magnifisonz.com / 

Курт Цадек Левин е роден през далечната 1890 година, на територията на Германия. При установяването на нацизма в родината му се премества в САЩ, където преподава в различни университети. Изследванията му са един от основните източници на знания, за връзката между личността и средата, в която тя съществува. Негови разработки за лидерството, взаимодействието в социалните структури, групи и екипи все още са основна част от учебните материали, използвани от бъдещите психолози.
На вниманието ви представяме 13 цитата от Курт Левин.

Цитати и „Концепцията на Курт Левин за динамичното поле“ „

„Ученето е по-ефективно, когато е по-скоро активен, отколкото пасивен процес.“
„Ако наистина искате да проумеете нещо, опитайте се да го промените.“
„Няма проучване без действие, няма действие без проучване.“
„Успешният човек обикновено поставя следващата си цел малко, а не твърде много, над последното си постижение.“
„Няма нищо толкова практично, колкото една добра теория.“
„Самостоятелно опитът не създава знания.“
„Докато сме млади, сме като течаща река – и после замръзваме.“
„Историята при приемането на нови теории често показва следните стъпки – първоначално новата идея се разглежда като абсолютна глупост, която не заслужава да бъде разгледана. Следва време, в което се повдигат множество противоречиви възражения, като например: че е твърде фантастична или просто нова терминология, не е плодотворна, или е просто неправилна. Накрая се стига до състояние, в което всеки изглежда твърди, че винаги е следвал тази теория. Това изглежда маркира последен етап преди масовото й приемане.“
„Социалното действие, точно както и физическото, се ръководи от възприятието.“
„Ако желаете да научите повече за една организация, опитайте да внесете промени в нея.“
„Всяко психологическо събитие зависи от състоянието на човека и околната среда, въпреки че относителното му значение е различно в различните случаи.“
„Американският културен идеал на самореализирания човек, за всеки, който е стъпил здраво на своите крака, е толкова трагична картина, колкото инициативата, която разрушава съществуването ни като крепостни селяни. Всички ние имаме нужда едни от други. Този вид взаимовръзка е най-голямото предизвикателство за узряването, както на индивидуалното така и на груповото функциониране.“
„Нашето поведение е целенасочено. Ние живеем в психологическа реалност или жизнено пространство, включващо не само онези части от физическа и социална среда около нас, но и въображаеми състояния, понастоящем несъществуващи.“

Концепцията на Курт Левин за динамичното поле

 

Георги Динчев

 

В края на 19 век една теория преобразява принципите на човешкото познание и проправя път към съвременните експериментални науки. Това е теорията на Дарвин за произхода и развитието на биологичните видове, в това число и на човека. Кой е основният мотив в експерименталните разработки на Дарвин индуктивно водещи до неговата, основополагаща съвременното мислене, – теория за произхода на видовете? Това е идеята, че всеки биологичен вид (в това число и човекът) е взаимосвързан със средата, която обитава.

Малко след публикуването на гениалните работи на Дарвин започва обособяването на една нова наука, която по-късно получава общото название психология. Тя всъщност е още един сегмент от разпадащата се наука философия и начало (опит) на новите тенденции в експерименталното мислене. Следвайки новаторските конвенции на дарвиновото учение новата наука обявява за своя първична цел на изследване психиката и поведението на човека, определени в отношението им със заобикалящата ги среда. Повечето от идеите на постепенно обособяващите се течения на новата наука изхождат от концепцията, че организмът е непосредствено свързан със средата и неговото поведение се детерминира от тази връзка. Т.е. психиката на човека може да се разбере единствено в комбинацията на вътрешните психични структури на индивида и външната координация на обектите от средата. Освен това в психологическите теории започва да присъства и друго психологическо понятие – мотивът, който повечето пъти е стабилен и постоянен фактор. Така е в учението на Дарвин за инстинктите, в павловските постановки за подкреплението, в закона на Торндайк за ефекта и естествено в базисните за Фройд вътрешни мотивационни сили.

