magnifisonz.com /
В каретата на миналото няма да отидеш никъде…
На мене хората са ми интересни докато искат нещо, докато отиват някъде, докато търсят друго, докато се опитват…, но ако са постигнали целта си и са се спрели, те престават да ми бъдат интересни.
Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.
Максим Горки e руски писател, роден в Нижни Новгород
Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна.
През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете „Манифест на комунистическата партия“ и „Капитала“ на Маркс.
След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Русия, по време на което написва първата си творба – поемата „Песен на стария дъб“.
Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата.
Романът „Майка“, написан през 1906 г., е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки
Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия.
С романа си „Майка“, Горки става основоположник на социалния реализъм в руската литература
Създава легендарно-героични и романтични образи — „Старицата Изергил“, „Песен за сокола“, „Песен за буревестника“. Автор на романите „Тома Гордеев“, „Майка“, драмата „На дъното“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко.
През 30-те год. той създава пиесите „Егор Буличов и другите“, „Васа Железнова“. Започва да публикува романа-епопея „Животът на Клим Самгин“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „Световна литература“.
Критическия му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самия Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600,000.
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: през 1928 година Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.
Горки приема и се връща в Съветския Съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговия живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.
Горки умира В 1936 г. при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза. Знае се обаче, че тогава състоянието му съвсем не е било лошо.
По онези години всички вестници в Съветския съюз излизат с траурни заглавия „На 18 юни спря сърцето на великия пролетарски писател Максим Горки”.
Смъртта му предизвиква много въпроси, но отговорите и днес ги няма: дали смъртта му е естествена, или са му помогнали, дали са го отровили лекарите и с какво писателят пречел на Сталин?
Смъртта на Горки десетилетия наред вълнува литератори, историци, изследователи.
Двамата лекари, които лекували писателя – Левин и Плетньов, в последните месеци от живота му, твърдят, че медицината не е виновна за смъртта му. Но по-късно признават, че умишлено лекували Горки неправилно и дори посочват като съучастници медицинските сестри, които му инжектирали лекарствата. Напълно е възможно да са ги принудили да да си „признаят”.
Историкът Л. Флайщайн смята, че вероятно Горки е убит, но В. Ходасевич твърди, че пролетарският писател е починал от естествена смърт.
Доведеният син на Горки Зиновий Пешков направил блестяща военна и дипломатическа кариера във Франция, което би могло да се отрази неблагоприятно върху роднините му в Съветския съюз. Писателят не вярвал на пощата и предавал писмата до сина си чрез журналиста Михаил Колцов или чрез приятели. В спомените на Луи Арагон, които днес се съхраняват във архивния фонт „Триоле-Арагон” в Париж, пише, че Горки се страхувал от смъртта, но в неговия архив му липсват писма от Горки. Някои изследователи предполагат, че Горки искал да изпрати дневника си във Франция, но този дневник изчезва безследно подобно на съдбата на много от писмата му.
В писмата си до Арагон и Триоле писателят настоятелно ги викал спешно в Москва. През май 1936 г. съпрузите Арагон тръгват за Съветския съюз, но известно време остават в Ленинград при Лили Брик, което е странно, тъй като по това време писателят вече е тежко болен. Създава се впечатлението, че Арагон умишлено отлага пътуването за Москва и се появява в столицата едва на 18 юни, в деня на смъртта на Горки; в едно интервю във вестник „Правда”, публикувано на 16 юни 1936 г., Арагон твърди, че пристигнал в Москва на 15 юни! Защо французинът излъгал, засега остава неясно.
В официалното съобщение за смъртта на писателя се съобщава, че на 1 юни Горки се разболял от обикновен грип, който дал усложнения.
