
и дълго ще остане сам на вятъра.
 
Някога всеки поема по пътя на живота.
На раздяла само сърцето прошепва:
Ще се върна!
 
Гледам непознати лица…
всеки от тях може да съм аз
Гледам как се целуват и плачат.
Тръгват на път с надежда.
Аз оставам сам.
 
Гледам с очи на малчуган,
и детството се връща
под угасналите лампи на перона.
Ех, пуста младост каква си!
 
Гледам и искам да запомня всичко.
Небето, камъка, полета на птица.
Гледам и като притворя очи
виждам ни заедно в далечен свят.
 
Гледам безкрайните равнини
и поздравявам те мой роден край,
земьо моя
Ти ще ме чакаш.
Едничка ти!
 
припев:
Да си вземем сбогом!
И кои знае къде…
И кои знае кога…

 

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *