magnifisonz.com /
„Боиш ли се от цветовете, се боиш от живота, който ни заобикаля със своите изненади и със своите странности. Цветовете развеселяват онзи, който ги носи, и онзи, който ги гледа. “ Версаче
Джани Версаче е известен италиански моден дизайнер на дрехи и сценични. Повлиян е от творчеството на Анди Уорхол, древноримската и древногръцка култура както и от абстрактното изкуство. Смятан е за един от най-колоритните и талантливи дизайнери на 20-ти век.
Основател е на модна къща „Versace“. Първият бутик е отворен в Милано на „Via della Spiga“ през 1978.
Джани Версаче е роден в Реджо ди Калабрия, Италия, където расте заедно със своите брат и сестра Санто и Донатела.
Майка му Франческа е шивачка.На 25-годишна възраст решава да се премести в Милано, където работи като дизайнер за Genny и Complice.Моделите, които прави му носят прозвището майстор на необарока.
Стилът му се харектеризира с вечерни тоалети и ярки цветове.Джани Версаче е изработвал пищни сценични костюми за постановки в миланската „Ла Скала“ и операта в Сан Франциско. Сестра му Донатела се смята за неговамуза. Той я въвежда в семейния бизнес.
Джани среща модела Antonio D’Amico , в който се влюбва и с който живее до края на живота си.През 1992 г. Версаче навлиза в парфюмерийния бизнес и представя парфюмa “Versus Donna” в Милано.
На 15 юли 1997 г. дизайнерът е застрелян пред дома си в Саут Бийч, Флорида.
Основният заподозрян за убийството му Андрю Cunanan е намерен мъртъв в навес за лодки на плажа в Маями, на 23 юли същата година. Причината за убийството най-вероятно е хомосексуална ревност.
Името на Versace се свързва с великолепна мода и голяма трагедия.
Сестра му Донатела Версаче, по-рано вицепрезидент, става творчески директор на Versace след трагедията, а по-големият му брат Санто Версаче става главен изпълнителен директор. Дъщерята на Донатела Алегра Версаче притежава 50 на сто от компанията от 2004 г. насам, каквата е последната воля на Джани. Алегра има последната дума за продажбата и други важни детайли в модната линия на Versace.
В средата на 70-те Донатела Версаче тръгва по-стъпките на по-големия си брат Джовани (Джани) и следва ‘Моден дизайн на плетива’ във Флоренция, Италия. По-късно Донатела Версаче навлиза в модния свят.
През 1980-те Джани пуска парфюм, посветен на нея и ѝ дава линия Versus, която и до момента е стабилна част от Версаче индустрията.
През 1993 тя създава детска и младежка модна линия Versace Young.
През юли 1998, Донатела представя своята първа колекция висша мода за Versace Atelier под името Versus, в хотел Риц, Париж. Тя построява своя подиум над басейна на хотела, както прави брат ѝ всеки сезон. С тази и следващите колекции Донатела доказва, че бъдещето на модна къща versace е в сигурни ръце.
Но през 2004 се оказва, че положението на фамилната компания никак не е розово. Versace е затънала в дългове, Донатела е зависима от наркотици и пластична хирургия, а Санто е в тежка депресия. Дъщерята на Донатела се разболява от анорексия няколко години по-късно и се подлага на лечение.
След корпоративната криза от 2001-2002 г., през 2003 г. Fabio Massimo Cacciatori започна възстановяването на компанията. От 2004 г. Джанкарло Dirisio от IT Holding, е изпълнителен директор на групата. През юли 2009 г. Giangiacomo Ферари от Jil Sander Group, е назначен за новия главен изпълнителен директор на компанията.
Versace има няколко линии: Atelier Versace, Versace Couture, Versace Sports, Versace Home Collection, Versace Jeans Couture, Versace Collection и Versus. В допълнение марката управлява и хотел Palazzo Versace. Palazzo Versace , открит през септември 2000 г. в австралийския Gold Coast, е първият хотел на международната компания за луксозни стоки. Palazzo Versace в момента е в процес на разработване в Дубай и трябва да отвори врати в края на 2013. На 25 юни 2010 г., Versace обяви старта на Damac интериорен дизайн Towers от Versace Home в центъра на Бейрут.
