Джана Нанини в София : Прости им, Джана!

Автор : Васил Громков – VaGro

Джана Нанини за Италия е точно това, което е Милена Славова за България – Първата и Единствена рок дама на своята страна.

Откъде да знае 62-годишната (родила дъщеря на 54) изпълнителка, че „вносният“ концертен живот специално в София умря още през лятото на 2013 година след концерта на Роджър Уотърс? Да сте чули от тогава да е имало голям гастрол на световна звезда на столичен стадион? Няма и да чуете никога повече! Още по-зловещи са личните ми прогнози: до няколко години дори Ролинг Стоунс няма да могат да продадат и 150 билета в тукашната чалга-територия! Помнете ми думата!

Да! Джана Нанини не успя да разпродаде зала 1 на НДК за 25 минути. Не успя и за 25 дни. Дори и за 25 седмици не успя. Защото закъсня! 5-6 години по-рано щеше да ѝ се получи. Сега вече е прекалено късно за цивилизована музика по тези земи. Необратим процес!

А как само пее и се раздава тази прекрасна италианска певица! Шоуто ѝ на живо е нещо много, много близко до младия Били Айдъл. Великански бенд, цели шестима класически музиканти в червени одежди, желязна рок банда, непоклатими беквокалистки и изключително балансиран звук от италиански озвучители. Абе, пипнато отвсякъде суперпрофесионално европейско History турне. Просто да отидеш и да се разцепиш на хубава музика.

В замяна гостенката Джана получи 2 000-2 500 души, половината от които бяха в шок, че са попаднали на рок концерт, а не на плейбекови „лашатемикантарета“ и нервно си гледаха в телефоните.

След кратко цигулково интро, Нанини влетя като хала в концерта с разтърсващия си хит „America“. След него без никакви приказки и кичозни бръщолевения на развален български закова „Avventuriera“ и „Profumo“. Чак след това поздрави шашнатата от здравите китари публика и изпя помитащата „Ragazzo dell’Europa“. Точно там, след няколко анемични аплодисменти настана …. тишина. А в тишината от рехавите задни редове на залата – типично по чобански, се провикна някакъв всезнаещ чичо: „Абе, алоооо, на пулта! Вдигни малко микрофона, че не се чува гласа!“. Откъде да знае чичото, че на пулта са италианци и няма да му отразят забележката? А микрофон и глас си се чуваха просто вълшебно, ама нали сме специалисти!

Джана Нанини подкани феновете си да дойдат отпред в оркестрината при едни подскачащи 5-6 девойчета на крехка възраст, за да прецакат зрителния комфорт на „скъпите билети“ отпред. Клетата Джана откъде да знае, че от нея се чака „Сан Ремо“, а не рок концерт? Тя продължи вихрено с „Ciao amore ciao“ (кавър на Luigi Tenco) и след това запука едни от златните си хитове през 80-те години на миналия век: „Hey bionda“, „Fotoromanza“ и обичаната „I maschi“.

Отпред пред сцената се посъбра народ, взе да се получава атмосфера и точно в този момент наказателна бригада от трима чичовци-редовъдворители реши, че трябва да разгони агитката. И почна едно изтрещяване. Те ги гонят от ляво, Джана Нанини ги вика от дясно. Накрая трите „нинджи“ се отказаха и безпомощно се изнесоха под развеселените хихикания на публиката. Кой знае, може пък тази пародия да е била добре изигран скеч?

Там някъде, точно в средата на хубавия концерт, на Джана Нанини взе да ѝ става ясно, че рок купон тази вечер в София просто няма как да стане. И че половината от присъстващите просто са дошли на „италианско“ по навик.

Легендарната певица продължи да се раздава в „Lontano dagli occhi“  (кавър на Sergio Endrigo), „Io“, „Amandoti“, „Volare“ (изключително пипната интерпретация) и точно за най-великия си хит „Bello e impossibile“ (1986) гардът ѝ взе да пада надолу, независимо от яростната подкрепа на петдесетина подскачащи италианци, тотално окупирали оркестрината на зала 1 – за ужас на омърлушените столчета в редички там.

Последният напън преди биса беше за „Latin Lover“, „Meravigliosa creatura“ и много стилно представяне на бенда с „войс-оувър“ на голямата италианска звезда.

Джана Нанини смени трето сако и продължи да си върши работата на суперниво. Седях в център, идеален на залата – точно пред пулта на озвучителите, сам-самичък на целия ред в компанията на Братя Илиеви (едни много прочути, но са под прикритие). Гледаме си часовниците (разбирай – телефоните). Минал е едва един час от началото на концерта. А го добутахме до бис.

С поредна смяна на сакото рокаджийката изпълни „Sei nell’anima“ и футболния си химн от преди 27 години „Un’estate italiana“ (композиран от гуруто Джорджо Мородер) в някаква скъсена версия от под 2 минути и половина. После малко поклони и тогава взе, че стана неочакваното. След час и нещо зимен сън, публиката изведнъж реши, че е време да удължи концерта, когато на практика е приключил. Започнаха едни овации, които доведоха до неочакван втори бис. Явно за изненада и на самата Джана Нанини.

Тя се завърна с поредното си сменено сако, попя малко само под акомпанимента на пианиста си и накрая взе, че разцепи залата с бунтовния си хит „Revolution“. Дано само тези, които ремонтират НДК-то в момента, не решат да разцепят зала 1 и в буквален смисъл и да пипат култовите легендарни седалки там! Направо ги убивам! И не само аз! Долу ръцете от най-удобните седалки във Вселената!

Накрая най-доволен от всички остана вечният концертен мускетар Боби Павлов, защото Джана Нанини му се разписа на поне 10 оригинални плочи, пък взе, че се и снима с него за спомен!

Толкова е хубаво, че този концерт се случи! И толкова е тъжно, че световните звезди окончателно ще спрат да идват тук съвсем скоро!

Прости им, Джана, те просто са от друга порода!

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.