magnifisonz.com /
Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден на 29 юни 1900 г. в старо френско, благородническо семейство. Баща му умира от мозъчен кръвоизлив през 1904 г. По-голяма част от младостта си Антоан прекарва при леля си по майчина линия. Обитавайки последователно Лион и Санкт Мориц дьо Реманс, бъдещият автор на „Малкият принц“ живее в среда, която представлява за него източник на литературно вдъхновение. Именно в Санкт Мориц той открива другата голяма страст на живота си –авиацията. Там през юли 1912 г. се запознава с Габриел Вроблевски-Салвез, който го „кръщава“ във въздуха.
При постъпването си като войник е назначен в първи авиационен полк в Страсбург, където със свои средства завършва гражданското авиационно дружество, което дели летището с военното. След много перипетии Екзюпери получава разрешение от командира на своята част да започне интензивна летателна подготовка, след което е преназначен в 37-ми авиополк вРабат и през 1921 г. получава пилотски диплом. Преместен е в Бурже, където катастрофира и получава много тежки черепни увреждания.
Период в Африка
След краткото си присъствие във военната авиация започва да лети в обществения транспорт. През 1926 г. Дидие Дора му поверява един „Бреге-14“ по линията Тулуза – Казабланка. Малко по-късно Екзюпери е прехвърлен по маршрута Казабланка – Дакар. Става шеф на авиобазата Кап Жюби – труден пост, атакуван едновременно от злонамереността на испанската власт в Рио де Оре и враждебността на мавританските племена, които са в пълно разцепление. През 16-те месеца, прекарани в Кап Жюби, Екзюпери 14 пъти оказва съдействие при много деликатни обстоятелства на екипажи, кацнали с повредени самолети в пустинята. За това на 7 април 1930 г. става Кавалер на Почетния легион.
Години на Втората световна война
Край Монреал, Канада, май 1942
При избухването на Втората световна война започват непрестанните му опити да се върне като действащ пилот във военната авиация. Успява наполовина и не без трудности – назначен е в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Получава военен кръст и е демобилизиран малко след примирието. Когато неговата авиогрупа е разположена в Северна Африка през 1943 г., Екзюпери успява с много усилия да се включи в нея. Станал командир, на 21 юли същата година той извършва първия си полет над окупирана Франция. По-късно му забраняват да лети поради възрастта му, но след задействане на старите си връзки с командването Екзюпери успява да си издейства още няколко разузнавателни полета. След един от тях на 31 юли 1944 г. над Югоизточна Франция, Антоан дьо Сент-Екзюпери не се завръща в базата си.
Гибел
Гривната на Сент-Екзюпери, намерена от рибар през 1998 година
И досега продължават споровете за мястото на гибелта на пилота-писател. В последния си полет той изчезва някъде между Корсика и френската Ривиера над Средиземно море. Версиите са три. Според първата „Лайтнингът“ на Екзюпери е свален над морето от немски изтребители. Втората е подозрителна – някой е предизвикал катастрофата. Третата версия твърди, че от старите си рани Екзюпери е загубил съзнание над морето, а не е изключено и сам да е посегнал на живота си.
През 1992 г. предполагаемото място на морското дъно е проверено, но водолазите не успяват да открият останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател. През април 2004 г. останките от „Лайтнинга“ на Екзюпери са намерени от водолази крайМарсилия шест десетилетия, след като на 31 юли 1944 г. неговият самолет изчезва безследно в Средиземно море
Антоан дьо Сент-Екзюпери :
За мечтите
Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
Човек никога не е доволен там, дето е…
За щастието
Истинското щастие идва от това да правиш нещата добре, от жара да създаваш нещо ново.
За материалното
Работейки само за материални блага, ние самички си строим затвор.
За истинските неща
Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
За действията
Цел без план е само желание.
Това, което спасява човека, е да направи крачка. И после още една.
Сега е моментът да действаш. Никога не е твърде късно да направиш нещо.
Ти живееш в това, което правиш, а не в тялото. Ти си това, което са твоите действия и няма друго твое „аз“.
Винаги съм ненавиждал ролята на наблюдател. Какво съм аз, ако не взема участие? За да бъда, аз трябва да участвам.
Единственото, което наистина има значение, е усилието.
За отговорността
Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.
Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
Хората са забравили, но ти помни: ти си отговорен за всяко нещо, което опитомиш…
За даването и получаването
Преди да получиш, трябва да дадеш, и преди да се заселиш в своя дом, трябва да го построиш.
Когато се раздаваш, получаваш повече, отколкото даваш.
За опита
Трябва да преживееш много, за да станеш човек.
За скритите богатства
Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.
Пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец…
Камъкът престава да е камък в момента, в който мъжът, който го види, носи в себе си образа на катедрала.
За живота
Да живееш означава бавно да се раждаш.
За посоката
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…
За смисъла
Смисълът не е в самите неща, а в отношението ни към тях.
Всеки човек трябва да научи сам себе си какъв е смисълът на живота. Това не е нещо, което се открива. Това е нещо, което се извайва в душата.
Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.
За общуването
Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората.
За взаимоотношенията
Кажи ми кой те обича и кой ти се възхищава и ще ти кажа какъв си.
Пренасянето на писма, на човешки гласове, на трептящи картинки в днешния технологичен век, служи на същата стара цел – да свърже хората.
Човекът не е изолиран от останалите. Този, който е тъжен, натъжава останалите.
За приятелството
Никой не може да замести изгубения приятел. Старите приятелства не се създават просто така. Нищо не може да се сравни с богатствата на общите спомени, на лошите моменти, прекарани заедно, на скарванията и сдобряванията, на свързания ритъм на сърцата. Приятелства като тези не могат да се поправят.
За любовта
Разбира се, че ще те нараня. Разбира се, че ще ме нараниш. Разбира се, че ще се нараним един друг. Но това е самото условие на съществуването. За да донесеш пролет, трябва да приемеш рисковете на зимата. За да се превърнеш в присъствие, трябва да приемеш рисковете на отсъствието.
Любовта е неизтощима – колкото повече даваш, толкова повече имаш.
Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.
Истинската любов започва, когато нищо не се търси в замяна.
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.Мислиш си: Моето цвете е там някъде… Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
За връзката
Прекрасно е дървото, чийто корени са отишли дълбоко в почвата.
Какво е фермата, какво е страната, може да усети само този, който се е бил за тях, който се е жертвал за тях. Само тогава любовта към фермата, към страната, ще изпълни сърцето му.
За себепознанието
Земята ни помага да разберем самите себи си така, както не могат да ни помогнат никакви книги, защото земята ни се съпротивлява.
Много по-лесно е да съдиш себе си, отколкото другите. Този, който се научи да съди себе си, е станал истински мъдрец.
За свободата
Познавам една свобода и това е свободата на ума.
За децата и възрастните
Всички възрастни някога са били деца. Но малцина си спомнят…
Само децата знаят какво търсят. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват…
Хората се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…
За звездите
Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
За съвършенството
Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.