magnifisonz.com / 

Доктор Джо Диспенза е един от първите, които започват да изследват влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. След излизането на документалния филм „Ние знаем какво прави сигнала”, теорията му за взаимовръзката между материята и съзнанието му носи световна известност.

Ключовото откритие, направено от Джо Диспенза, се заключава в това, че мозъкът не различава физическите преживявания от душевните. Грубо казано, клетките на „сивото вещество” изобщо не отличават реалното, т.е. материалното, от въображаемото, т.е. от мислите! Малцина знаят, че изследванията на доктора в областта на съзнанието и неврофизиологията започват от един трагичен инцидент. След като Джо Диспенза е блъснат от кола, лекарите му предлагат да закрепят повредените прешлени на гръбначния стълб с помощта на импланти, които впоследствие могат да доведат до непрекъснати болки до края на живота му. Само така, според лекарите, той би могъл да ходи отново.  

Но Диспенза решил да отправи предизвикателство към медицината и да възстанови здравето си с помощта на мисълта. Само след 9 месеца терапия Джо отново можел да ходи. Това му послужило като тласък към изследването на възможностите на съзнанието.

Първата крачка, по този път, била разговорите с хора, преживели „спонтанна ремисия”. Това е спонтанно и невъзможно от гледна точка на лекарите изцеление на човек от тежко заболяване, без прилагане на традиционно лечение. В хода на проучванията си Диспенза изяснил, че всички хора, преминали през подобен опит, били убедени в това, че мисълта е първична по отношение на материята и може да лекува всякакви заболявания.

Невронните мрежи

Теорията на доктор Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме”  огромен брой неврони в мозъка си, които, на свой ред, влияят на нашето физическо състояние.

Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността ни за концентрация, създава така наречените невронни връзки. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наречени невронни мрежи. Всяка мрежа представлява, на практика, определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.

Според Диспенза, цялото ни минало е „записано” в невронните мрежи на мозъка, които формират това как реагираме и възприемаме света като цяло и неговите конкретни обекти, в частност. По този начин на нас само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. На практика голяма част от тях са програмирани от устойчивите невронни връзки. Всеки обект (стимул) активира тази или онази невронна връзка, която, от своя страна, предизвиква набор от определени химични реакции в организма.

Тези химични реакции ни карат да действаме или чувстваме себе си по определен начин – да бягаме или да застиваме на място, да се радваме или да тъгуваме, да се възбуждаме или да изпадаме в апатия и т.н. Всичките ни емоционални реакции не са нищо повече от резултата от химичните процеси, обусловени от създадените невронни мрежи и се основават на нашия предишен опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато е, а я интерпретираме въз основа на готовите образи от миналото.

Основното правило на неврофизиологията гласи: невроните, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повторението и закрепването на опита. Ако опита дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По този начин навикът се формира в резултат на редовно „натискане” на едно и също копче на една и съща невронна мрежа. Така се формират автоматичните реакции и условните рефлекси – още не сте успели да помислите и да осъзнаете какво става, а вашето тяло вече реагира по определен начин.

Силата на вниманието

Само помислете: нашият характер, нашите навици, нашата личност се явяват преди всичко набор от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки момент можем да отслабим или да укрепим, благодарение на осъзнатото възприемане на действителността! Концентрирайки вниманието си осъзнато и изборно върху това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни връзки.

Преди учените считаха, че мозъкът е статичен, но изследванията на неврофизиолозите показват, че абсолютно всеки, дори и най-малък опит, предизвиква в него хиляди и милиони невронни изменения, които се отразяват върху организма като цяло. В своята книга „Еволюцията на нашия мозък или науката да се променя нашето съзнание” Джо Диспенза задава логичния въпрос: ако с помощта на нашето мислене ние предизвикваме в нашия организъм определени негативни състояния, то няма ли, в крайна сметка, това да превърне тези аномални негативни състояния в норма?

Диспенза провежда специален експеримент за потвърждаването на възможностите на нашето съзнание.

Хората от едната група, в продължение на час ежедневно натискали върху пружинен механизъм с един и същ пръст. Хората от втората група трябвало само да си представят, че натискат. В резултат пръстите на хората от първата група укрепнали с 30%, а от втората – с 22%. Такова влияние на чисто мисловната практика върху физическите параметри е резултат от работата на невронните връзки.

