magnifisonz.com / 

Пиер Карден (на френски: Pierre Cardin, на италиански: Pietro Cardin) е френски моделиер от италиански произход, едно от най-влиятелните и известни имена в историята на модата.

Пиер Карден в модната индустрия

• Вместо обичайните помпозни тоалети за аристокрацията, Пиер Карден се насочва към семплата конфекция.Така става първият френски дизайнер, който представя прет-а-порте колекция през 1959 година.  

• Формулата на успеха според Пиер Карден е в основата на съвременния моден маркетинг:колекции висша мода за подиума + колекции прет-а-порте за магазините.

• През 1954 лансира роклята тип „балон“.

• През 1972 и 1973 г има сътрудничество с AMC (American Motors Corporation) за дизайн на интериора на серия автомобили.

• През 1981 година отваря веригите ресторанти и хотели Maxim’s restaurants и Maxim’s hotels, както и хранителни продукти под същото име. 

• През 2001 година Пиер Карден купува руините на замъка Лакост, който някога е бил обитаван от Маркиз дьо Сад, реновира една част и организира музикални фестивали там.

Не можем да не признаем, че едни от най-великите модни дизайнери в света са французи, но можем да прибавим още едно име, което без съмнение влиза в тази категория. Френският моделиер Пиер Карден е от италиански произход и е роден през 1922г. близо до Тревизо (Италия).

Едва на 14год. възраст напуска родителите си започва да се учи да шие. През 1944г. вече е в Париж, а три години след това той шие костюмите на филма „Красавицата и звярът”. Работи при Пакен, Шиапарели и Диор, през 1950г. той създава и модната къща „Pierre Cardin”.

През 1953г. създава първата си колекция за висшата мода и успехът е гарантиран. През 1954г. отваря първият си бутик наречен „Ева”. Най-голяма успех имат роклите „балон”, който показват големия талант на дизайнера. Изглежда, че идеята му е една от най-иновативните, тъй като роклята е все още актуална, както и „балон” ефектът.

Когато се завръща в Париж през 1957г., отваря и първия си мъжки бутик „Адам”, като създава и първата си колекция за мъже.

„Аз съм направил всичко! Аз дори имам собствена вода! Ще направя парфюми, сардини. Защо не? По време на войната бих предпочел да вдишвам аромата на сардини, отколкото на парфюм. Ако някой ме помоли да направя тоалетна хартия, ще го направя. Защо не?”

В началото на 60-те год. дрехите на дизайнера са вдъхновени от науката, от научната фантастика, телевизионни сериали, първите стъпки на човек на Луната, и създава готови за носене унисекс дрехи – „Cosmocorps”.

Дизайнерът използва симетрични материи в своите творения, смесване на различни цветове, смели щампи, създава авангардно облекло – роклите балон и роклята с обръчи.

“Най-добрият ми спомен е облечен в скафандър, идентичен с този на с Нийл Армстронг”

Карден може да не стига до Луната, но определено премина доста граници да се доближи до нея. Той е първият, който се обръща към джинсовите тъкани за създаване на младежка модна линия. Предпочита абстрактния, геометричен дизайн.

„Дънково? Дънковото е деструктивно. То е диктатор! Унищожава креативността! Дънковото трябва да бъде спряно.“

През 1966г. Пиер Карден създава и модна линия за деца, чиято първа колекция е представена в Париж. Няколко години след това „гуруто на модата” провежда модно ревю в културния дворец в Пекин, съставено от различни националности.

Модната къща се превръща в модна империя. Има над 500 патента, а големият брой лицензирани продукти са от най-различни видове като мебели, тигани за пържене, минерална вода, дори и автомобили, за които е помогнал в интериора.

В началото на 80-те години отваря верига ресторанти и хотели с името „Maxim”, а в началото на 21в. става собственик на замък в Лакост във Франция. Той е собственик на голяма част от областта, която е станала курортно място.

„Аз имам име, трябва да се възползвам от него. Името ми е по-важно от мен самия.“

“Бях първият човек, който демократизира модата, който постави инициалите си върху дрехите.”

Часовниците са едно от тези невероятни творения. Карден е един от най-известните дизайнери на часовници, защото моделите му са атрактивни и доказват защо създателят им е толкова популярен.

Класическите елементи се съчетават с модерна визия, те са актуални в дълъг период от време. Задвижват се от висококачествени швейцарски механизми, които гарантират качеството им.

Освен модерната визия те са създадени в установените стандарти в сферата на производството на часовници. Но не може да се отрече, че другото характерно за тях е и достъпната им цена.

В началото моделите са класически и изчистени, но в последствие се залага и на по-смелия стил, дизайнерът добавя различна декорация и скъпоценни камъни.

Марката предлага дамски и мъжки модели с различни циферблати и инкрустирани елементи в зависимост от вкуса на клиента.

