Как родителите превръщат децата си в психопати, както и реални примери за деца с асоциални прояви

magnifisonz.com / 

Престъпният психопат не просто се ражда – той се и създава. Крайните “стилове” в родителското възпитание се оказаха свързани с престъпните психопатии, развивани по-късно в живота.

Интервюта с престъпници са открили, че много от тях са имали история или на пълен родителски контрол от авторитарни родители или на пълно родителско пренебрежение.  Всички престъпни психопати са имали история на гротоскни физически и психически издевателства над тях по време на детството им.

Разбира се, родителите не могат да се винят за всичко – в края на краищата някои деца имат ужасни детства и въпреки това не стават престъпни психопати. Въпреки това, моделът не може да бъде игнориран, твърди д-р Айна Гулхагеб, водещата авторка на изследването:

Без изключения, всички такива деца са били наранявани:

“Повече от половината от психоптатите, които съм срещала и изучавала са споделили, че са били излагани на родителски метод на възпитание, който е бил или ефективна липса на грижа, или тотално обсесивен родител, с мания за контрол.”

“Наистина е трудно да се каже, кое създава непробиваемата маска на психопатите. Но както смятат други колеги: не получавате личностно разстройство като подарък за своя 18-ти рожден ден.” – “Виждала съм деца и млади хора с тези характеристики, и до какъв живот водят при тях. Ключовото заключение е, че те не наследяват всичко,” завършва д-р Гулхагеб. 

Децата психопати обезценяват човешкия живот и са лишени от чувство за морал. Психопатията не се проявява само при възрастните. В действителност, някои специалисти вярват, че детската психопатия се увеличава с тревожна скорост. Експертите наричат подобни деца „начинаещи психопати“ и смятат, че те биха ставали все по-опасни с увеличаване на възрастта си. Дори и да не станат убийци, те се научават да манипулират, мамят и използват другите за собствена изгода. Смята се, че у тях няма развито чувство за привързаност, което да им позволява да разбират болката на другите. Вместо това, малките психопати развиват арогантност, непочтеност, нарцисизъм, безсрамие и безсърдечност.

Лошо семе: Начинаещи психопати

Бренда Спенсър

Бренда Спенсър

През 1979 г. 16-годишната Бренда Спенсър получава пушка за рождения си ден. Тя я използва, за да стреля по децата от основното училище близо до дома й в Сан Диего, ранявайки девет и убивайки едно от тях. Впоследствие един репортер й задава въпроса, защо го е направила. Нейният отговор: „Не обичам понеделниците. Това ми оправи деня“.

През 1993 г. две тела са открити на един селски път в окръг Елис в Тексас. Мъжко и женско. Четиринадесетгодишното момче било застреляно, а 13-годишното момиче било съблечено, изнасилено и разчленено. Главата и ръцете й липсвали.

Джейсън Маси

Джейсън Маси

Убиецът се оказал Джейсън Маси (20 г.), който бил решил да стане най-прочутият сериен убиец в историята на Тексас. Той изтезавал животни, дебнел млади жени и благоговеел пред убийци като Тед Бънди, Чарлз Менсън и Хенри Лий Лукас. Той бил на девет години, когато убил първата си котка. С течение на годините Джейсън прибавил към нея още десетки котки и кучета, и дори шест крави. Той имал дълъг списък с потенциални жертви, а дневниците му били пълни с фантазии за изнасилвания, мъчения и канибализъм на жени. Джейсън бил самотник и вярвал, че служи на някакъв „господар“, който му дава знание и сила. Той бил обсебен от идеята да контролира момичетата и да разполага с мъртвите им тела.

През 1986 г. деветгодишният Джефри Бейли блъска тригодишното си приятелче в най-дълбоката част на басейна в един мотел във Флорида. Той просто искал да види как се дави човек. Докато детенцето потъвало към дъното, Джефри си придърпал един стол и седнал да гледа. Когато всичко свършило, той си отишъл вкъщи. Впоследствие малкият убиец бил по-ангажиран от вниманието, което се изсипвало върху него, отколкото от каквото и да било чувство на разкаяние. Джефри разказвал за убийството съвсем безгрижно.

На 13 април 2000 г. са заловени три първокласнички от северозападна Индиана, които съставили план за убийството на своя съученичка. Те сформирали „хейтърски“ клуб и се опитвали да накарат и други момичета да се присъединят към плана за убийство. Те все още не били сигурни дали ще застрелят, обесят или намушкат жертвата си с нож. Планът им бил предотвратен, но една друга жертва в подобна ситуация нямала този късмет.