Така Джо Диспенза доказал, че за мозъка и невроните няма никаква разлика между реалния и мисления опит. А, следователно, ако ние отделяме внимание на негативните мисли, нашият мозък ги възприема като реалност и предизвиква съответните промени в тялото.  Например: болест, страх, депресия, изблик на агресия и т.н.

Откъде идват препъни-камъните?

Още един извод от изследванията на Диспенза се отнася до нашите емоции. Устойчивите невронни връзки формират неосъзнати патерни на емоционалното поведение, т. е. склонността към едни или други форми на емоционално реагиране. В резултат, това води до повтарящ се жизнен опит.

Ние се спъваме в едни и същи камъни само заради това, че не осъзнаваме причините за тяхната поява! А причината е проста – всяка емоция се „усеща” вследствие на впръскването в тялото на определен набор от химически вещества и нашият организъм просто става в определен смисъл „зависим” от тези химически съчетания. Осъзнавайки тази зависимост именно като физиологическа зависимост от химични вещества, ние можем да се избавим от нея.

Необходим е само съзнателен подход.

Днес гледах лекцията на Джо Диспенза „Счупи навика да бъдеш себе си” и си помислих: „На такива учени трябва да им издигнат златни паметници…” Биохимик, неврофизиолог, невропсихолог, кинезитерапевт, баща на три деца (две от които, по инициатива на Диспенза са родени под вода, макар преди 23 години в САЩ този начин да се е считал за напълно побъркан) и много обаятелен при общуване човек. Своите лекции чете с такъв искрящ хумор, за неврофизиологията говори на такъв прост и разбираем език – истински учен-ентусиаст, просвещаващ обикновените хора, споделящ щедро своя 20-годишен опит.

В своите обяснения той активно използва последните постижения на квантовата физика и говори за вече настъпилото време, когато за хората е недостатъчно просто да разберат за нещо, но сега те са длъжни да прилагат своите познания на практика:

„Защо да чакаме някакъв особен момент или началото на новата година, за да започнем да променяме кардинално своето мислене и живот към по-добро? Просто започнете да правите това още сега: престанете да проявявате често повтарящите се ежедневни негативни моменти на поведение, от които искате да се избавите. Например си кажете от сутринта: „Днес аз ще изживея този ден, без да осъждам никого” или „Днес  аз няма да мрънкам и се оплаквам на всички” или „Днес няма да се дразня”…

Старайте се да правите нещо в различна последователност, например, ако отначало се миете, а след това чистите зъбите си, направете го в друга последователност. Или простете на някого. Просто така. Чупете привичните конструкции!!! И ще почувствате необичайни и много приятни усещания, ще ви хареса, без да говорим за онези глобални промени във вашето тяло и съзнание, които ще стартирате с това! Започнете да привиквате да мислите за себе си и да разговаряте със себе си като с най-добър приятел.

Промяната на мисленето води до дълбоки промени и във физическото тяло. Ако човек се замисли, безпристрастно поглеждайки се отстрани:

„Кой съм аз?

Защо се чувствам зле?

Защо живея не така, както искам?

Какво е необходимо да променя у себе си?

Какво точно ми пречи?

От какво искам да се избавя?” и т.н. и почувства остро желание да не реагира, както преди или да не прави нещо, както преди, това означава, че той е преминал през процеса на „осъзнаване”. Това е вътрешна еволюция. В този момент той е извършил скок. Съответно личността започва да се променя, а на новата личност й е нужно ново тяло.

Така се случват спонтанните изцеления: с новото съзнание болестта повече не може да остава в тялото, тъй като се променя цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а вследствие на това се променя и набора от химични елементи, които участват в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човекът оздравява.

Зависимото поведение (т.е. пристрастеността към каквото и да е: от видеоигрите до раздразнителността) може да се определи много лесно: това е онова, което ви е трудно да спрете, когато искате.

Ако не можете да се отлепите от компютъра и проверявате своята страница в социалните мрежи на всеки 5 минути, или разбирате, например, че вашата раздразнителност пречи на вашите отношения, но не можете да спрете да се дразните – знайте, че вие имате зависимост не само на ментално ниво, но и на биохимично (вашето тяло се нуждае от впръскването на хормоните, които отговарят за това състояние).

Научно е доказано, че действието на химическите елементи продължава от 30 секунди до 2 минути и ако вие продължавате да изпитвате едно или друго състояние по-дълго, знайте, че през останалото време вие изкуствено го поддържате у себе си, провокирайки с мислите си циклично възбуждане на невронната мрежа и повторното впръскване на нежелателните хормони, предизвикващи негативни емоции, т.е. вие самите поддържате у себе си това състояние!