Така не само заради известността на дизайнера, но и заради качеството на продукта, марката часовници е една от най-известните и продаваните в света.

Пиер Карден създава първия си парфюм през 1981г. – „Шок” предназначен за жени, а на следващата година създава и аромата „Енигма” специално за силния пол. Същата година е и приет за член на Академията на изящните изкуства.

Колекцията му от изкуства обединява изкуство, стил и мода, превръщайки го в незаменим аксесоар.

„Елегантна е само онази жена, която умее да носи бижута.”

„Бащата на провокацията” е носител на многобройни международни награди с различни сфери – на изкуството, икономиката, дипломацията. Той дори е почетен посланик към ЮНЕСКО.

Музей в Париж носи собственото му име и дори разполага с негови експонати. Такива могат да се видят в експозициите на музея в Албърт и Виктория в Лондон. В края на 70-те години открива галерията „Еволю-Всион”.

През декември 1982 годи­на открива изложба на „Бел Епок“ в Метрополитън мюзиъм – Ню Йорк, а през 1983 – в Москва.

Получава наградата „Командир на ордена на заслуги” на Република Италия през 1975г., става офицер на Почетния легион през 1991г. През 1977, 1979 и 1982г. печели награди за висша мода „Златен напръстник”.

Стилът на дизайнера е иновативен, не се страхува да експериментира. Очертани дрехи, флоуресцентни цветове или ярки щампи – все пак дизайнерът изумява своите почитатели.

Въпреки това още от началото на своята кариера той се насочва към семплата конфекция.Така той става първият дизайнер, който представя прет-а-порте (готови за носене; модни, но фабрично изработени дрехи по стандартни размери) колекция през 1959г.

Той се задържа най-дълго в модата, цели 70 години. Пиер Кардин е един от най-влиятелните и богати дизайнери на тази епоха. Невероятната бройка от негови продукти говори за превземане не само на модните върхове.

Карден отваря бутици в най-известните световни столици, но и по-малките градове биват удостоени с честта в тях да има един от великите бутици на френския дизайнер. Биографията му е внушителна, а успехите ненадминати.

Човекът-хамелион успява да се приспособи освен в модната сцена – в икономиката, в бизнеса, дори и в литературата – през 2005г. представя новата си книга „Pierre Cardin Evolution”.

Днес той продължава да радва феновете си и не смята да слиза от световната сцена, която му е утвърдила най-високия си връх.

„Не ми се умира. Постигнах всичко. Обиколих света, събрах мъдростта на първите интелектуалци на моето време, срещнах се с Пикасо. Има още какво да направя през живота си.”

ИНТЕРВЮ с Пиер Карден : 

Едва ли има човек в цивилизования свят, който да не е чувал името Пиер Карден, дори и да няма идея кой точно е и как изглежда. За непросветените, той е човекът, който стои зад едно от най-известните лога в модата – преплетените инициали PC, изтипосани върху повече от 800 различни артикула: вратовръзки, сгъваеми велосипеди, автотапицерии, шоколади, цигари, кофи за лед, тигани… 

94-годишният сега Карден започва кариерата си като шивач на мъжко облекло във Виши, Франция, и се превръща в един от първите дизайнери на готови облекла, преди да създаде някои от най-щурите си космически модели през 60-те. През следващите десетилетия той става един от най-известните и успешни дизайнери в света, сключвайки сделки за милиони долари в далечни държави като Русия, Япония, Индия и Китай относно лицензи на парфюми, козметика, дрехи и всичко останало, върху което така популярното му лого би паснало.

През целия му привидно безкраен апогей, той си остава едно непоносимо, провокативно дете, упорито отказващо да разкрие публично своята сексуалност, на фона на слухове за афери с прелестната му асистентка и модел Жан Моро и красивия му асистент Андре Оливер.

Днес, като всеки уважаващ себе си дизайнер, той продължава да върши неща, които дразнят хората, само че сега се е насочил към чудния свят на недвижимите имоти. През изминалото десетилетие той се захвана с реставрацията на скандалния замък на Маркиз дю Сад в тихото селце Лакост в Южна Франция и изкупи цялата земя около него, като междувременно успя да вбеси някои местни жители. Също така планира да построи огромен, луксозен жилищен комплекс в дубайски стил във Венеция, проектиран от самия него, разбира се.

Въпреки цялото му богатство, седалището на Карден е разположено в западнал офис на 8-ми район на Париж, който посетих в една светла януарска утрин. Подът беше обсипан с кламери, измачкани документи и кашони, пълни с молци, по стените висяха рамки с фотоколажи и спомени: Карден с Фидел Кастро, с папа Йоан Павел II и, общо взето, с всяка историческа личност на 20 век. „Познавах ги всичките – каза той, без да скромничи. – Аз се задържах най-дълго в модата, цели 70 години. За мен все още се говори.“

Карден е изненадващо невзрачен човек. Когато се срещнах с него, той беше със синьо сако, риза с яка, вратовръзка, сиви панталони и несресана бяла коса. Носеше черни обувки без връзки за повече удобство, които издаваха възрастта му. Докато разговаряхме, той плавно и често преминаваше от френски на английски, разхождаше се из стаята и вадеше стари снимки от кутии за обувки и броеве от своето списание за европейски величия Princess. Карден може да е толкова стар, че да е постигнал статута на жива легенда, но умът му все още е остър като бръснач.

Наскоро беше в новините заради работата ти по замъка в Лакост. Изглежда, доста си подразнил местните, сякаш маркизът се е върнал, за да наруши спокойствието на идиличния им провинциален живот.
– Имението беше в пълна разруха, когато пристигнах, сега е прекрасно. Има няколко души, които ми завиждат, защото направих страшно много за мястото. Сега в Лакост има галерии и ежегоден фестивал благодарение на мен. Кипи живот. Може би някои от местните хора се разстройват, защото са доста възрастни.

Смяташ ли, че са останали изненадани от факта, че някой на тяхната възраст или може би дори още по-възрастен, е отговорен за целия този шум?
– Е, не са споменавали подобно нещо. Аз се появих като гръм от ясно небе и разтърсих всичко. Затова те се разстроиха. Сега повечето от тях започват да осъзнават, че съм добронамерен.

Без значение дали става въпрос за местните от Лакост, или за купуването на уважавания традиционен парижки ресторант Maxim и превръщането на името му в бранд, провокацията сякаш винаги те следва.
– Не се страхувам да провокирам хората. Необходимо е те да бъдат изненадвани. Ако една идея е добра, тя би трябвало да притесни хората. Това се случи и с дрехите ми. Когато един модел е красив или декоративен, той е пасивен и се превръща във въпрос на вкус: Харесва ли ми, или не? Ненавиждам израза „той има добър вкус“. Лишен е от смисъл. На кого му пука?

Преди няколко години някои хора от парфюмерийната индустрия бяха доста разстроени, когато реши да сложиш логото на своя бранд върху консервирани сардини.
– Живях по време на войната! Бяхме гладни! Абсурдно е човек, който прави парфюми, да не може да има и бизнес със сардини. Не се живее само от парфюми. Ако искам да имам сардини с надпис Пиер Карден, ще ги имам.

По времето, когато си се родил във Венеция, италианските футуристи са пропагандирали лозунги от сорта на „Не искаме нищо от миналото!“ Изглежда, ти си възприел тази нагласа още от ранна възраст.
– Определено. Винаги съм се интересувал от бъдещето, то е формирало част от концепцията ми за мода. Ако си спомняте, когато започнах, беше времето на авангарда.

Когато пристигаш в Париж през 1944, ти си просто шивач от Виши. Скоро след това започваш работа в модната къща Пакуин, където правиш дизайна на костюмите за филма на Жан Кокто La Belle et le Bete [Красавицата и звярът]. Как се случи това?
– Исках да стана актьор, но първият ден, когато пристигнах в Париж, беше събота, срещнах човека, който ме запозна с Пакуин. В понеделник се запознах с Кристиан Диор, а чрез Пакуин срещнах и Кокто. Нямах пари да си платя таксата за обучение в театрално или танцово училище, така че избрах модата. Много важно беше, когато започвах, да срещна точно тези хора. А аз ги срещнах всичките – Пикасо, Висконти, Баленсиага…

 

 

През 20-те си години си бил решен на всичко, за да успееш, но хората, с които си движел, са били на по 40, 50 години. Как се сприятели с тях толкова бързо?
– Работех упорито, а те бяха много щедри. Баленсиага беше вдъхновение за мен, когато се завърна в Париж след войната и започна да прави ежедневни облекла, но Кристиан Диор беше най-важният човек за мен. Работеше върху New Look – истинска революция в модата – и ме прие в дома си. Ако не беше направил това, днес нямаше да съм Пиер Карден.

Не съм сигурен, че мога да доловя стила на Диор в твоите работи. По какъв начин ти е повлиял той?
– Истината е, че никога не съм бил повлиян от някого. Имам си собствен стил и предпочитам да ме копират, отколкото аз да копирам.

Първото ти голямо заявление в модата – Bubble Dress през 1954, беше определено като прекалено радикално, тъй като изопачавало формата на женския силует с издутата си форма.
– По това време бях по-заинтригуван от скулптурата, отколкото от модата. Bubble Dress беше моето изображение на кръга. Обсебен съм от кръглите форми – те символизират луната, женската гръд, живота. Отново и отново се връщам към тях, защото те са безкрайни. Безкрайността на космоса е по-вдъхновяваща от всеки човек.

