magnifisonz.com / 

Джеляледдин Руми, наричан Мевляна е персийски поет, мислител, учител и философ, роден през 1207 г. в земите на днешен Афганистан. Бащата му Баха-е Велад е религиозен водач и учител. Поради заплахата от монголско нашествие семейството му поема на път.

Пътуването преминава през свещените земи на Мека и Средния Изток и достига Коня – днешна Турция, където завършва. Там живее, твори и през 1273 г. умира Руми.

След смъртта на бащата Баха-е Велад, Руми поема поста на духовен учител и религиозен водач.

МИСЛИ НА РУМИ :

• Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

 

• Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

 

Поезията на Руми – персийският поет, роден преди 807 години, през 1207 г. – продължава да се продава в милиони копия, което го прави най-продавания поет в САЩ. В глобален мащаб феновете му са цяла армия. „Той присъства във всяка култура“, твърди Брад Гох за ВВС, който работи върху биографията на поета. Той е пътувал от родното място на Руми – Вахш, който днес се намира в Таджикистан, през Самарканд в Узбекистан, до Иран и Сирия, където Руми учи. Следващите 50 години от живота си поетът прекарва в Кония в днешна Турция. Гробницата му ежегодно привлича хиляди посетители, а пикът на почитта към него е 17 декември, когато със специална дервишка церемония се отбелязва годишнината от смъртта му.

Обратът в живота на Руми идва през 1244 г., когато се среща със странстващия мистик Шамс от Тебриз. „Руми е на 37 години и е проповедник и учен, точно като баща си и дядо си преди това“, твърди Гох: „Двамата имат тригодишна еклектична връзка, която и до днес не е ясно в какво се изразява – любовна, образователна?“ Руми става мистик, а след три години Шамс изчезва, вероятно убит от ревнивия син на проповедника. Руми се справя с мъката чрез писане на поезия. Повечето от творбите му са писани между 37 и 67 години. Той пише 3000 (любовни) поеми за Шамс, пророка Мохамед и Бог. Пише 2000 четиристишия, както и няколко епоса.

В този период Руми включва в религиозните си практики поезия, музика и танц. Той се върти, докато медитира и докато съставя стихове, които диктува и това е превърнато в елегантен медитативен танц след смъртта му. Векове след смъртта му, творбите му се рецитират, крещят, адаптират за пеене и вдъхновяват романи, поеми, музика, филми.

„Той е поет на радостта и любовта“, твърди Гох: „Творбите му са отвъд раздялата от Шамс и любовта, отвъд раждането и смъртта. Веднъж видях стикер с цитат на Руми: „Отвъд идеите, отвъд правилно и грешно се е ширнало поле – ще се видим там“.

„Руми е мистериозна и провокативна поетична фигура днес, когато продължаваме да се опитваме да разберем традицията на суфизма, природата на екстаза и отдаването на поезията“, споделя поетесата и преподавател Ан Уолдман, според която той е част от традицията на хомоеротичното писане, от която са част още имена като Сафо и Уолт Уитман.

„През времето, пространството и културите поезията на Руми продължава да артикулира чувството да си жив“, казва Ли Брицети, изпълнителен директор на Poets House: „Това ни помогна да разберем стремежа си към любов, както и възторга на всекидневието“. Тя сравнява Руми с Шекспир заради красотата и резонанса на творчеството му.

Колман Баркс е преводачът, на когото се дължи ренесансът на Руми в САЩ, който споделя: „Изумява въображението му, дълбокият копнеж, чувството му за хумор. Мъдростта винаги е съчетана с игривост“. През 1976 г. поетът Робърт Блай дава копие от старо издание на Руми на Баркс с думите „Тези стихове трябва да бъдат освободени от клетката, в която са“. И Баркс ги трансформира от академичния им стил в жив английски език. Оттогава те са преиздавани 22 пъти, продадени са над 2 милиона екземпляра по целия свят и са преведени на нови 23 езика. Ново издание предстои през есента и то ще включва нови преводи на кратките творби на Руми и извадки от дневника на Шамс от Табриз. „Те са били скрити векове наред, известни само на дервишките общности в Турция и Иран. Едва в последните години учените започват да ги подреждат и превеждат на английски“, научаваме от Баркс.

„Усещам, че по целия свят се заражда силно движение, което иска да пребори ограниченията, налагани от религиите, и да спре насилието, което произтича от това. Хора от всякакви религии, дошли на погребението на Руми през 1273 г., защото той заздравява вярата ни, независимо какви сме. Имаме нужда от неговия глас днес“, твърди Баркс.

„Руми е експериментален персийски поет и суфистки учител. Тази комбинация от мистично богатство и смели адаптации на поетичните форми са ключови за популярността му днес“, твърди Джауид Мохадеди, който е преводач и преподавател. Той изтъква, че първото му нововъведение е директното обръщане към читателя. Второто е желанието му да учи, а третото – използването на обекти от всекидневието. И четвърто – това е оптимизмът му за постигане на любовно единение в лириката. По този начин Руми преодолява жестоката липса на любимия и успява да достигне така копнения съюз.

Оригиналните персийски текстове на Руми са толкова въздействащи, че по време на Османската империя цели институции са отдадени на изучаването им. Новите преводи ги връщат към живот и продължават да провокират читателите. Така влиянието на Руми не намалява, напротив – вдъхновяващите му думи продължават да доказват, че поезията може да бъде и е част от всекидневния живот.

Източник – Лира.бг

Момент на щастие

Момент на щастие,
ти и аз седнали на верандата,
изглеждаме двама, но сме една душа, ти и аз.
Тук усещаме как се движат водите на живота,
ти и аз с красотата на градината
и пеещите птици.
Звездите ще ни гледат
и ние ще им покажем
какво е да си тънък полумесец.
Ти и аз усамотени, ще бъдем заедно,
равнодушни към празни твърдения, ти и аз.
Папагалите на Рая ще разтрошват захар,
когато се смеем заедно, ти и аз.
В една форма на тази Земя
и в друга форма в безкрайната сладка Вечност.

Ти се тревожиш твърде много

О, душа,
тревожиш се твърде много.
Твърдиш,
че те зашеметявам.
За невинното главоболие тогава
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм твоето красиво лунно лице.
За циклите на луната
и отлитащите години
защо се тревожиш?
Твърдиш, че съм източникът на твоята страст,
аз те вълнувам.
За това, че Дяволът си играе с теб
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Погледни се,
виж в какво се превърна.
Сега си поле от захарна тръстика,
защо ми показваш това сърдито лице?
Твърдиш, че те стоплям отвътре.
Защо е тогава тази хладна въздишка?
Ти изкачи покрива на Рая.
За този свят от прах защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

В ръцете ти тежат
различни богатства.
За бедността
защо се тревожиш?

Ти си Йосиф,
прекрасен и силен,
непоколебим в своята вяра,
всички в Египет се опияниха
заради теб.
За онези, които са слепи за красотата ти
и глухи за твоите песни
защо се тревожиш?

О, душа,
тревожиш се твърде много.

Видя силните си страни.
Видя красотата си.
Видя златните си криле.
За всичко по-незначително
защо се тревожиш?
Ти си наистина
душата на душата, на душата.
Ти си сигурността,
подслонът за духа на възлюбените.
О, султанът на султаните,
за всеки друг цар
защо се тревожиш?

Бъди безмълвна като риба
и влез в това приятно море.
Сега си в дълбоки води,
за изгарящия пламък на живота
защо се тревожиш?

Четиристишия

Любовта не си отпочива върху фундамент.
Тя е безбрежен океан,
без начало или край.
Представи си –
изтегнат океан,
понесъл се върху възглавница от древни тайни.
Всички души са потънали в него
и сега живеят там.
Една капка от този океан е надежда,
останалото е страх.

***

Любовта дойде
и заприлича на кръв в моето тяло.
Бързаше във вените ми и
обхождаше сърцето ми.
Навсякъде, където погледнех
виждах само едно нещо.
Името на любовта, изписано
върху крайниците ми,
върху лявата ми длан,
върху челото ми,
върху тила ми,
върху големия пръст на десния ми крак…
О, приятелю,
всичко, което виждаш в мен
е само обвивка,
останалото принадлежи на любовта.

***

Този свят не подхожда на Любовта ти.
Да съм далеч от теб
е смърт, която накрая ще отнесе душата ми.
Сърцето си – така прекрасно –
не бих изтъргувал и за сто хиляди души.
Твоята едничка усмивка го получава безплатно.