Джесика Холтмайер

Джесика Холтмайер (14 г.) обесва едно умствено изостанало момиче в Пенсилвания и след това размазва лицето му с камъни. Впоследстви Холтмайер споделя, че е искала да нареже жертвата си на парчета и да запази един от пръстите й като сувенир.

Тези деца обезценяват човешкия живот и са лишени от чувство за морал. Подобни инциденти ясно показват, че психопатията не се проявява само при възрастните. В действителност, някои специалисти вярват, че детската психопатия се увеличава с тревожна скорост. Те наричат подобни деца „начинаещи психопати“ и смятат, че те биха ставали все по-опасни с увеличаване на възрастта си. Дори и да не станат убийци, те се научават да манипулират, мамят и използват другите за собствена изгода. Смята се, че у тях няма развито чувство за привързаност, което да им позволява да разбират болката на другите. Вместо това, малките психопати развиват арогантност, непочтеност, нарцисизъм, безсрамие и безсърдечност.

С годините, диагнозата за психопатия у възрастните претърпява объркваща еволюция в понятията. Психопатите са наричани социопати, но въпреки това са разглеждани като отделна, обособена група. Друг усложняващ фактор е развитието на диагнозата за антисоциалното личностно разстройство, което покрива много от симптомите на психопата, но притежава и много ключови разлики. Психопатията у подрастващите не е добре дефинирана и често се бърка с други най-различни нарушения в поведението на младежите.

Ключовият въпрос е дали сме в състояние да познаем тези деца навреме и да ги лекуваме преди да станат наистина опасни.

Родени или създанени? Теории за психопатията

Според канадския теоритик д-р Дейвид Лайкън, психопатите са различни. Те се различават по темперамент от останалите деца и показват по-висока склонност към престъпления. Той проучва статистиките за младежката престъпност и стига до заключението, че само някои от децата с антисоциални наклонности се раждат с това предразположение. Те са безстрашни и трудно поставят граници на поведението си. Все пак Лайкън твърди, че повечето антисоциални прояви у децата се дължат на лошо възпитание – отсъстващи бащи и неадекватни майки, които не успяват да установят контакт с детето си. Без значение дали рожбата им е нежелана, или родителските им умения не са ниво – и в двата случая детето започва да дава сигнали за нещо нередно. Лайкън нарича тези деца социопати и вярва, че можем да намалим броя им чрез по-добри социални умения. Той е съгласен с изследванията на близнаци, които подкрепят становището, че склонността към престъпност вероятно се дължи на наследствени фактори, но твърди, че прояви като безстрашност, агресивност и търсене на сензации, които се дължат на антисоциалното поведение, биха могли да се насочат към нещо по-добро. С други думи, дори генетично детето да е изключително склонно към психопатия, то би могло да бъде насочено в правилната посока чрез добро възпитание.

Някой проучвания на човешкия мозък показват, че психопатите имат абнормална мозъчна дейност. Те правят определени връзки по-бавно от останалите деца, показват по-слаб страх към наказанията и са склонни към екстремни дейности, които възбуждат нервната им система.

За да се опитаме да установим дали един психопат се ражда такъв, или е продукт на семейството си и обществото, е необходимо да разгледаме някои индивидуални случаи.

Гари Гилмор

Гари Гилмор

Добър пример е случаят на Гари Гилмор, който убива хладнокръвно двама младежи и после отказва да обжалва смъртната си присъда. Той е екзекутиран в Юта през 1977 г. Неговият по-малък брат Майкъл прави подробно проучване на семейната им история, за да се опита да разбере къде са се объркали нещата – Гари бил единственото агресивно дете от четиримата си братя. Майкъл се натъква на семейни тайни, извънредно емоционално пренебрежение, религиозна строгост и физическо насилие, на които били подложени и двамата му родители като деца.

Баща им, Франк Гилмор, бил измамник, скитник, алкохолик, брутален деспот и жесток съпруг и родител.

Франк имал много мрачни тайни, а майката Беси била мормонка, отхвърлена от семейството си. Тя придружавала Франк в дивите му обиколки из страната, а той се спирал на едно място достатъчно дълго само, за да извърши поредната си измама. Ексцентричната и студена свекърва на Беси веднъж й казала, че синът й се е женил най-малко дузина пъти, и имал семейства на много места. Децата му не го интересували.

