magnifisonz.com /

Даяна, принцеса на Уелс (пълно име Даяна Франсис Маунтбатън-Уиндзор, на английски: Diana Frances Mountbatten-Windsor) (1 юли 1961, Сандрингам, Великобритания – 31 август 1997, Париж, Франция) – английска принцеса на Уелс, член на британското кралско семейство. В продължение на петнадесет години е съпруга на Чарлз, принц на Уелс. Тя е майка на втория и третия в реда на наследяване на британския трон, принцовете Уилям и Хенри. Наричана „принцеса на народа“ (people’s princess) тя е забележителна личност, допринесла за развитието на благотворителността по света с многобройни изяви в тази област.

Даяна Спенсър
принцеса на Уелс
Родена:	1 юли 1961 г. Сандрингам, Великобритания
Починала:	31 август 1997 г. (36 г.) Париж, Франция

На 31 август 1997 Даяна загива при автомобилна катастрофа в тунел в Париж заедно с Доди ал Файед и техния шофьор Анри Пол. Кръвните тестове за алкохол показват, че шофьорът е пил алкохол преди инцидента. Техният Мерцедес-Бенц S280 се разбива в тринадесетата колона на тунела Алма. Двулентовият тунел е бил построен без метални прегради между колоните, в резултат на което и най-малкото отклонение от посоката на движение лесно би се превърнало в директен сблъсък с колоните. Ненавременната и трагична смърт на лейди Даяна е предмет на много противоречиви хипотези за причините, включително и спекулации за заговор на МИ6. През 2005 година бе забранена ексхумация на тялото ѝ, което още повече засили слуховете за евентуална бременност на принцесата преди смъртта ѝ през август 1997.

• Аз обичам духът ми да е свободен. Някои не харесват това, но то е начинът, по който мога да бъда себе си.

• Прави само каквото ти казва сърцето.

• Слабост ли е, че се водя от сърцето си, а не от главата си?

• Не действам по наръчник… Аз се ръководя от сърцето, а не от главата.

• Не съм политическа фигура, нито искам да бъда – аз идвам с моето сърце.

• Когато си щастлив, можеш да простиш много неща.

• Да показваш чувствата си не значи, че си разглезен.

  

• Прегръдките имат огромна полза – особено за децата.

• Наистина е важно да показваш любов.

• Трябва да имам място, където да намирам покой за ума си.

• Казват, че е по-добре да си беден и щастлив, отколкото богат и злочест. А какво ще кажете за нещо компромисно – като среднобогат и просто без настроение?

  

• Аз знаех каква е моята работа: да излизам, да се срещам с хората и да ги обичам.

• Мисля, че най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани. Знам, че мога да дам любов за минута, за половин час, за ден, за месец – мога да дам. И съм много щастлива да правя това, искам да правя това.

• Най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани.

• Обичам да държа ръцете на хората, когато посещавам болници, въпреки че те са шокирани, защото не са преживявали нищо подобно преди това – но за мен това, което правя, е нещо нормално.

• Нищо друго не ми доставя повече щастие от това да се опитам да помогна на възможно най-много уязвими в това общество. Това е цел и съществена част от моя живот – това е вид съдба. На всеки, който в беда ме повика, аз ще се притичам – където и да съм.

• Хората си мислят, че в края на деня мъжът е единствената награда. Всъщност изпълнената работа е по-добрата награда за мен.

• Навсякъде виждам страдание – и това е мястото, където искам да бъда, и да правя, каквото мога.

• Не можеш да успокоиш измъчените като измъчваш спокойните.

• Ако трябва да се грижа за хората в болницата, трябва да знам всеки аспект от тяхното лечение и да разбирам тяхното страдание.

• Вниманието и привързаността на обществото ме преведоха перз едни от най-трудните периоди; вашата любов и привързаност винаги е облекчавала моите пътувания.

• Аз искам всички майки, бащи и деца да осъзнаят колко много се нуждая от тях и колко много ценя тяхната подкрепа.

• Бих искала хората да мислят за мен като за някой, който се грижи за тях.

  

• Всеки един от нас има нужда да покаже колко много се грижим ние един за друг и едновременно с това се грижим за себе си.

• Най-големият проблем на този свят днес е нетолерантността. Всички са толкова нетолерантни един към друг.

• Не ме наричайте икона. Аз съм просто майка, която се опитва да помогне.

• Ако на мъжете им се налагаше да раждат, никой от тях нямаше да има повече от едно дете. — по време на втората бременност

• Чарли Чаплин започва да създава деца на 60 – след като е решил, че тогава вече иска да има деца. Аз все още чувствам същото, което винаги съм чувствала. По-добре сега, защото съм по-щастлива.

• Родителите учат малките си деца да не говорят с непознати, а аз уча моите да го правят. — из документален филм на ВВС

• Какво ли трябва да му е на едно малко момче, когато прочете, че баща му никога не е обичал майка му?

  

• Ще се боря във всяко едно положение за моите деца, така че те да могат да постигнат своите възможности като човешки същества и като личности с обществени задължения.

• Аз искам моите момчета да разбират емоциите на хората, тяхната несигурност и лишения, техните надежди и мечти.

• Живея за синовете си. Бих била изгубена без тях.

• Отнасяй се към семейството си като към приятели и към приятелите си като към семейство.

• Във всяко едно отношение семейството е връзка с нашето минало и мост към нашето бъдеще.

• Любовта на семейството и най-голямата благословия в живота.

• Щастливото семейство е като предварителен рай.

• В този брак бяхме трима. А аз не обичам тълпите. — след развода в интервю за ВВС през 1995 г.

• Хората ме наричат Мерилин Монро на 80-те години, считайки, че това е голямо щастие.

• Да бъдеш принцеса не е това, което го хвалят, че е.

• Не мисля, че много хора ще искат да бъда Кралица. Аз правя неща по различен начин – и не се действам по наръчник.

• Жизненоважно е за монархията да поддържа връзка с хората. Това е, което се старая да правя.

• Бих искала да бъда кралица в сърцата на хората, но не се виждам като кралица на тази страна.