Основната линия на модната къща Versace Couture съдържа висок клас, често ръчна изработка облекла, бижута, часовници, аромати, козметика, чанти, и обзавеждане на дома. Традиционно тази линия е представяна по време на седмицата на модата в Милано. Couture роклите струват около $ 10,000,а костюмите около $ 5,000. Донатела Версаче директно оглавява тази линия и проектира по-голямата част от моделите.
Какво се случва преди точно 20 години на този ден? Светът загубва една легенда, а убиецът на Джани Версаче се самоубива с последни думи: „Всичко е платено!“
Това трябва да е кулминацията на Alta Moda Alta Roma – седмицата на модата в Рим, която събира елита на модата и куп знаменитости. Бляскавото събитие трябва да бъде закрито с грандиозно шоу на Площад Испания – един от символите на Рим. Но то е отложено в последния момент, защото на 8 хил. километра се случва нещо, което разтърсва света на модата из основи. В ранното утро на 15 юли 1997 г. Джани Версаче, вечно усмихнатият моден дизайнер със сива коса, който е един от символите на италианската мода, е застрелян от упор с два куршума пред имението си в Маями Бийч, Флорида.
“Убиха го с два изстрела в главата. Полицията дойде много бързо. Опитаха се да му помогнат, да го съживят…”, казва Еди Биачи, станал случаен свидетел на убийството. Минувач подгонва убиеца, но скоро го изгубва в тълпата по прословутото авеню Оушън Драйв.
Преждевременната смърт на Джани Версаче е завършекът на поредица от убийства, извършени от 27-годишния Андрю Кунанън. В края на април 1997 г. в Минеаполис, Минесота Кунанън убива Джефри Трейл. Трейл е възпитаник на Военноморската академия в Анаполис, който работи като мениджър в компания, търгуваща с газ пропан-бутан. Открит е зверски пребит и завит в килим в апартамента на архитекта Дейвид Мадсън. Четири дни по-късно самият Мадсън е намерен край отдалечено езеро, застрелян с пистолет 40 калибър, който принадлежи на Трейл.
Всички събрани от полицията доказателства водят към Андрю Кунанън, който е добре познат в гей-общността на Калифорния.
Третата жертва на Кунанън е строителният предприемач Лий Майглин, който е открит с прерязано гърло в гаража си. След като убива Майглин, Кунанън се връща хладнокръвно в апартамента му и се избръсва със самобръсначката му, след което си приготвя сандвич с шунка.
Списъкът на серийния убиец продължава… Четвъртата му жертва е 45-годишният Уилям Рийз от Ню Джърси. Кунанън открадва червения пикап Шевролет на Рийз, с който се изплъзва от полицията. Продължава да върлува из района, отнемайки хладнокръвно човешки животи като по учебник. Или по-скоро по сценарий на холивудско криминале.
Ако полицията беше заловила Рийз, днес името му щеше да е просто бележка под линия в криминалната хроника от онова време. За съжаление Кунанън продължава серията си от престъпления. И става печално известен като убиеца на Джани Версаче.
Осем дни след убийството на Версаче Кунанън се самоубива с пистолета, с който е убил дизайнера
Същия ден на улицата пред вилата на големия дизайнер се събират негови почитатели, които оставят десетки копия на в. Miami Herald със заглавие Преследването на убиеца приключи. Върху някои от тях е написано – “Всичко е платено“.
Откъс от книгата „Модна къща „Версаче” (ИК “Ера”) – най-подробната биография на прочутата фамилия и единствената, заради която семейство Версаче нарушават мълчанието.
Наоми Кембъл – суперзвезда сред супермодели
В една мразовита мартенска вечер на 1991 година публиката сяда по местата си под затоплена шатра в градината зад палацото на Джани на Виа Джезу в Милано. В указаното време завесите на сцената се вдигат и прожекторите насочват меката си светлина към четири жени – Наоми Кембъл, Синди Крофърд, Клаудия Шифър и платиненорусата Линда Еванджелиста – всяка от тях облечена в къса черна рокля и тесни като чорапи кожени ботуши. Когато в градината се разнасят звуците на „Ай лъв рокендрол“ на Джоан Джет, моделите с разкошни прически тръгват по бялата мраморна пътека.
