Хю Лори, една от иконите в съвременната култура на 58 години

magnifisonz.com / 

Джеймс Хю Калъм Лори (роден на 11 юни 1959 г.) е британски актьор, комик, писател и музикант.

На 11 юни своя 58-ми рожден ден празнува британският актьор и музикант Хю Лори, станал любимец на не едно и две поколения с ролята си на ексцентричния и саркастичен д-р Грегъри Хаус.

Оказва се, че актьорът има много общи черти със своя персонаж, като чувството му за хумор е само едно от тях: Тичам между 6 и 8 мили на ден, освен това вдигам тежести и правя аеробни упражнения по един час на обяд. Лъжа много и ето че успявам да съм слаб. Баща ми ми подари първия мотор на 16.

Съвсем скоро паднах и бях в инвалидна количка за няколко седмици. Оттогава не съм падал никога. Хората ще оцелеят и ще намерят щастието. Щастието идва единствено, когато не го търсим. Точно прочетох „История на шотландското просвещение“ от 800 страници. Мога със същия успех да я започна отново, защото не си спомням абсолютно нищо. Даже едвам си спомням къде е Шотландия.

Ужасно е да чакаш нещо в живота, докато си готов. Имам чувството, че никой не е готов за нищо. Няма такова нещо като готов съм. Има само тук и сега. И е по-добре каквото и да правите, да го направите сега, защото сега е точното време. Мразя менюта, мразя да избирам храна. Искам да ми се сервира. Сервирайте ми вечеря! Забраних водата в пластмасови бутилки на снимки. Екипът не го възприе добре, така че заместих водата с текила. Карането на мотоциклет е като летенето. Всичките ти сетива са живи.

Когато мина през Бевърли Хилс в ранните сутрешни часове и всички пръскачки са изключени, ароматите, които ме заливат са небесни. Да бъдеш Хаус е като летенето. Освободен си. Малко ми е писнало от нашата прекомерна любов към Изтока. Ако кихна по време на снимки, 40 човека ще ми дадат ехинацея. Но аз по-скоро бих се навил да ям молив. Ето защо се реших за бокса. Това е отговорът ми към белите пижами и чи-то. Наистина харесвам Лос Анджелис. Отчасти, защото ми е казвано, че не трябва. Надяваме се, че тинейджърското ни аз ще прости на 50-годишното ни аз.

Майка ми винаги казва, че две грешни не правят едно правилно. Но тя така и не спомена, какво би станало с четири грешни. Което малко ме обърква. Вярвате или не, може и да не го показвам толкова ясно, но наистина си мисля, че обичам хората. Нямам нито един сериал или филм, който след като гледам готов, да си кажа: “Е тук вече ги закопах!”.

Имам чувството, че работя на нефтена платформа. Толкова далеч от дома съм. Неоспоримo e удоволствието във влизането със засилка в спортен автомобил кабрио, управляван от красива жена.

Все едно се изкачваш върху метафора. Да можеш да се преструваш, че си някой друг, е много освобождаващо и вълнуващо. Не говоря като Хаус. И не се държа като него. И не ходя като него. И не обичам да мисля повече от 15 минути наведнъж. Аз съм нежно и чупливо цвете. Постоянното неудовлетворение е това, което ни изкарва от леглата сутрин. Единсвеното добро нещо, което съм забелязвам в парите, единственият позитивен ефект от иначе вугарните хартийки, е че можем да ги използваме, за да си купуваме разни неща.

Ето и 40 подбрани изказвания на неподражаемия д-р Хаус:

Здравейте, казвам се д-р Хаус. Вие отдавна ли сте психопатка?

Вие винаги ли сте толкова глупав, или сега е изключение?

Игнорирате ли ме? Или мълчаливо се наслаждавате на обаянието ми?

Вие сте малко пълна. Под „малко” разбирам, че се тъпчете до смърт.

Съчувствам Ви. Той ще живее дълго и ще Ви къса нервите до край.

Трябва да тръгвам…имам една камара болни. Ако побързам, може и да успея да избягам.

Съвест? Така наричаш това, което проговаря, когато нямаш логична причина да се държиш така, както изискват от теб.

