Успение Богородично. Славата на Дева Мария – „Нека ми бъде по Твоята дума“

magnifisonz.com / 

Успение на Пресвета БогородицаУспение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (нов стил), а Македонската православна църква на 28 август.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването й пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

ЖЕНАТА МАРИЯ – Борис Христов

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна – хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: „Аз съм Мария… Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже.“

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа –
аз припаднах до двете й връхчета тънки…
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко –
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
„Аз пристигнах… Аз съм Мария – жената
на всички мъже и на мъртвите даже…“

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни – за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
„Аз пристигнах… Аз съм Мария – жената
на всички мъже и на мъртвите даже.“

Шесто Пастирско писмо
на Блажения Евгений Босилков, Никополски епископ

ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ

ПО БОЖИЕ МИЛОСЪРДИЕ
И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ
НИКОПОЛСКИ ЕПИСКОП

Към духовенството и верните от Епархията,
Поздрав в Господа.

Възлюбени Чеда,
На първи ноември миналата година Светият Отец провъзгласи като истина за вярване Успение в небето на Света Дева Мария с тяло и душа. Християнството отдавна почита и чества Успението на Светата Дева в небето и празнува това събитие на празника „Голяма Богородица“.
Всеобща е следователно радостта на християните за останалото провъзгласяване, тъй като то подсилва вярата им и увеличава и поощрява благочестието им към общата Небесна Майка, и поставя върху нейния дивен венец един нов блестящ бисер.

Възлюбени Чеда!
Ние всички знаем, че Дева Мария е най-великата и съвършена твар, излязла от Божиите ръце. И с пълно право Църквата влага в нейните уста следните думи на Светото Писание: „Господ ме имаше за начало на своя път, преди още да бъде създадена земята“ (Прит 8, 22-23).
Първият обнадеждаващ лъч за спасение, след грехопадението на нашите първородители, идва от Дева Мария. Към дявола-изкусител Господ отправя следните думи: „Ще всея вражда между тебе и жената, между нейното и твоето семе; то ще те порази в главата и ти ще го ужилиш в петата“ (Бит 3, 15).
Жената, за която става дума, е Дева Мария – Новата Ева – съвършената жена, пречистата, пълната с Благодат, благословената между жените.
И с право можем да се запитаме: „Къде лежи в Дева Мария силата, която привлече върху нея Божието Благословение, и каква е тайната, чрез която тя плени самия Господ открай време, отначало, преди още да бъде създадена земята?“.
Ключа на тази тайна открива отговорът на Дева Мария, даден на Архангела Гавраил: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата Ти“ (Лука 1, 38).
Тези думи хвърлят пълна светлина върху душевното състояние на Дева Мария и са като едно безусловно пълномощно, дадено от Господа да разполага с нея, сега и всякога: тъй като нейната воля е чисто отражение на Божията воля. Тя само едно знае: че е рабиня Господня. Тя само едно иска: Нека ми бъде по думата Ти.
Ето наистина една доблестна Дева, ето една силна жена. в Нея няма нищо престорено или малодушно. От всичко личи как лъха дух и живот, радост и въодушевление, смирение и искреност, в нейната песен: „Душата ми величае Господ. И духът ми се възрадва в Бога, моя Спасител, защото така милостива погледна смирението на слугинята си. Ето от сега ще ме облажават всичките народи, защото Силният ми стори велико благо и е Свято името Му“ (Лука 1, 43).

Възлюбени Чеда!
Какво заслужи Дева Мария с това нейно състояние на рабиня Господня? Какво спечели тя с това безусловно съответствие на нейната воля с Божията воля? Какво стори тя, най-смирената, зада я облажават всичките родове? Тя роди Спасителя, тя живя с него и с него страда. На нея ние дължим нашия Изкупител, неговото тяло и кръв, неговия кръст и неговата Благодат. От нейното сърце ние получихме неговото сърце.
Погледнем ли Дева Мария само с нашите простосмъртни очи, ние ще видим в нея майката на един Разпнат на кръста, ние ще съзрем в нея една опечалена майка, минала през тежки изпитания. Очите на вярата ни обаче откриват в нея Божията Майка, вярната сътрудничка на Месия, Героичната състрадателка на Изкупителя, принасяйки първа плода на своята утроба като жертва за човешките прегрешения. Ето защо всичките родове ще я облажават; ето защо Света Елисавета й казва: „Блажена си ти, която си повярвала“ (Лука 1, 45).

Възлюбени Чеда!
Ние виждаме колко тясно е свързан животът на Дева Мария с живота и Тялото Христово. Тя е неразделна съучастничка на всичките скръбни тайни на Христос. Можеше ли тя да не споделя неговите славни тайни? И така ние я виждаме и като неразделна негова съучастничка в победата му над дявола, над греха и над смъртта.
По силата на вечното й предназначение от Бога, запазена от първоначалния грях, чрез нейното Безкверно Зачатие, тя победи дявола. Майка на Изкупителя и Сътрудничка на Спасителя във великото дело на Изкуплението, тя победи и греха.
На върха на нейния житейски възход, разделяйки се със земното, тя беше предпазена от разтлението на гроба и победи смъртта чрез нейното славно Успение, с тяло и душа в небето. Там сега тя е Царица и седи отдясно на своя Син, безсмъртния Цар на вековете. Думите на Откровението дословно се сбъдват в нея: „Яви се на небето поличба голяма, жена облечена в слънцето, под нозете й – месечината и на главата й – венец от дванадесет звезди“ (Откр 12).

Възлюбени Чеда!
Разтлението на гроба не можеше да засегне ни най-малко Блажената Дева Мария. Това би означавало една малка победа на дявола и една пълна победа на смъртта над нея; това би намалило значението на думите на Архангела-Благовестител: „Благословена си ти между жените“. И ние със Свети Иван Дамаскин ще кажем: „Трябваше Майката Божия да притежава онова, което има Синът, и като Негова Майка да бъде чествана от всичките твари“.

Възлюбени Чеда!
Успението на Дева Мария в небето е славен венец, който увенчава всичките преимущества, с които Бог я е обдарил. За нас тези тайни откриват ония далечни хоризонти, ясно очертани от светлините на Възкръсналия от гроба Спасител – Крайното възкресение на плътта. Вярата в сбъдването на това общо възкресение, което ще възвърне пълната хармония на тялото и душата с притежанието на безкрайното блаженство, ни кара да понасяме смирено и безропотно мъките, тежестите и изпитанията на живота, като направлява духовните ни сили към небесното, към вечното.
Важно е за всички добре да запомним думите на Дева Мария: „Нека ми бъде по думата Ти“. И нашето поведение, винаги и навсякъде, да бъде жив израз на тези думи. Ето най-съвършения начин да изкажем нашата синовна обич към небесната си Майка и най-сигурното средство да спечелим нейното майчино покровителство.
Да не мине прочее ден, без да призовем на помощ Свята Богородица и без да й отправим нашия поздрав: „Радвай се, Марио!“.
И така да свикнем често да си молим Светата Броеница, в Църква, вкъщи, през свободните моменти.
С надежда Светата Дева Мария да обърне милосърдните си очи към нас и ни покаже след този живот Исус, Благословения Плод на нейната утроба.
О, милостива, о, блага, о, сладка Дево, ние всички обръщаме погледите си към тебе и те призоваваме като наша Майка, помощница и защитничка и те молим да изпросиш за всички нас благоволението и благословението на Бог Отец и Син, и Свети Дух. Амин.

Facebook Comments