magnifisonz.com /
Звездата на френското и световно кино, музата на Ив Сен Лоран, фантастичната Катрин Деньов си остава един от вечните символи на красота.
Намира признание главно с ролите си на дистанцирана и мистериозна красавица във филми като „Отблъскване“ (1965) и „Прекрасен ден“ (1967). Катрин Деньов печели националната филмова награда на Франция „Сезар“ за участието си в „Последното метро“ („The last metro“ – 1980), както и за ролята си в шедьовъра „Индокитай“ (1993), за която е номинирана и за „Оскар“ за най-добра актриса. Деньов участва и в седем англоезични филма, най-значимият от които е култовият „Гладът“ („The Hunger“ – 1983)). През 2008 г. тя участва в своя 100-тен филм – „Коледна приказка“ („Un conte de Noël“).
Мрази да я наричат „легенда”, обожава да посещава битпазари и да се занимава с градинарство. Никак не се връзва с наложения образ на велика актриса и еталон на красота, за който мнозина големи режисьори споделят, че с часове могат да снимат лицето й. Но Деньов, снимала се в над 120 филма и дала над 10 хиляди интервюта, е искрена в представата за себе си. Ценностите са вечни, когато са истински и отвътре.
„Може да съм раздразнителна, нервна, понякога напрегната или стресирана, но никога отегчена.“
„Любовта е страдание. Едната страна винаги обича повече.“
„Най-добрият начин да запазите любовта на един мъж, е да не се жените за него.“
„Възможностите често са неща, които не сте успели да забележите първия път.“
„Сексът е голяма въпросителна. То е нещо, за което хората ще говорят вечно.“
„Италианците мислят само за две неща; второто — това са спагетите.
„Можеш да изразиш много неща, без да говориш.“
„Един флирт е като едно хапче. Никой не може да предвиди точно страничните ефекти.”
„Рекламирането на парфюми ми донесе повече слава, отколкото който и да е от филмите, в които съм се снимала.”
„Винаги са ме смущавали и като актриса, и като зрител голите сцени.”
„Искам да съм като Джордж Клуни. Не защото го намирам за плейбой, а защото прави интересни неща, които го забавляват.”
„Да бъдеш актьор означава да бъдеш нечий инструмент.”
Катрин Деньов е родена на 22 октомври 1943 година в Париж в семейството на актьорите Морис Дорлеаки Рене Симоно. Деньов дебютира едва на тринайсет във филма „Ученички“ („Les Collégiennes“ – 1957), където тя е представена като Катрин Дорлеак (Catherine Dorléac). По време на работата си в киното тя приема моминското име на майка си за своя фамилия – Деньов (Deneuve), и го използва с цел да се разграничи от по-възрастната си сестра, която гради кариера с бащиното си име.
Филмът, който носи полпулярност на Катрин Деньов е мюзикълът на Жак Деми от 1964 г. – „Шербурските чадъри“, който я извежда до нови водещи роли в класическия съспенс на Роман Полански – „Отблъскване“ („Repulsion“ – 1965), във филма на Луис Бунюел – „Красавицата на деня“ (Belle de jour – 1967), и като буржоазна домакиня, която постига своето сексуално удовлетворение, работейки в Парижки бордей, отново във филм на Полански.
Ако мъжът е изписан красавец не е учудващо, че има много жени. А ако този красавец е и италианец, то той просто e длъжен да е сантиментален. За Катрин Деньов срещата им на снимачната площадка не е нищо особено. Просто работа и толкова, освен това сантименталността не е качеството, което я привлича у мъжете.
„Това се случва само на другите„
По ирония на съдбата точно така се нарича филмът, който събира тази звездна двойка. И „това“ се случва именно с тях. Катрин току що се е разделила с режисьора Франсоа Трюфо, тя е хладна и затворена. Когато я вижда първи път Мастрояни си казва:“Още една професионална красавица!“. В този момент той също преживява раздялата си с актрисата Фей Дънауей, която го нарекла „мамино синче!“
До него винаги е имало силни жени, но не всяка е била готова да му роди дете. Като истински италианец, той несъзнателно търсел точно майката у жената, докато в крайна сметка не се жени за Флора – неговата единствена съпруга. Флора го обичала предано и предварително му простила всичките изневери. Самата тя била италианка и разбирала прекрасно, че е безполезно да се надява на верността му.
Марчело споделял с нея любовните си тайна, винаги връщайки се при нея, за да лекува разбитото си сърце.
Красива блондинка французойка, в която целият свят бил влюбен след участието й в „Шербургските чадъри“, Катрин била въплъщение на чара и еталон за женственост. След трагичната гибел на сестра й в автомобилна катастрофа, най-много от всичко тя се страхувала да загуби близък човек. Гледайки тази безстрастна и малко отнесена жена ни е трудно да си представим, че тя е имала множество връзки.