За трийсетина минути се появяват една след друга цяла група зашеметяващи красавици – Хелена Кристенсен, Карла Бруни, Стефани Сиймур, Татяна Патиц, Далма Каладо – и демонстрират последната колекция на Джани: къси рокли в пастелни цветове, чиито поли са разкроени под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо талията, прилепнали по тялото костюми с жълти и сини орнаменти по гладките хълбоци и обсипани със скъпоценни камъни и мъниста, прилични на сутиени горнища, комбинирани с къси поли. Синкавата светлина придава на свежата кожа на моделите особен сребрист оттенък. Приклекналите край пътеката фотографи подсвиркват одобрително, когато Джани изпраща на сцената пет или шест модела едновременно.
После, след почти неуловима пауза музиката се сменя и от колоните се разнася гласът на Джордж Майкъл. Всички разпознават известната му песен „Фрийдъм“. Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста и Синди Крофърд стъпват заедно на пътеката, облечени в черни, червени и жълти рокли в стил ампир, с дълбоки деколтета във формата на сърце. Квартетът дефилира ръка за ръка, следван от ярките светлини, припява с устни песента и се усмихва широко на публиката. Зрителите стават на крака и стотици светкавици експлодират в мига, когато фотографите разпознават хита на сезона. Няколко месеца преди това Джордж Майкъл записва шестминутен клип с участието на четирите модела. В него могат да се видят пикантни снимки на Синди във ваната, на една сладострастна Наоми, поклащаща се в меланхоличен танц, и той веднага е обявен за най-горещия клип на годината. Славата на четирите жени нараства бързо през следващите години. Фантастичното шоу на Джани води всички към нови висоти. Той не само облича звезди, но и превръща в знаменитости своите модели.
***
До 1990 година топ модели като Наоми, Кристи и Линда никога не биха участвали в подобно ревю. По правило моделите са разделени на два лагера. Тези, които участват в ревютата, имат красиви рамене, тънки талии, по момчешки плоски хълбоци и изключително дълги крака. На техните тела дизайнерските дрехи стоят прекрасно. Но обикновено лицата им не са достатъчно красиви, за да се появят в списанията. Моделите от рекламите и списанията пък имат красиви лица, но рядко са слаби и високи и дрехите не им стоят така добре. Освен това дизайнерите плащат прекалено малко и тази работа не привлича моделите. В края на осемдесетте Кристи печели 800 000 долара за дванайсет дни, през които продава козметични продукти на „Мейбълин“. Миланското шоу плаща на своите момичета около милион и половина лири, еквивалентни на хиляда долара. Сумата просто не си заслужава цялата суетня и потенето на сцената, за тях това е губене на време.
Но Донатела, набрала достатъчно опит в прелъстяването на знаменитости, вижда удобната възможност. В края на осемдесетте тя осъзнава, че едно трио от нови жени като Кристи, Наоми и Линда ще привлече вниманието на медиите, както никога досега. Търсейки нова примамка за своите читатели, звездните репортери насочват поглед към трите модела и те бързо стават известни като „светата троица“.
Първата от трите красавици е Кристи – родена в Калифорния дъщеря на пилот и бивша стюардеса от Салвадор. С изчистени и интелигентни черти, олицетворение на идеала за американска красавица, тя става любимка на Стивън Мейсъл, известен моден фотограф и протеже на Ана Уинтур. Втората, Линда, дъщеря на служител в „Дженерал Мотърс“, е родена в Онтарио, има гъвкава котешка походка и красива фигура, но кариерата й я понася стремглаво нагоре едва след като се омъжва за шефа на влиятелна модна агенция, която я лансира пред топ фотографите и в частност пред Мейсъл.