Пациентът умря ли, или трябва да ходя да работя?

Иска ми се да Ви фрасна един в зъбите, но защо пък да Ви правя по-красив?

Добре е да си възрастен. Не си длъжен никому за нищо.

Всички деца имат една обща черта – до едно са кретени.

Мозъкът Ви е повреден…обречен сте на доживотно щастие.

Да лъжеш родителите, разбира се, е правилно, но пред лицето на смъртта може и  да отстъпиш.

Прав ли съм, или…съм прав?

Имаш два варианта: да спориш още и да направиш каквото ти казвам или да направиш каквото ти  казвам.

Това не е ли лупус? Мечтите се сбъднаха!

[/userfiles/files/8477060-R3L8T8D-650-f_49035.jpg]

Чейз: Остават ѝ 2-3 месеца.
Хаус: Има и добра новина: аз отново се оказах прав.

Хаус: Мисис Адамс, може ли да излезете за минутка?
Мисис Адамс: Защо?
Хаус: Защото ме дразните.

Чейз: Шегувате се!
Хаус: Е, не е трудно…Какво по-смешно има от рака?

Уилсън: По дяволите, пациентката е с крайна фаза на бъбречна недостатъчност. Сърцето ѝ не издържа на диализата, трябва трансплантация, а… Когато не става дума за теб ти изключваш, така ли?
Хаус: Какво?

Уилсън: Тази жена…
Хаус: Която само мълчи ли? Хареса ми.

Уилсън: Спри да сменяш темата!
Хаус: Каза този, който обича да сменя темата.

Уилсън: Хаус, за какъв дявол нестабилният ти пациент се разхожда по коридира?
Хаус: Скъсал е каишката.

[/userfiles/files/8477160-R3L8T8D-650-drhousewilsongregorynet_7.jpg]
снимка: fanpop.com

Началникът на затвора: Пациентът Ви намушка с нож съкилийника си, на друг счупи врата, едва не обезглави човек от охраната…
Хаус: Не се тревожете, няма да му се карам.

Уилсън: Ако искаше просто да поработиш сам, трябваше да кажеш. Защо е нужно да лъжеш?
Хаус: Да лъжеш е по-интересно.

Тринайсет: Приятелите трябва да си уважават решенията, дори когато не са съгласни. Това се нарича преданост.
Хаус: Преданост – това е начин да накараш някого да постъпи по начин, по който ти искаш.

Майка на пациент: Как можете просто да си седите тук?
Хаус: Ако ям прав, ще се задавя.

Форман: Може би просто е помръднал. Никой не стои идеално неподвижен по време на томография.
Хаус: Да, може би му е било неудобно и е преместил едното си мозъчно полукълбо в по-удобно положение.

Пациент: Това добра болница ли е?
Хаус: Зависи какво имате предвид под думата „добра”. Леглата им са удобни.

Къди: Обърни ми внимание!
Хаус: Извинявай, но тогава ще ми е по-трудно да те игнорирам.

[/userfiles/files/8477260-R3L8T8D-650-63065_1278507540911_full.jpg]
– Извинете, д-р Хаус, аз работя с Уенди Ли и освен това съм ѝ приятел.
– Супер, а аз съм този, на когото не му дреме.
 
– Да сте ми виждали дървената кутия?
– Каква кутия?
– Дървена, с форма на кутия.
 
– Помогни ми да откажа тази вечеря и аз ще ти кажа кой пуска слух, че си транссексуален.
– Няма такъв слух!
– Ще има, ако не ми помогнеш да се отърва от вечерята.
 
– Как ще проверите как някой реагира на болка?
– Много лесно. Като му причиня болка.
 
– Два часа чаках в залата.
– Интересно. А обмислихте ли  да напишете мемоари?
 
– Мислиш ли, че искам целия свят да знае как ми зяпаш задника и критикуваш гардероба ми?
– А по-добре ли е да зяпам гардероба ти и да критикувам задника ти?
 
– Трябва ми адвокат!
– Да не сте убили някого?
– Не. Но още не се е стъмнило.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *