magnifisonz.com /
Кнут Хамсун е един от най–значимите норвежки писатели, носител на Нобелова награда за литература през 1920 г.
Кнут Хамсун Knut Hamsun |
|
---|---|
![]() Кнут Хамсун през 1939 г.
|
|
Роден | Кнуд Педерсен 4 август 1859 г. Вого, Норвегия
|
Починал | 19 февруари 1952 г.
Гримста, Норвегия
|
Професия | писател, поет, драматург, социален критик |
Националност | норвежец |
Жанр | роман |
Направление | неореализъм |
Награди |
![]() Нобел (1920) |
Роден е като Кнуд Педерсен на 4 август 1859 г. в малкия град Вого, намиращ се в централната част на Норвегия. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач. През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на един търговец в Траньой. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, „Den Gaadefulde“ (1877) е първата му книга. Междувременно Кнут Хамсун работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880 – 1881 чете Август Стриндберг и френските натуралисти.
През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на 1885 г. От този момент се нарича Хамсун. През 1886 г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско. През 1888 г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „Fra det moderne Amerikas Aandsliv“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо Русия, Кавказ и Турция, а през 1900 г. посещава и Близкия изток.
През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата Ане Мари Андерсен (1881 – 1969), която е в предверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите мемоари Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1917).
Кнут Хамсун със семейството си
Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.
Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19 в. до края на Втората световна война, като през 1929 г. излиза представителна поредица от 12 тома.
Кнут Хамсун умира на 19 февруари 1952 г. в имението си Ньорхолм край град Гримста в Южна Норвегия.
„Не уважавам търговците и проповедниците. Единственият им талант е да казват точните думи в точното време.“
„Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми биват грабнати от урагана на светлината.“
„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“
„Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цял живот и не могат да се променят.“
„Бог е забравен, неговото място зае доларът, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.“
„На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали.”
„Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората, в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено.”
„Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба.”
„Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание.”
„Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дарът на младостта.”
„Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието.”
„Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва.”
„Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.”
„Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството.”
„Не мога да измисля рима дори на чадър, да не говорим за живот, смърт и вечен мир.”
„Не забравяй – някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?”