Франк често изчезвал без обяснение за дълго време, а когато се напиел, изкарвал своя гняв върху съпругата си. Малко след раждането на Гари Франк решил, че той не е негов син. По този начин се опитвал да се откъсне от момчето, така както собственият му баща се бил отдръпнал от него.

Франк биел жестоко синовете си с колан и момчетата скоро научили, че без значение какво правят, баща им просто иска да ги измъчва. Майка им не ги защитавала. Тя дори им казвала, че идеалното семейство е това без деца. Беси също имала навика да бие синовете си.

Гари реагирал на това с бунт. Макар да бил умен и артистичен, той никога не задвижил талантите си в правилната посока. Вместо това се държал зле в училище, изпробвал куража си, тичайки пред влакове, използвал и биел приятелите си, движел се в банда с антисоциални момчета, и се замесвал в дребни престъпления като влизане с взлом, кражби на коли и злоупотреба с наркотици. Това го приземило в поправително училище, където той станал още по-опитен в криминалния занаят. На 16 години Гари вече бил в затвора.

Той се държал зле дори там и веднага след като го освобождавали, извършвал поредното престъпление и се връщал обратно. Един затворнически психиатър го диагностицирал като „антисоциална личност с периодична психотична декомпенсация“. Гари споделял, че иска да умре, като изкърви до смърт.

В крайна сметка той прибегнал към убийството. През юли 1976 г. Гари хладнокръвно убива двама мъже, в две последователни нощи. Ако не бил заловен, той вероятно е щял да продължи да убива. Последните му думи сякаш потвърждават неговата зловеща наследственост: „Винаги ще има баща“.

Остава въпросът: Дали той се е родил психопат, или е бил нормално дете, което се е превърнало в такъв? Защо неговите братя са се развили по различен начин?

Според Майкъл Гилмор всеки от братята му преживявал нещата по своему. Гари отричал останалите, за да отрече самия себе си: неговите две убийства изглежда нямали мотив.

Според психолога Лони Атинс, развититието на един психопат минава през четири стадии: първо, той е жертва и се чувства безпомощен в тази си роля; второ, научава се как и кога да прилага насилие и, трето, да извлича изгода от това. Накрая започва да действа.

Гари Гилмор напълно съвпада с модела на Атинс.

Като пълна негова противоположност се явява един мъж, който се превръща в психопат, без да мине през стадиите на еволюция на Атинс.

Денис Нилсън: Удушвачът с вратовръзката

Денис Нилсън: Удушвачът с вратовръзката

Този човек е британският сериен убиец Денис Нилсън, който удушава 15 мъже в своя апартамент. Той не изпитвал омраза или агресия към тях, и дори мислел, че им помага. Той не показал нито разкаяние, нито емоции, докато разказвал на полицията как е убивал жертвите, държал е труповете им в килера или под дъските на пода, и накрая ги разчленявал и изхвърлял.

Той е роден във Фрейсбург Шотландия на 23 ноември 1945 г., като единственото дете на Бети и Олав Нилсън. Бракът им бил нещастен, пълен с конфликти, и приключил след седем години. Той пораснал като самотник, пренебрегнат от своята обременена майка.

Като дете Денис никога не проявявал гняв, жестокост към животните или другите деца, или каквато и да е агресивност, която обикновено се свързва с бъдещите убийци. В действителност, той даже се ужасявал от жестокостите, с които понякога се сблъсквал. Въпреки това, Денис бил привлечен от смъртта и скоро започнал да се възбужда от образа на собственото си голо неподвижно тяло в огледалото.

След серия от убийства Денис най-накрая бил заловен, когато изхвърля човешки останки в канализацията. Единственото нещо, което изглежда го притеснявало през цялото време, бил проблемът с отърваването от телата.

Така че имаме два случая: един мъж, който обезценява напълно човешкия живот, включително и своя собствен, и действа воден от гняв и отчаяние. Той не изпитва чувства към жертвите си. Другият също не цени човешкия живот, но действията му не са предизвикани от силни емоции.

Кой от тях е истинският психопат? И кой от двамата би се развил по различен начин, израствайки в едно нормално семейство?

Дали, ако Нилсън и Гилмор са били прегледани като деца, е било възможно да се установи кой от тях е настина склонен към психопатията? Гилмор очевидно е страдал от поведенческо разстройство, но при Нилсън се наблюдава нещо друго: може би точно онзи вид темперамент, който би могъл да бъде засечен навреме от специалистите и родителите, и насочен в правилната посока.

Коментирайте с Фейсбук профила ви >

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *