magnifisonz.com /
Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян, е един от големите поети в българската детска литература от началото на 20 век. Сред най-известните му стихотворения са „При мама и при татко“, „Сърдитко“, „Майчина отмяна“. Стиховете му са включвани в множество антологии с българска детска поезия.
| Чичо Стоян | |
|---|---|
| български детски поет и театрален деец | |
 Портрет на писателя. Източник: ДА „Архиви“
|
|
| Роден: | 21 юни 1866 г.
Дивотино, Османска империя
|
| Починал: | 31 декември 1939 г.
София, България
|
Роден е в пернишкото село Дивотино през 1866 година. През 1885 година участва в Сръбско-българската война и във войните през 1912–1918 година. В младежките си години сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се.
През 1892 година Попов участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.
Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894–1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година. Между 1906 и 1910 година, вече под псевдонима си Чичо Стоян, участва в редколегията на вестник „Славейче“ заедно с детския писател Стоян Русев, по-известен като Дядо Благо. През 1926-27 година издава детския вестник „Зведица“, а по-късно и списанието „Звездица за деца“. В тях публикува свои стихотворения, гатанки, залъгалки, приказки в поеми. Поезията му е била високо ценена от автори като Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров-Балан, Ран Босилек.
В памет на писателя, в родното му село Дивотино от 1980 година се провежда детски фолклорен фестивал „Чичо Стоян“. През 2010 година се състои неговото 16-то издание.
Меци-мецани
Пустите меци-мецани
слезли от върли балкани
в нови, момчешки премени,
сякаш са селски ергени —
долу в селото да идат,
сбора, хорото да видят.
Хем вървят, хем се подритват
хем се самички запитват:
— Що ли ще, меци, да стане
в селските равни мегдани,
ако ни някой усети,
че не сме момци напети,
а сме си меци-мецани
горе от наште балкани?
Посвещение
Вместо кукли и игралки
ето ви, дечица малки,
с моя поздрав и честитка
тази скромна пъстра китка.
Аз я сбирах цяло лето
и я носих на сърцето,
тя цъфтеше из полята
в градовете и селата.
Тя е китка все от думи —
малки песни, малки думи,
и на вас, деца, се дава
да ви служи за забава.
А за мен е радост скъпа
да ви давам с пълна шъпа
и устцата ви чудесни
да повтарят мойте песни.
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.
Тихо татко да събуди
да отиде да се труди —
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Тя е купена за тебе,
мойто мило, сладко бебе!
Ха, засмей ми се на кака,
трака, трака,
трака, трака!
А сега пък:
дрън, дрън, дрън,
заспи ти в сладък сън!
Анка и Писанка
Нашта Анка и Писанка —
колко са красиви!
Все доволни, все засмени —
колко работливи!
Анка сутрина из къщи
майци си помага,
а Писанка дебне мишки,
по коремче ляга…
Работата като свършат,
Писа щом замяка —
на ръцете си я взема
малката й кака…
па към нея сладки думи
галено нарежда,
а Писанка сладко мърка
и преде без прежда!
Гарга-ученичка
Тя е вече
умна птичка —
петнеделна
ученичка.
Крум я учи,
наставлява,
всеки ден й
преподава —
да се мъдри
и кокори,
да се кланя
и говори.
Но не зная
как се случи,
че я само
туй научи.
Оттогава
досега
казва само:
га-га-га!