Творчеството често е част от умствено заболяване и писателите са особено податливи на него, сочат резултатите от ново изследване, обхванало над 1 милион души, съобщи Би Би Си.

При писателите е по-висока вероятността от развиване на тревожност и биполярни разстройства, шизофрения, депресия и злоупотреба с наркотици, установили учени от шведския Каролинска институт.

Писателите са двойно по-склонни към самоубийство от останалата част на населението. При танцьорите и фотографите също има повишена вероятност от биполярно разстройство.

Като цяло хората с креативни професии не са по-предразположени към психиатрични болести от останалите. Но е по-вероятно те да имат близък роднина с някакво разстройство, вкл. анорексия или аутизъм, пишат учените в сп. Journal of Psychiatric Research reports.

Водещият изследовател д-р Саймън Каяга заявява, че изводите би трябвало да доведат до нов поглед към психическите заболявания и че някои техни симптоми могат да са полезни или желани. Например ограничените и силни интереси на човек с аутизъм и маниите на такъв с биполярно разстройство могат да изострят вниманието и да помогнат за определянето на това дали някой е гений и творец.

По същия начин разпилените мисли на шизофреници могат да дадат искрата за елементите на оригиналност в творческо произведение.

„Ако приемем, че някои феномени, свързани със заболяванията на пациенти, са полезни, се разкриват нови пътища за нови методи на лечение”, казва д-р Каяга. В този случай лекар и пацент трябва да постигнат съгласие кое ще се лекува и на каква цена. В психиатрията е традиция да се гледа на болестите в черно-бели краски без нюанси  и да се застрашава пациентът, като се премахва всичко, смятано за патология.

Биполярното разстройство би могло да е предимство за хората с креативни професии. Но е важно да не се възвеличават всички хора с умствени проблеми, които прекалено често са представяни като креативни гении.

Сарказмът, затруднението да спазвате срокове… вижте и още необичайни неща, които често се срещат при оригинално мислещите и талантливи хора.

1. Саркастични сте

Има връзка между сарказма и творческото мислене и тя е двустранна, отбелязва изследване. Учени са открили, че сарказмът повишава креативността, а не е просто неин страничен продукт. Практикуван с хора, които познавате добре, той не да вреди на взаимоотношенията, както често се смята, а по-скоро обогатява общуването.

2. Умът ви се скита

Хората са склонни да мислят, че губим излишно време, когато се унасяме в мисли. Нови изследвания сочат, че склонността да оставяме ума да се скита може да е един ключовите компоненти на креативността.  За разлика от локализираната мозъчна активност, свързана с конкретни задачи, в „режим на почивка“, се включва една гигантска мрежа, в която участват множество области на мозъка, посочва ръководителят на изследването, проф. Моше Бар.

Това участие на повече мозъчни центрове вероятно е причината хората, които се отдават на мечти, да са по-креативни и дори по-способни да изпълняват задачите си, когато мозъкът „се отнесе“.

3. Говорите с хора, които мислят различно от вас

Новите технологии и идеи днес са продукт на колективни мисловни усилия, а не на индивидуални гении, твърди съвременно проучване. То сочи, че иновациите днес са предимно резултат от сблъсък на идеи и малки подобрения.Три фактора влияят върху този процес:

По-големи и по-свързани общества, в които идеите могат да се сместват.

Лесно предаване на знание между хората, така че върху него да може да се гради.

Търпимост към отклонения: да опитваш нови неща е трудно и шансът за неуспех е голям. Трябва да се осигури възможност за грешки.

4. Не обръщате внимание на крайните срокове

Игнорирането на крайните срокове и избягването на аналитичното мислене са два фактора, свързани, свързани с „Аха!“-моментите, установява изследване.

„Съзнателното, аналитично мислене понякога може да бъде прибързано или невнимателно, което води до грешки при решаването на даден проблем.

За разлика от него, интуитивният проблясък е несъзнателен и автоматичен – и не може да бъде прибързан, обяснява един от авторите, проф. Джон Куниос.

Когато процесът протича по своя собствен път и завърши, когато му дойде времето, точките се свързват несъзнателно и решението изскача готово в съзнанието.

Това означава, че когато има нужда от наистина творчески пробив, често е най-добре да чакате проблясъка, отколкото да се задоволите с идея, дошла по пътя на аналитичното мислене.“

5. Невротични сте

Високото равнище на креативност върви ръка за ръка с невротизма, установява изследване. Това е защото областите на мозъка, свързани с творческото мислене са свързани също така с прекомерното премисляне и тревогите.

„Надяваме се, че нашата нова теория ще помогне на хората да осмислят собствените си преживявания и показва, че макар да бъдеш силно невротичен само по себе си неприятно, то също има креативни ползи.“

6. Оставяте подсъзнанието да си върши работата

Колкото по-съзнателно мислите, толкова по-малко креативни сте.

В едно изследване участниците трябвало да играят популярна игра, в която трябва да нарисуваш една или друга дума.

В същото време учените сканират мозъка им, за да видят кои области са най-активни и кога.

„Както нашето изследване показва, понякога съзнателният опит да бъдеш креативен може да не е най-добрият начин за по-творческо изразяване.

Усилията за произвеждане на творчески резултат включват повече активност на изпълнително-контролните региони, а всъщност може би трябва да намалите активността в тези региони, за да постигнете творчески резултати.“

7. Лесно се разсейвате

Високата креативност върви ръка за ръка с лесното нарушение на вниманието, установява друго изследване.

Учените откриват, че за творческите натури е трудно да изолират странични шумове – движението по улицата, капещи чешми, разговори.

Креативните хора имат по-пропускливи сетивни филтри, които има позволяват да интегрират идеи, върху които не са непременно съсредоточени.

Това може да обясни защо много гениални творци като Марсел Пруст и Антон Чехов са имали такъв голям проблем с концентрацията. Известно е, че Пруст е изолирал спалнята си с корк и работил с тапи в ушите, за да изолира всички шумове.

Източник: PsyBlog