Немският психолог Курт Левин, в противовес на Фройд и повечето психологически школи, се опитва да докаже тезата, че поведението на човека може да се обясни единствено от тези отношения, които се складират у личността при нейната непосредствена връзка с конкретната среда в точно определен микроинтервал от време. Това е основната теза в теорията на Левин за динамичното поле, теза, която в по-късните разработки на немския психолог застава и в основата на концепцията му за груповата динамика и развитието на личността в социално-психологическата група.

Стремейки се да изобрази мотивационното отношение на индивида и заобиклящата го среда в неразделна цялост, Левин използва математически понятия и символи. По такъв начин е обяснена и концепцията на груповата динамика и описанито на личността в социално-психологическата група. Графичните символи обозначават “жизненото пространство” (“полето”), в което се извършва психологическото движение (“локомацията”), психологичните области, локализацията на целите, бариерите и всички останали понятия от терминологията на Левин. За обозначаване на психологическите сили немският психолог използва математическото понятие за вектор. Направлението на силата се явява стрела, нейната величина – дължината на вектора, а точката на приложение е даден район от жизненото пространство.

Теорията на Левин за психичното поле трябва да се разбира в два основни модела:

• Модел на личността
• Модел на обкръжаващия ни свят ( на обкръжението)

Как обяснява личността Левин? Според него личността представлява собствена система, състояща се от множество непресичащи се една с друга области. Всяка област съответства на определено действие, което може да бъде устойчив стремеж, наречен от Левин потребност (мотив) или краткотрайно желание. Отделните области имат различна степен на сходство в зависимост от степента си на близост. Две области си приличат максимално, ако притежават обща граница. Моделът на личността може да се схематизира така:

В тази схема М е сензомоторен ограничител и изпълнява ролята на посредник между обкръжавщия свят U и вътрешноличностовите области IP. По своето местоположение областите се делят на централни Z и периферни P. Първите граничат с повече области, отколкото вторите. Броят на периферните области се определя от тяхната близост към “Аз”-а, от личностната значимост на предприетите действия или от влиянието им на другите цели и активности. Областите се различават помежду си от своето вътрешно или външно положение, определено от възможността на достъп от граничната зона М, обкръжаваща всички области на личността.Самият зонов ограничител изпълнява функция на възприятие и изпълнение, т.е. явява се посредник между индивида и света. Като неговите посреднически функции се проявяват в два плана: от една страна възприятието носи информация за външния свят, а от друга – моторното изпълнение въздейства на обкръжението. Точно в този смисъл моделът на Левин е динамичен, доколкото съществува в поведението на личността.

Наблюдавайки поведението на хората в различни ситуации, Левин се стреми да изведе психологическата структура на обкръжаващия ни свят като пространство на действие. Той успява да открие разлика между психологическата и географската структура на света, особено ако последната се описва в евклидовата координатна система. Наблюдения от такъв род Левин провежда на фронта по време на Първата световна война. Те са описани в неговата първа психологическа публикация “Военен ланшафт”. Представата за дължината на пътя в аналогични участъци в ланшафта на фронта е различна в предните редици на войската, в сравнение с тила и. Ако трябва да се достигне близко в географско отношение място, което по принцип е нещо нормално, то на фронта това може да се превърне в непреодолимо препятствие, ако това място е видно за противника. Ако обаче съществува заобиколна пътека към определено място, която не се вижда от противниците, психологически тя става най-кратият път към целта, при все че географски тази пътека далеч не е най-кратката.

Психичното пространство или поле се състои от различни области, които се структурират пространствено, но не в конкретния смисъл на географското понятие, а в психологически възможни действия и събития. Част от такива области съответстват на възможни позитивни и негативни събития: целеви региони с позитивна валентност и региони на опасност с негативна валентност. Останалите области представляват инструментална възможност за действие, използването, на които ги приближава до целевите региони или ги отделя от регионите на опасност. По такъв начин те имат значение на средства за действие. Една от областите на описвания модел на обкръжаващата среда е субект, тя се явява точка или център на полето. И за да достигне дадена област от целевия регион с позитивна валентност, субектът трябва да премине през всички отделни области, намиращи се между него и целевия обект. Така например, ако някой иска да работи на компютър, той трябва да се снабди с такъв, да научи основните команди и едва накрая да започне да го използва за интересите си.