И така, пролетта на 1970 г. на снимачната площадка на „Това се случва само на другите“. Тя е на 27, а той на 49. Мастрояни бил предупреден да не й задава въпроси за личния й живот, защото милата красавица, щяла да се превърне във фурия.
Всичко се променило след един от епизодите. По сценарий Катрин и Марчело играели съпрузи, които загубили детето си. За да е убедителна играта, режисьорът Надин Трентинян оставила актьорите в полутъмна стая, почти без мебели, книги, списания и с много малко храна, в продължение на няколко дни. Останали насаме – мъж и жена. Когато принудителното заточение приключило и двамата излезли на светло, на всички им станало ясно , че изобщо не са имали нужда от книги, телефон или дори от храна.
Брак по италиански
След края на снимките, тя заминала за Париж, а той за Рим. Всеки ден й се обаждал с любовни признания, измисляйки хиляди нежни имена. „Всеки ден купувах цветя, късах венчелистчетата и гадаех: Обича ме, не ме обича“, спомня си Мастрояни. Той иска да я вижда по-често и я моли да се премести при него в Рим. Катрин, обаче остава непреклонна и студена. Никога досега той не е срещал подобна жена и поведението й разпалва страстта му още повече. За първи път след 20 г. брак той пада на колене пред законната си съпруга и я моли за развод.
След това заминава за Париж, Катрин все още не му обещава нищо, но всички забелязват, че тя е по-усмихната и още по-красива. Появяват се заедно на публични места. Щастливо време за двамата! На един от приемите, репортер ги пита кога най-после ще се оженят. Марчело решава, че часът е настъпил.
Няколко дни по-късно с две каси шампанско, цветя и пръстен с огромен диамант, той отива при любимата си в дома им в Ница. На никоя от предишните си възблюбени той не е предлагал брак, дори затова се разделя с Фей Дънауей, тъй като тя искала да узаконят отношенията си. А сега той сам щял да предложи и повече от всичко на света искал да чуе:“Да!“
Всичко, обаче, се случило съвсем по друг начин. След като изслушала всичките му признания, с безкрайно спокоен глас Катрин казала една единствена дума:“Не!“. След това събрала багажа си и заминала за Париж. Първото, което Марчело направил бил да се обади да Флора. Ридаейки той крещял :“Флора, тя ми отказа! Искам да умра!“ А отговорът бил:“Какво очакваше от тази въртиопашка? Събирай си нещата и се връщай в Рим!“
„Кой ви каза, че съм щастлива?“
Лекувайки раните си у дома при опрощаващата Флора, Мастрояни отново щурмува непрестъпната крепост на име Катрин. И ето, че през 1971 г. става ясно, че тя е бременна. На 28 май 1972 г. се ражда Киара-Шарлота Мастрояни. Това не е първото и единствено дете на Марчело, той имал доста включително и извънбрачни, но Киара е плод на неговата последна и най-прекрасна любов и най-желаното дете. Обезумелият от щастие баща раздавал шампанско на минувачите по улицата, крещейки: “Роди ми се дъщеря! Боготворя майката на това дете!“
Той се надявал, че Катрин вече няма да му откаже, но тя изобщо не мислела да се съгласява. Мастрояни смятал, че детето ще ги свърже завинаги, според Катрин раждането на Киара изобщо не е повод да се омъжи. И така тя му отказва, точно по същия начин, по който отказва на Роже Вадим, от когото има син.
Този втори отказ се превръща в сериозен удар за Марчело. Отношенията им се влошават и историята им завършва там, където е започнала – на снимачната площадка. Когато Киара навършила годинка Катрин все така спокойна му казала, че отношенията им са изчерпани. Всичко било свършено.
Тя заминала за Париж, Марчело се върнал при Флора. Катрин никога не му пречела да вижда дъщеря им, която бащата обичал безумно. Но мечтата му – да живее с любимата си – така и не се сбъднала.
Марчело Мастрояни умира на 19 декември 1996 г. в ръцете на Катрин и Киара. Сигурно той е възприел това като последния подарък от Съдбата, а не като ирония.
Днес Катрин Деньов живее сама. За себе си тя казва:“Винаги съм си тръгвала първа, дори от великите…Мъжете никога не ми простиха това, че ги оставях в най-бурния момент от връзката ни. Може би не се досещаха, че така се спасявах от нетърпима болка. Днес децата са моята радост… Кой ви каза, че съм щастлива? Изобщо не съм. Бях щастлива преди 40 години, когато се снимах в „Шербургските чадъри“ . Сега просто обичам живота. Знаете ли – щастието е привилегия на младостта.“