Третата жена, по-млада от останалите с няколко години, един ден ще засенчи своите партньорки и ще се превърне в истинска суперзвезда. Родена на погрешната страна на река Темза в Южен Лондон, Наоми Кембъл е отгледана от самотна майка, танцьорка на екзотични танци от ямайски произход. Като тийнейджърка, тя мечтае да стане танцьорка, но майка й не успява да задели пари и да изпрати стройната си и грациозна дъщеря в елитна танцова школа. Един ден през 1985 година, докато петнайсетгодишната Наоми си купува обувки за танци в магазин в Уест Енд, я забелязва модна агентка. Съзира топлия карамелен цвят на кожата й, азиатските очи и хилядаватовата усмивка и се заковава на място като ударена от мълния. Скоро след това Наоми прави своя дебют в британското издание на „Ел“. Тя е представена на редактора само с две моментални снимки, но той веднага разбира, че момичето е истинска находка.
Малко по-късно, докато е на снимки в Лондон, Наоми се запознава с Кристи. „Тя беше в униформа на гимназистка – спомня си Кристи след години. – Беше много сладка“. Когато Наоми се мести в Ню Йорк, Кристи я запознава с редакторите на топ списанията и известните фотографи, сред които е и Мейсъл. През 1988 година той започва да снима Наоми, Кристи и Линда заедно. Ефектът е поразителен. Не всички модели изглеждат добре, когато са по две или три, но тези толкова различни иначе жени сякаш взаимно подчертават красотата си. Много скоро списанията започват да ги наемат в комплект.
…
Кристи представя Наоми на Донатела, която вижда в трите момичета златна възможност и решава да използва интереса на таблоидите към тях за свои цели. Нещо повече, популярността на триото сред влиятелните фотографи и редактори на модни списания е билет, с който дрехите на брат й ще влязат триумфално в Америка. „Джани, трябва да доведем момичетата тук и да ги използваме за ревютата – казва му развълнувано тя след завръщането си от поредното пътуване до Ню Йорк. – Те са невероятно секси. Трябва непременно да ги ангажираме за следващото шоу“.
„Да не си полудяла! – отвръща й той. – Погледни ги само. Телата им не стават за ревю. Как ще ги облека?“ И наистина, и трите момичета имат пищни гърди, ханшове и задници. Нямат нищо общо с плоските традиционни модели за ревюта. Освен това не знаят как да ходят по пътеката, как да се движат напред, без да въртят задници и бедра. Допълнително усложнение е и нежеланието на агента им да приеме офертата на Донатела. „Беше просто невъзможно да накарам момичетата да дойдат, защото заплащането беше нищожно, а те вече имаха огромна известност – казва Дейвид Браун, моден агент, започнал да работи в Милано през 1981 година. – Плюс това, тогава ревютата не бяха толкова популярни и затова не бяха важни за тях“.
Но шестото чувство на Донатела не я подвежда. По думите на Нунцио Паламара, служител в модната къща по онова време, „през уикенда Донатела винаги пътуваше, докато Джани си почиваше на Комо. Донатела беше тази, която доведе Кейт Мос“, известния с предизвикателността си британски модел. „Джани каза: Откъде измъкна тази скарида?“, а сестра му отвърна: „Ще видиш, до две години ще ме молиш да ти я доведа на каквато и да е цена!“.
Донатела започва преговори с агентите на трите момичета, обещавайки тройни и дори четворни хонорари за участието им. Междувременно се сприятелява с „троицата“ и гуляе с тях по клубове и партита из Ню Йорк. Примамва ги с невиждана щедрост. Обещава им полет с „Конкорд“, най-добрите апартаменти (за стаи не може да става и дума) в петзвездни хотели в Милано, безплатни дрехи, коли и шофьори на двайсет и четири часово разположение. Успяла да ги привлече на гости в Милано, Донатела ги настанява във Вила Фонтанеле и ги затрупва с лукс. Организира царски вечери и партита в личния си апартамент на вилата, а вечер ги разхожда из най-модерните дискотеки в Милано.