Вторият основен модел на Левин, който е неизменна част от неговата динамична теория за личността е моделът за обкръжаващия ни свят или моделът на обкръжението. Моделът на Левин за обкръжението не толкова обяснява, колкото описва възможните действия на субекта, които водят до достигането на региони с позитивна валентност или до избягването на полето на опасностите. Този модел позволява да се опише когнитивната схема на съотношението между средствата и целите, които субектът структурира, изхождайки от своите средства на действие и очакваните резултати. Или според терминологията на К. Левин става въпрос за мотивиращите очаквания на структурния компонент на модела за обкръжението.

Интересен момент от модела на Левин за обкръжението е описанието на динамиката на описвания модел. Динамичният компонент на модела за обкръжението се явява т. нар. поле на силите, центъра на което може да се намира в области с негативна или позитивна валентност. Левин представя динамичното поле на модела за обкръжението по следния графичен начин:

На това поле действат множество сили с различен интензитет и направление. К. Левин избира математическото понятие вектор за описанието им. На субекта винаги въздействат сили с определена интензивност и техният резултатен вектор определя направлението и интензивността на психичните процеси. Ако в противоположни направления действат сили с еднакъв интензитет, то възниква конфликт. Като всяко направление се явява последователност от отделни целеви действия. Много често обаче действията на индивида, които той предприема, за да достигне определена цел могат да са съвсем различни, т.е. всеки път по различни пътища субекта да постига еднакъв резултат. Според теорията на Левин, обаче психологическото направление в този смисъл остава непроменено, имат значение единствено постигнатите резултати и тяхната еквивалентност.

В теоритичната постановка на Левин съществува идеята, че винаги съществува “най-добър” път към постигане на целта, разбиран като най-кратък в психологическото пространство на субекта. Т.е. един от критериите за най-добър път е “преминаването” през възможно най-малко области на психологическото поле. Не винаги обаче това е основният критерий – вземайки предвид примера, посочен от Левин за военния ландшафт, можем да вземем под внимание и степента на сложност на преминаване през отделните полета, опасността, усилията.

Както се вижда този модел по-скоро обяснява, отколкото предсказва психичното поведение на човека. В този смисъл модела на Левин оперира със стандартните психични променливи, когато стане въпрос за психология, а именно: от една страна мотивацията, която, облечена в понятиятийната система на Левин, звучи като психично поле, а от друга страна когнитивната структура на очакването, което в същата тази система се разбира като съотношението между средствата и целите.

Както се вижда моделът на Левин за обкръжаващта среда е в същността си динамичен. Това ще рече, че психичното поле съществува единствено в изявеното поведение на субекта. Такава в общи линии е концепцията на Левин за поведението и мотивацията на човека, детерминирани в отношението им със средата в кратки интервали от време. Многократно Левин проверява експериментално теоритичните си постановки, докато в по-късните си научни занимания се преориентира към изучаване на психосоциалните отношения, отново разглеждани в светлината на динамичната теория.

В късните произведения на К. Левин главна тема става груповата динамика – понятие, което по-късно става един от главните раздели на социалната психология, известен под названието психология на малките групи. На този нов обект Левин разпростира същите принципи на динамичния подход, които използва и за обяснението на човешката мотивация. Само че те вече не се отнасят към “векторите”, “полето”, “валентностите”, възникващи в системата на взаимодействие на индивида със средата, а към вътрешногруповото взаимодействие между индивидите. Изучаването на малките групи, ролята на лидера и микросоциалните отношения всъщност е още една част от общата теоритична постановка на идеята на Левин за динамичното поле.