Но има два периода, когато болният М. Горки подобрява състоянието си. Първият период настъпва след като го посетили Сталин, Молотов и Ворошилов, на 8 юни. В тези дни списание „Колхозник” пише, че Горки този ден буквално станал от гроба…
Вторият период, в който писателят се почувствал по-добре, е от 14 до 16 юни. Горки станал от леглото и според очевидци казал: „Стига съм се излежавал, трябва да работя, да отговарям на писмата…” Избръснал се, преоблякъл се и седнал на бюрото си.
Събитията, които се случили през следващите дни, са малко известни, но факт е, че самочувствието на писателя се влошило, и на 18 юни той починал.
Според П.П. Крючков Горки не вярвал на лекарите, знаел, че умира, и след 8 юни казал за лекарите, че сбъркали диагнозата му.
В последните си дни Горки казвал: „Трябва да умра през пролетта, когато всичко е зелено и весело”, „Трябва да се направи така, че човек да умира весело…”
Разказ на О. Д. Черткова:
„Веднъж през нощта той се събуди и каза: „Знаеш ли, сега спорих с Господа Бога. Спорих много. Искаш ли да ти разкажа?” А на мен ми беше неловко да го разпитвам… На 16 юни докторите ми казаха, че е започнал оток на белия дроб… Сложих ухото си до гърдите му. Изведнъж той ме прегърна силно и ме целуна. Така се простихме с него. Повече не дойде в съзнание. В последната нощ имаше силна буря, той започна да агонизира. Събраха се всички близки. През цялото време му даваха кислород… Почина в 11 часа. Почина тихо, само се задъхваше. Позволиха да се направи аутопсия в спалнята, на тази маса… Оказа се, че плеврата му се е удебелила като корсет…”
Крючков, който присъствал на аутопсията, казва, че състоянието на белия дроб се оказало ужасно. Двете части на дроба изцяло били вкостени, както и бронхите, не било ясно как е живял, как е дишал…
Повечето факти доказват, че Горки е починал от възпаление на белия дроб, но не бива да се отхвърлят и фактите, които показват отравяне.
Според слухове Хенрих Ягода отровил Горки по заповед на Сталин. Ягода разполагал със специален шкаф с отрови и при необходимост вадел нужния флакон и го предавал на агентите си с нужната инструкция.
Засега истината около смъртта на Горки остава неизяснена, но се надяваме един ден тя да излезе наяве.
По-късно шефът на НКВД (КГБ) Генрих Ягода си «признава», че е заповядал Горки да бъде убит.
Мисли от Максим Горки:
• Понякога, след разговор с човек, ми се иска да подам дружелюбно ръка на куче, да се усмихна на маймуна и да се поклоня на слон.
• Да не чувстваш в себе си желания, значи да не живееш.
• Не се сърдете на глупаците – те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.
• Подлеците са най-строги съдии.
• Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто – все по-нагоре.
• Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.
• Ако през цялото време на човек му говорят, че е „прасе“, то в края на краищата той действително ще заквичи.
• Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.
• Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.
• Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.
• Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.
• Личният егоизъм е родният баща на подлостта.
• Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!
• Ако врагът не се предаде, него го унищожават.
• Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.
• Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…
• Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!
• В живота винаги има място за подвизи.
• Децата много често са по-умни от възрастните и винаги по-искрени.
• Децата са утрешните ни съдии.
• Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.
• Езикът е оръжието на литератора, както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…
• Животът е устроен така дяволски изкусно, че като не умееш да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.
• За да имаш право да критикуваш, трябва да вярваш в някаква истина.
• Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.
• Красотата и мъдростта са в простотата.
• Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.
• Любовта — това е желанието да се живее.
• На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.
• Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.
• Само най-голямото изкуство – музиката – е способно да докосне душите.
• Талантът — това е вярата в себе си, в собствените сили.
• Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.
• Учи се от всички, но не подражавай никому.
• Хубавата книга е просто празник.
• Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?
• Човекът — ето това е истината! Всичко в човека и всичко за човека! Съществува само човекът, а всичко останало е работа на неговите ръце и неговия ум! Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!