Трите красавици скоро се предават. Появата им на ревюто на „Версаче“ слага началото на ерата на супермоделите и те стават известни в целия свят само с малките си имена. Към трите звезди Донатела добавя и други модели: Карла Бруни, Хелена Кристенсен, Клаудия Шифър (агентът на ефирната русокоса германка й забранява да се снима в клипа на Джордж Майкъл, но тя участва в ревюто) и Синди Крофърд. Не всички се справят еднакво добре на модната пътека: въпреки усилията на целия екип на „Версаче“ Клаудия Шифър не успява да промени тромавата си походка. „Наложи се да дадем на Клаудия обувки без ток, защото не знаеше как да ходи – споделя Анджело Ацена. – Тя беше нашето грозно патенце. Отиваше до края на пътеката и се обръщаше, сякаш питаше: „Къде се намирам?“, но Джани нехаеше. Тя беше на корицата на американския „Вог“.
След мартенското ревю на деветдесет и първа Джани и Донатела започват да експлоатират феномена „супермодел“, като изстискват и последната капчица сок от плода. По стар римски обичай те не спират да осигуряват за пресата „хляб и зрелища“, организирайки миниревюта, на които качват на сцената по шест супермодела наведнъж. Джани наема фотографи и се снима с облечените в неговите зашеметяващи вечерни рокли модели заедно с техните не по-малко известни гаджета, също облечени във „Версаче“, и пресофисът веднага предава снимките на жадните за сензации вестници и списания. След всяко ревю супермоделите и другите знаменитости се местят в салона до огромния апартамент на Джани за шумно парти, където представителите на пресата могат да видят отблизо уникалните тоалети в целия им блясък. „Затрупваха ни с шампанско и черен хайвер, а момичетата се мотаеха наоколо с известните си гаджета – разказва един моден журналист. – Клаудия Шифър беше с Дейвид Копърфийлд, Стефани Сиймур с Аксел Роуз, Линда Еванджелиста с Кайл Маклоклан. Беше невероятно!“.
Моделите обожават кипящия от енергия Джани, той се отнася с тях като с принцеси, забавлява ги зад сцената и ги обсипва с комплименти. По принцип дизайнерите не обръщат особено внимание на моделите, но той благодари лично на всяка от тях след ревюто. „Сеи белисима!“ („Толкова си красива!“), казва на всяка поотделно и кани всички да присъстват на интервютата му за телевизиите. За рождените дни ги изненадва със скъпи подаръци и пише изпълнени със съчувствие писма, когато имат лични проблеми. Донатела често ги изпраща в бутика на Виа Наполеоне, откъдето те се връщат с пълни торби и всичко е безплатно. (Дизайнерите раздават на моделите толкова много безплатни дрехи, че голяма част от тях висят по закачалките на гардеробите им, необличани нито веднъж, с етикетите по тях.) „Аз ги разбирам – казва Донатела след едно организирано в чест на моделите парти в дискотеката на хотел „Риц“ през 1995 година. – Линда е най-трудната – тя държи да има последната дума за всичко, от светлините до фотографите, но с мен се държи много мило“.
Под натиска на Донатела Джани плаща на моделите по петдесет хиляди долара за всяко ревю, а за представяне на личната му колекция сумата достига стотици хиляди долари, като включва разноските по пътуването, хотелите и безплатните тоалети. Джани вдига цените в бранша и принуждава другите дизайнери да участват в играта. Армани намира вторачването му в супермоделите за особено дразнещо. Той съзнателно избира невзрачни модели, за да не засенчват дрехите му. В началото на своята кариера наема за едно ревю Иман, прекрасния сомалийски модел, но прекратява договора й веднага след като вижда, че публиката обръща внимание повече на нея, отколкото на дрехите му. „Отказвам да плащам за подобни неща – отсича Армани пред журналисти през 1994 година. – Това е въпрос на морал. Има хора, които живеят цяла година с получаваната от тях сума“.
