Едно любовно писмо на Оноре дьо Балзак до Евелина Ханска

magnifisonz.com / 

През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.

––––––––-

До графиня Евелина Ханска

Изпратено от Дрезден, 21 октомври 1843 г.

Тръгвам утре, мястото ми е запазено и искам да завърша писмото си, защото трябва да го пусна в пощенската кутия; главата ми е като празна тиква и съм в такова състояние, което ме притеснява повече, отколкото мога да призная. Ако се чувствам така и в Париж, ще трябва да се върна.

Не усещам нищо, нямам желание за живот, чувствам, че съм без капчица енергия, сякаш не ми е останала никаква жизнена сила… не съм се усмихвал откакто ви оставих…

Звезда на живота ми, хиляди пъти благословена! Може би ще настъпи мигът, когато ще мога да споделя с вас мислите, които ме гнетят. Днес мога само да кажа, че ви обичам прекалено много, за да съм спокоен, защото след тези два месеца – август и септември – чувствам, че мога да живея, единствено когато съм близо до вас и че вашето отсъствие е смърт за мен…

Отивам да пусна писмото си. Хиляди нежни прегръдки на вашето хиляди пъти благословено дете; предайте приятелските ми поздрави на Лирет, а на вас изпращам всичко, което е в сърцето ми, в душата ми, в мислите ми… ако само знаехте какви чувства ме обземат, когато пускам всяко от тези писма в кутията.
С тези листове лети към вас душата ми; говоря им хиляди неща – като някой луд; като луд си мисля, че когато стигнат до вас, ще ви повторят тези думи; невъзможно ми е да разбера как тези листчета, изпълнени с моите желания, след единадесет дни ще бъдат в ръцете ви, а аз ще остана тук…

О, да, скъпа звездичке, наблизо или надалеч, разчитайте на мен като на самата себе си; а аз и цялото ми сърце и душа, които съм ви отдал напълно, ще ви бъдат толкова верни, колкото животът е верен на тялото ви. Можете ли да повярвате какви думи казвам на моята възраст; е добре, повярвайте ми, че за мен няма друг живот освен вие. Задачата ми е изпълнена. Ако такова нещастие ви сполети, ще отида и ще се погреба в някой тъмен ъгъл, ще отблъсна всички, ще оставя да ме забравят и ще ослепея за света; хайде, това не са празни думи.

Ако за една жена щастието е да познава сърцето си, да се чувства уверена в него и да е направила сама своя избор, да е сигурна, че е пътеводната светлина на своя мъж и му е равна по интелигентност, че е навлязла дори в кръвта му и че е причина за всяко биене на сърцето му, че единствена тя живее в мислите му и че така ще бъде завинаги – е, добре, скъпа господарке на сърцето ми, вие може да се наречете щастлива, без колебание, защото аз ще бъда до вас до края. Дори да е възможно човек да се насити на земните неща, то никога не е възможно да се наситиш на божественото и само тези думи могат да обяснят какво сте вие за мен.

– Оноре дьо Балзак обича удоволствията и въпреки множеството дългове поддържа луксозен начин на живот. През 1833 г. започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, омъжена за полски земевладелец, 20 години по-възрастен от нея. Едва след смъртта на съпруга й през 1841 г. двамата започват да се виждат и да пътуват. Любовта им продължава 17 години. На 15 март 1850 г. двамата най-накрая сключват брак, но Балзак умира същата година. Графинята забременява малко преди смъртта на Балзак, но бебето умира при раждането.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *