Истинската красота е нещо, което напада, надвива, ограбва и накрая разрушава – Юкио Мишима

magnifisonz.com /

Юкио Мишима (на английски: Yukio Mishima по Система на Хепбърн) е псевдоним на Кимитаке Хираока, японски писател идраматург, прочут с нихилистичната си следвоенна проза и завършил живота си с ритуално самоубийство (харакири).

„Истинската красота е нещо, което напада, надвива, ограбва и накрая разрушава“.

„Единствено съзнанието може да преобрази този свят“.

„Да притежаваш като даваш свобода е тайна на собствеността, непозната за младостта“.

„Красотата, драги… красотата, която толкова обичаш , е мираж, илюзия, родена от онази излишна част на душата ни, която принадлежи единствено на съзнанието“.

„Никой не може да си представи колко добре човек може да лъже за състоянието на неговото сърце“.

„Макар да се отдава всекиму, красотата не принадлежи никому“.

„Когато тишината продължи дълъг период от време, тя придобива изцяло ново значение“.

„Красотата е смърт“.

„Няма страх или несигурност в съществуването – живеенето ги създава“.

„Човешкият живот е ограничен, но аз искам да живея вечно“.

„Единствените хора, които няма да забравя никога, са моите почитатели, макар те да ме забравят толкова бързо“.

„Прекалено много мислиш за себе си, момче. И затова обръщаш такова внимание на дефекта си“.

„Сърцето, което се опитва да достигне сърцето на другия, изглежда все по-далеч“.

„През целия си живот съм бил наясно, че противоречието е в самото естество на моето съществуване“.

„Искам да направя поема от живота си“.

Юкио Мишима е роден на 14 януари 1925 г. в Токио, Япония, в семейство на високопоставен държавен чиновник.

Първото си значително произведение създава на 16 години – романтичната повест „Цъфтящата гора“. Не успява да попадне в армията по време на Втората световна война. Работи във фабрика, учи немско право в Токийския императорски университет, завършва го през 1947 г.

През 1948 г. работи в Министерството на финансите, пише първото си голямо белетристично произведение – „Крадец“. Романът „Изповед на маската“ (1949) го прави известен. Той е последван от „Жажда за любов“ (1950), „Забранени удоволствия“ (1951), „Шумът на вълните“ (1954), „Дълга пролет“ (1956), „Златният храм“ (1956), „Разклатената добродетел“ (1957), „Домът Киоко“ (1959), „След банкета“ (1960), „Патриотизъм“ (новела, 1961), „Красива звезда“ (1962), „Меч“ (новела, 1963), „Коприна и проницателност“ (1964); пиесите „Нейно височество Аои“ (1955), „Рози и пирати“ (1958), „Тропически дървета“ (1960), „Кото, носеща радост“ (1963), „Маркиза дьо Сад“ (1965), „Моят приятел Хитлер“ (1968); „Моряка, когото отхвърли морето“ (роман, 1963), „Слънце и стомана“ (есета, 1968), тетралогията „Море на изобилието“ („Пролетен сняг“, „Тичащи коне“, „Кулата на мъглата“, „Падението на ангела“, 1966-1970). За своя 45 г. живот написва 40 романа (15 от които са екранизирани приживе), 18 пиеси, десетки сборници с разкази и есета, пише и киносценарии.

Режисьор и актьор в театъра и киното, дирижира симфоничен оркестър, занимава се с карате и кендо, тежка атлетика, пилотира бойни самолети, извършва 7 околосветски пътешествия. В творческата си и обществена дейност се сражава срещу онова, което нарича безплодност на съвременния буржоазен свят.

В последните години от живота си защитава монархическите идеи и самурайските традиции. През 1966 г. играе главната роля във филма „Патриотизъм“, поставен по едноименното му произведение. В края на есента на 1966 г. влиза в „силите за самоотбрана“, а през лятото на 1968 г. със свои средства създава военизираната организация „Общество на щита“, която наброява около сто души, като целта ѝ е защита на монархията.

На 25 ноември 1970 г. Мишима и четирима негови млади последователи от „Обществото на щита“, въоръжени с мечове, влизат в щабквартирата на Националната отбрана в Токио и се опитват да вдигнат бунт срещу „твърде мирната конституция“. Мишима произнася едночасова реч пред хиляди военнослужещи, планът му се проваля и той се самоубива, извършвайки сепуку.