Предполагам, че това ясно личи в твоята колекция Cosmocorps от 60-те, която е била вдъхновена от руските космонавти и с която си се опитал да предскажеш бъдещето. Защо в 2012 не сме облечени в синтетични Star Trek елечета и масивни медальони?
– Cosmocorps беше моят начин на мислене за това каква трябва да бъде модата, а не каква задължително ще бъде тя. И до днес все още гледам в бъдещето. Старая се да остана верен на себе си. Старая се да бъда Пиер Карден.

Известен си като пионер на модния лиценз и създател на дизайнерската марка, стартирала с пласиране на парфюми, и след това разпростряла се върху всеки възможен артикул. Имаш ли някакви съжаления?
– Изобщо никакви. Лицензът излезе по време на първото ми мъжко ревю, което се състоя в галерии Лафайет през 1960 и беше базирано на „цилиндричната“ ми линия. По това време хората ходеха в Италия заради стила и в Англия заради The Look, във Франция нямаше готови облекла за мъже. Използвах за модели 200 колежани, което предизвика скандал. Поканих купувачи от цял свят и всички те си поръчаха дрехи. Това беше. Лицензирането започна след мен, всички останали. Сега лицензирането обърна ролите в модата. Силата вече не е в скъпия моден дизайн. Сега модата диктува момичето на улицата и това, което носи то. Благодарение на него жените изглеждат по начина, по който изглеждат днес. Това се връзва с първоначалното ми желание, което беше да демократизирам модата. Не виждам защо само богатите да могат да се обличат добре. Това е социалистически идеал.

 

Успехът в търговията очевидно е много важен за теб. Чувал съм, че бизнесът ти има печалби от 1 милиард долара годишно от продажби в 140 държави. Какво мислиш за твърдението на Анди Уорхол, че да си добър в бизнеса е най-прекрасното изкуство?
– Познавах добре Анди Уорхол, всъщност имах две негови творби в колекцията си от модерно изкуство. Това, което мога да кажа, е, че той винаги е бил заинтригуван от бизнеса!

 

Ти направи проект на фантастична кула, в която могат да живеят стотици хора в близост до Венеция. Прилича на сграда от Дубай или на сюрреалистичен сън. Наистина ли мислиш да я построиш?
– Наричам я обитаема скулптура и е много по-висша от всичко, което можеш да видиш в Дубай. Освен това съм проектирал и един куп къщички около нея, във формата на гъби, за хората, които не желаят да живеят във въздуха.

Гъби? Нещо като твоя Bubble Palace ли [палатът на Карден в Star Wars стил на Ривиерата, който е построен върху основи от полупотопени бетонни куполи]?
– Защо не? Това е естествена форма, перфектна за обитаване. Ето как отново се завръщам към Bubble Dress, към кръглата форма. Казах ти, че тя е в основата на целия ми дизайн.

По време на първото ти посещение в Япония през 50-те ти стана първият западен дизайнер, който включи японски модел в свое ревю. Смяташ ли, че си имал влияние над японските дизайнери през 70-те и 80-те?
– Разбира се. Когато пристигнах за първи път, Япония започваше от нулата след Хирошима и Втората световна война. Там нямаше мода, съществуваше само кимоното, така че аз бях единственият дизайнер, единственият критерий за хората, които искаха да изразят себе си чрез модата. Същото беше и в Китай [Карден посещава страната за първи път през 1978]. Носеха маоистки униформи и традиционни рокли. За формата на раменете при моите костюми се вдъхнових от пагодата, докато другите просто копираха детайлите на маоисткото сако – яката, джобовете и т.н.

 

С толкова много интереси и такава претоварена програма сигурно ти е трудно?
– Сутрин най-напред се срещам тук с моята банка – моята собствена банка, която аз притежавам, разбирате ме. Грижа се за финансите на компанията. Научих се на това, докато бях счетоводител в Червения кръст по време на Втората световна война. След това имам срещи с всеки отдел, като през цялото време правя скици за дрехи, хрумват ми различни идеи.

Какво мислиш за модните дизайнери днес?
– Да носиш корсет върху рокля не е мода, това е костюм, а взе да се среща много често – прекалено много внимание се обръща на „стила“, киното и на миналото. Моята идея за мода е да се създава нещо ново.

Лесно ти е на теб. За разлика от всички останали в модния бизнес, ти все още притежаваш компанията си.
– Това е така. Не забравяйте, че моята модна къща все още е доста печеливша в търговско отношение. Смятам, че това е резултат от таланта ми. Когато през 50-те Ив Сен Лоран се издигна в модната къща на Диор, хората казваха: „След три години вече никой няма да говори за Карден.“ Но както виждате, аз все още съм тук.