…
„Бизнесът на къщата се разрастваше все повече – спомня си Кристи. – Всеки път си казвах, че съм стигнала предела, но на следващата година удвоявах приходите си“. Агентите на моделите започват да изискват от списанията да изписват имената на момичетата на снимките и настояват те да бъдат одобрявани от фотографи, гримьори и фризьори. В септемврийския брой на „Вог“ само Линда получава трийсет страници плюс корицата. „Ние не сме модели, ние сме самата мода – казва тя в едно списание през същата година. – С мен и с Кристи е така: ние не ставаме от леглото за по-малко от десет хиляди долара на ден“.
От трите момичета любимката на Джани е Наоми Кембъл. Тя се превръща в негова муза. На гъвкавата й снага, висока метър и осемдесет, с обиколка на бюста осемдесет и шест сантиметра, вечерните му рокли изглеждат невероятни. Уменията в танца й помагат да се движи като истинска звезда на ревютата. Гъвкавата й като на котка походка е несравнима. „Тя е най-великият модел за всички времена – казва един моден журналист. – Когато е на сцената, просто не можеш да откъснеш очи от нея“.
Но Наоми е изключително трудна като характер. Гневните й изблици стават все по-бурни и агресивни с годините. Няколко асистентки заявяват, че са били обект на вербално и физическо насилие от нейна страна. Съдебните искове и възмущението на обществото не възпират войнствено настроения супермодел. Веднъж, когато поредната асистентка я съди за физически тормоз, Наоми облича тениска с надпис отпред „Наоми ме удари“ и позира пред папараците. Подложени на непрекъснатите й капризи и изисквания, агентите й губят търпение.
Тя изхвърля един от тях, той се появява в публичното пространство. „Няма сума или престижна награда, която да си заслужава екипът ни да търпи подобно отношение“, пише той в един вестник. Но редовните новини за поредния скандал или за новите й звездни гаджета, сред които са басистът на U2 Адам Клейтън, Силвестър Сталоун и Ерик Клептън, само повишават рейтинга й. Колкото по-странно и неприемливо е поведението й, толкова повече печели тя. Пристрастяването й към наркотиците изостря и без това избухливия й нрав. Тя опитва за пръв път кока на двайсет и четири години на един концерт. „Почувствах се непобедима, сякаш владеех целия свят“, споделя веднъж. Но през деветдесетте години нещата се влошават.
С Джани Наоми е различна. С него тя се чувства защитена и сигурна. Когато му се струва, че е напрегната и има нужда от почивка, той я кани на вилата си на Комо. Преди ревютата се грижи лично за нея. Веднъж наема известния диджей от най-модерната дискотека в Милано, по който супермоделите си падат, за да забавлява Наоми и другите в дома му на Виа Джезу. Тя му се отплаща, като никога не закъснява за сцената и му спестява бурните сцени. „Доверяваше се изцяло на Джани, което за Наоми беше нещо изключително – споделя Уайт. – Имаше нужда някой да се грижи за нея и да я обича и той го правеше, даряваше я с вниманието, за което тя жадуваше“.
ЦИТАТИ НА ВЕРСАЧЕ :
Аз съм малко като Марко Поло: разхождам се наоколо и смесвам култури.
Имам прекрасни взаимоотношения с парите. Използвам ги, за да си купя свобода.
Горгона медуза символизира красота и фатален чар на античната древногръцка класика, както в изкуството, така и в философията. Тя е синтез на красотата и простотата, която в пряк смисъл парализира и даже хипнотизира.
В шивалнята на майка ми се научих на техника, на качество и традиция. Успях да се възползвам добре от това наследство.
Модата не стои на едно място, но дрехата винаги остава неизменна!
Границите между съблазнителността и вулгарността се променят с огромна скорост!
Моят закон е не спориш с вятъра, той знае, къде да духа, ние само, стилистите, сме длъжни да определим точно неговото направление.
В миналото хората са се раждали аристократи. Сега аристократизмът идва от това, което правиш.
Мисля, че е отговорност на дизайнера, да се опитва да руши правила и бариери.
Миналото ме интересува само, доколкото е път към бъдещето.
Не се увличай по тенденциите. Не позволявай на модата да те притежава, а сам реши кой искаш да бъдеш, какво искаш да изразиш с начина, по който се обличаш и по който живееш.