***

Твой ред е сега,
ти чака, беше търпелив.
Настъпи часът,
в който ще те полираме.
Ние ще превърнем твоята вътрешна перла
в горяща къща.
Ти си златна мина.
Не знаеше ли това,
скрит в мръсотията на Земята?
Твой ред е сега
да бъдеш запален.
Нека изгорим твоите примеси.

***

Аз съм атом;
ти си като сиянието на Слънцето за мен.
Аз съм пациент на Любовта
ти си като лекарство за мен.
И летя, за да те търся –
без крила, без пера.
Превърнах се в розово венчелистче
и ти си като вятър за мен.
Понеси ме на раменете си.

***

Мислиш, че си жив
само защото дишаш?
Срамувай се,
че си жив така ограничено.
Недей да бъдеш без Любов
и няма да се чувстваш мъртъв.
Умри в Любов
и заживей вечно.

***

Любовникът е винаги пиян от Любов.
Той е луд,
тя е свободна.
Той пее с наслада,
тя танцува в екстаз.
Хванати от собствените си мисли,
ние се тревожим за всичко.
Но опияним ли се веднъж от тази Любов
каквото трябва да стане, ще стане.

***

Главата ми се пръска
с радостта от неизвестното.
Сърцето ми се разстила с хиляди дипли.
Всяка клетка
разтваря крила –
и полита над света.
Всяка по отделно търси
безбройните лица на любовта ми.

…..

Преводи от английски: Мария Попова : w ww.rumi.net

–––––––––––

За любовта във всички аспекти…
… защото любовта не е само между двама влюбени, не е само цел или крайна дестинация. Любовта е самият процес, светоусещането, разцъфтяването:
Любовта не почива на ничия основа, тя е безкраен океан, без начало и край.
Това е любовта: да летиш към тайно небе, да накараш стотици завеси да падат във всеки един момент, първо да се откажеш от живота, накрая да направиш стъпка, без нозете ти да помръднат.

Един ден ще превземеш сърцето ми напълно и ще го направиш по-пламенно от дракон. Миглите ти ще напишат върху сърцето ми стихотворението, което никога не е излизало от перото на поет.

Затворих устата си и ти заговорих по стотици безмълвни начина.
Търпението не е в това, да стоиш и да чакаш. То е в предвиждането. То е в това, да гледаш в нощта и да виждаш деня. Влюбените са търпеливи и значт, че е нужно време, за да стане луната пълна.

Ще чакам тук. Мълчанието ти да се пречупи, душата ти да се разтърси, любовта ти да се пробуди.

Задачата ти не е да търсиш любов, а чисто и просто да откриеш бариерите в себе си, които си изградил срещу нея.

(В момента, когато чух първата си любовна история, започнах да те търся, без да знам колко сляп съм бил.) Влюбените не се срещат някъде накрая. Те са един в друг през цялото време.

Сбогуванията са за тези, които обичат с очите си. Защото за тези, които обичат с душа и сърце, няма раздяла.

Отвъд представите ни за правилни и грешни действия има едно поле. Ще се срещнем там. Когато душата лежи в тази трева, светът е прекалено пълен, за да говорим за него. Представи, език, дори изразът „един другиго“ вече няма смисъл

Мисли за теб и само за теб…
… защото го заслужаваш, защото понякога имаш нужда от малка искра, която да запали огъня в теб, защото… за да промениш нещо в света си, е нужно да започнеш от малка промяна в себе си, в начина си на възприемане, в отношението си; защото… просто така:

Светлината и сянката, и двете са танцът на Любовта.

Роден си с потенциал. Роден си с доброта и вяра. Роден си с идеали и мечти. Роден си с величие. Роден си с криле. Не си роден, за да пълзиш, затова недей. Имаш криле. Научи се да ги използваш и лети.

Защо стоиш в затвор, когато вратата е толкова широко отворена?
Престани да действаш толкова на дребно. Ти си Вселената във възторжено движение.

Не знаеш ли все още? Твоята светлива запалва световете.
Разкъсай маската. Лицето ти е великолепно.
Ти си огледало, отразяващо величествено лице. Тази Вселена не е отвън теб. Погледни в себе си. Всичко, което искаш, ти вече си това.
Душата на душата на Вселената е Любов.
Не си капка в океана. Ти си целият океан в една капка.