Най-общо казано, вие доброволно избирате своето самочувствие. Най-добрият съвет за такива ситуации е – да се научите да превключвате своето внимание върху нещо друго: природа, спорт, гледане на комедия, каквото и да е, способно да ви отвлече или да ви помогне да превключите. Рязката смяна на фокуса на вниманието ви ще позволи да отслабите и да „угасите” действието на хормоните, отговарящи за негативното състояние. Тази способност се нарича невропластичност.

И колкото по-добре развиете това качество у себе си, толкова по-лесно ще ви е да управлявате своите реакции, което, по веригата, ще доведе до огромно множество от промени във вашето възприятие на външния свят и на вътрешното състояние. Този процес се нарича еволюция.

Защото новите мисли водят до нови избори, новите избори водят до ново поведение, новото поведение води до нов опит, новият опит води до нови емоции, които, заедно с новата информация от обкръжаващата действителност, започва да променя гените ви епигенетично (т.е. – вторично). А след това тези нови емоции, на свой ред, започват да предизвикват нови мисли и така вие развивате себеуважение, увереност в себе си и т.н. Именно по такъв начин ние можем да усъвършенстваме себе си и, съответно, своя живот.

Депресията е ярък пример на зависимост. Всяко състояние на зависимост говори за химичен дисбаланс в тялото, а така също за дисбаланс в работата на връзката „съзнание-тяло”.

Най-голямата грешка на хората е в това, че те асоциират своите емоции и поведение със своята личност: ние така и казваме „Аз съм нервен”, „Аз имам слаба воля”, „Аз съм болен”, „Аз съм нещастен” и т.н. Те смятат, че проявата на определени емоции идентифицира тяхната личност, затова постоянно, подсъзнателно, се стремят да повтарят схемата на реагиране или на състояние (например физическа болест или депресия), като че потвърждавайки всеки път, пред самите себе си, какви са. Дори ако самите те изпитват страдание от това! Огромна заблуда! Всяко нежелателно състояние може, при желание, да се премахне, а възможностите на всеки човек са ограничени единствено от неговата фантазия.

И когато искате промени в живота си, представете си ясно какво точно искате, но не разработвайте в ума си „твърд план” на онова, КАК ТОЧНО ще се случи това, заради възможността за избор на най-добрия за вас вариант, който може да се окаже съвсем неочакван.
Достатъчно е вътрешно да се отпуснете и да се опитате да се порадвате от душа на онова, което още не се е случило, но непременно ще се случи. Знаете ли защо? Защото на квантовото ниво на реалността това вече се е случило, при условие, че вие отчетливо сте си представили и от душа сте се порадвали. Именно от квантовото ниво започва зараждането на материализацията на събитията.

Така че започнете да действате отначало там. Хората са свикнали да се радват само на онова, което може да се „пипне”, което вече се е реализирало. Но ние не сме свикнали да се доверяваме на самите себе си и на своите способности към СЪ-ТВОРЕНИЕ на реалността, макар че се занимаваме с това всеки ден и, основно, в негативен план. Достатъчно е да си спомним колко често се реализират нашите опасения, макар че и тези събития са сформирани от нас, само че безконтролно… Но когато вие изработите у себе си способността към контрол над мисленето и емоциите си, ще започнат да се случват истински чудеса.

Повярвайте, аз мога да приведа хиляди прекрасни и въодушевяващи примери. Знаете, както когато някой се усмихва и казва, че нещо ще се случи и го питате откъде знае, а той спокойно отговаря: „Просто знам…” Това е ярък пример на контролирана реализация на събитията… Уверен съм, че абсолютно всеки, макар и веднъж, е изпитвал това особено състояние.”

Ето така, просто за сложното разказва Джо Диспенза.

И още Диспенза съветва: никога не преставайте да се учите. Най-добре информацията се усвоява, когато човек е удивен. Старайте се всеки ден да научавате нещо ново – това развива и тренира вашия мозък, създавайки нови невронни връзки, което, на свой ред, ще променя и развива вашата способност към осъзнато мислене, което ще ви помогне да моделирате вашата собствена щастлива и пълноценна реалност.

––––

Oще по темата : 

Как мислите променят тялото ни физически, лекуват или ни разболяват – доктор Джо Диспенза