magnifisonz.com / Автор : Диляна Велева
Туве Янсон – “Някой, който яде палачинки с конфитюр, не може да бъде толкова ужасно опасен”.
Има хора, които имат способността да създават светове. Туве Янсон е една от тях. Тя е се ражда на 9 август 1914 г. в Хелзинки, Финландия. Родителите й са от шведскоговорящото малцинство във Финландия, а освен това са много надарени личности. Бащата на Туве – Виктор, е скулптор с множество отличия, а майка й – Сигне Хамерстен-Янсон илюстратор, художник на комикси и графичен дизайнер. „Може би от Туве ще излезе велик творец някой ден. Наистина велик!“ – пише на съпругата си Виктор в писмо от фронта. И мечтата му се сбъдва. Туве Янсон започва кариерата си като илюстратор през 1928 г., когато е едва 14-годишна. По-късно тя следва в училища за изящни изкуства в Стокхолм, Хелзинки и Париж. През 1933 г. авторката поставя своята първа изложба и издава първата си книга. През 40-те тя работи за няколко списания. През есента на 1945 г. излиза първата книжка от поредицата за муминското семейство: “Малките тролове и голямото наводнение”. Не след дълго мумините се превръщат в най-известната и позната част от творчествот от нейното творчество. Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен”.
- “Трябва да се успокоя малко. В противен случай, ще експлоадирам от щастие.”
- „Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”.
- “Странно нещо са пътеките и реките. Виждаш ги и изведнъж се растройваш и искаш да си някъде другаде – вероятно там, където водят те.”
- „Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.
- „Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света”.
- “Някой, който яде палачинки с конфитюр, не може да бъде толкова ужасно опасен.”
- „Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.
- “Обичам границите. Август е границата между лятото и есента – това е най – красивият месец, който знам.”
- „Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна”.
- „Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни”.
- „Човек трябва да използва нощта”.
- „Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои”.
- „Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
- А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо”.
- „За известно време мислеше да бъде болна, но впоследствие си промени решението”.
- “Искам само да живея спокойно и да садя картофи, и да мечтая.“
- „Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.
- „Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.
- „София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа”.
- „Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът”.
- „Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.”
- „Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи”.
Още по темата в Магнифисонз :
Марсел Пруст – Нека оставим красивите жени на хората без въображение
Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Реймънд Чандлър – Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф
Реймон Радиге – детето чудо на френската литература
Балзак – Много кафе, много жени и никакво доверие на хората / цитати
