magnifisonz.com / 

Рейналдо Аренас е един от най-изтъкнатите кубински писатели и драматурзи. Отначало е поддръжник, но впоследствие яростен критик на режима на Фидел Кастро. Заради убежденията си, а и поради факта, че е хомосексуалист, лежи и в затвора. Там продължава тайно да пише и с помощта на съмишленици и приятели негови романи са изнесени извън Куба и публикувани в Европа. В средата на 80-те години е диагностициран с диагноза СПИН. Самоубива се през 1990 година в Ню Йорк. Най-известен е автобиографичният му роман „Преди да падне нощта“, който е преведен и на български. Книгата е адаптирана на големия екран през 2000 година, с учасието на Джони Деп, а за ролята си на Аренас актьорът Хавиер Бардем е номиниран за „Оскар“. 

„Винаги съм смятал за жалко да живееш само за да правиш услуги. Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив.“

„Моето писане не е конформистко. Смятам, че литературата, като всяко друго изкуство, трябва да бъде непочтителна.“

„Разликата между комунизма и капитализма е, че макар и при двата режима да получаваш ритник в задника, при комунизма трябва да го аплодираш, докато при капитализма ти е позволено да извикаш.“

„Това бяха пресилени надежди, родени от отчаянието, но надеждата е, в крайна сметка, именно за отчаяните.“

„Дърветата имат таен живот, който се разкрива само пред тези, които се покатерят на тях.“

„Има винаги надежда, особено за страхливците. Аз бях от тях – от онези страхливи млади мъже, които все още мислеха, че правителството още има какво да ни предложи.“

„Нашето приятелство беше от тези, които щом веднъж се завържат, остават за цял живот; все едно си срещнал любим човек, който се появява внезапно, след като дълго си тъгувал по него.“

„Цялата литература на този век носи тежестта на миналото.“

„След като бях беглец, живеех в гората тогава и трябваше да пиша, преди да се стъмни. Сега мракът отново напредва, само че по-коварно.“

„Как се живее на остров, без да те пускат до морето?“

“Преди да падне нощта” е последният роман на Рейналдо Аренас. Той излиза посмъртно и нарежда автора си сред най-значимите имена в латино-американската проза.

Заглавието на книгата е натоварено със смисъл – Аренас я започва в Куба и единственото място, където може да пише, е паркът. Докато има дневна светлина, той работи, криейки се от полицията и в постоянен страх от мрака, който ще настъпи, ако бъде заловен. В Ню Йорк, където Аренас довършва романа, заглавието придобива метафоричен смисъл – писането се превръща в надпревара със смъртта. (Аренас умира на 47 години от СПИН.) Посмъртно творчество му е преиздадено на испански, преведено е на множество езици, и името на Аренас се превръща в символ на съпротивата срещу тоталитаризма.
Още като млад мъж Аренас се превръща в троен враг на режима заради безкомпромисните си политически и естетически възгледи и заради хомосексуалността си. Като враг на революцията той е изпратен  в затвора “Ел Моро”, където лежат рецидивисти, убийци и изнасилвачи. По-късно писателят Оскар Р. Оргалес пише: “Рейналдо съзнаваше ясно, че животът е тук и сега, че е само един повей. Той живееше със съдбовната склонност да се озовава на погрешното място в погрешното време.”

„Cuba será libre. Reinaldo ya lo es“ (Куба ще бъде свободна. Аз вече съм.) Така завършва предсмъртното писмо на писателя, който се самоубива на 7 декември 1990 г. оставяйки седем романа и няколко сборника с разкази, есета и стихове. Оттогава те непрекъснато се преиздават от престижни издателства, върху творчеството на Аренас вече има множество сериозни изследвания. По романа “Преди да падне нощта” Джулиан Шнабел създава едноименния филм с Хавиер Бардем в ролята на Аренас. Критиката приобщава творчеството на Аренас към латиноамериканския имагинативен реализъм, в който фантазията и сънищата се сплитат с реалността. Стилът му е определен като бароков заради разгърнатия изказ, метафорите, преувеличенията и кръстосването на различни версии за едни и същи истории, които нерядко се отричат взаимно.
В “Преди да падне нощта” Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро.

С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за “стотиците, ако не и хиляди” момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). “Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна дегенерация и абсурд е отражение на кубинската действителност и кое е плод на неудържимата способност на Аренас да заплита фабули – умение, което самият той сравнява с морски прибой”, пише чешката преводачка на романа Анежка Харватова.
Без да е политическа книга, “Преди да падне нощта” казва много за революцията, за цената на свободата и правото да си автор на живота си.