“Рокендролът винаги ще бъде млад, благодарим ти, Гошо”, с поклон пред паметта на свободната душа почетоха вдъхновителя си рок изпълнителите
И ако на някого случайно хрумне да хвърли сянка върху паметта на този светъл човек, Гошо Минчев ще намигне оттам – отгоре, и ще повторим думите от негово интервю :
“Никога не съм искал да пробивам ей така – с главата напред. Аз съм на принципа “Отмини простака с презрение“
Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Просто съм над нещата. „Блудният син“, скитникът без компас, се превърна в национална кауза. „Бяла тишина“ кънти, а късните гларуси летят и още търсим любовта в топлината на устните. Вечните парчета на Георги Минчев са издигани в култ от всяка следваща генерация. Неслучайно се оказа, че ако нещо въобще може да обедини нацията, това е рокендролът.
Аз съм един търсещ ерген, който не е намерил сродна душа, изповядва рок легендата в свое интервю. Между Георги Минчев и творчеството му имаше тотален знак на равенство. Каквото изпя Гошо, това и изживя. Той сам откровено признаваше “Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!”.
Роден на 9 април 1943 г. в София, певецът по паспорт е Георги Куртев. Но преди години решил да приеме артистичен псевдоним и така станал Георги Минчев. Завършва специалност “Външна търговия” във ВИИ “Карл Маркс” (днес УНСС). Като студент печели “Златният Орфей” с прочутата песен на Борис Карадимчев “Бяла тишина” в акомпанимент на “Щурците”. Друг негов хит от онова време е “Снегът на спомена”.
Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недейте да го забравяте никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това.
Просто – кеф ми е да си пея!, беше казал Жоро в едно от последните си интервюта. С неговата смърт българската рок музика завинаги загуби един от най-великите си творци. Георги Минчев беше сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 г. застана начело на трезвомислещата българска интелигенция и се отдаде на “свободната българска култура”.
Първите му солови изпълнения датират от началото на 60-те години. По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солист е на „Студио 5” и свири заедно с рок бандата “Бъндараците”, която се приема за първата българска рок група. Тя носи името на британския лорд Бънди, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944 г. Основават я братята Димитър “Бъндарака” и Иван “Вачо” Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Родителите на Кирил Маричков са тясно свързани с комунистическия режим и остро не одобряват групата, която повсеместно бива приета като “бунтарска”. През 1966 г. “Бъндараците” се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена “Щурците”.
Като студент през 1967 г. Георги Минчев е удостоен с Голямата награда на авторитетния навремето международен конкурс “Златният Орфей”. Песента, с която печели, е обявена за Мелодия на годината ’67 и отдавна се приема за evergreen – “Бяла тишина”. Автор на песента е прочутият композитор Борис Карадимчев, а акомпаниментът е на “Щурците”. В края на 60-те по радиата в страната зазвучават и песните “Снегът на спомена“ и “Сребърни ята“ в негово изпълнение.
През 1968-69 г. той свири заедно с “огнените момчета” от групата “Сребърни гривни”, създадена през 1964 г. от Валентин Стефанов – “Вальо Гривната”. В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино- и телевизионна режисура в IAD Брюксел. След дипломирането си през 1977 г. музикантът напразно търси поле за действие в спокойното време на 80-те години в България. В последното си интервю, дадено за списание „Жената днес“, Георги Минчев говори с гордост за това, че успя да издаде един албум, измислен преди десетилетия. През 1974 г. пише нотите за „Утрешният свят“. Иска да издаде албум, но тогава му се струпват по-важни проблеми.
Тогавашната ми съпруга се беше влюбила безумно в друг и аз хукнах да спасявам любовта си
Аз съм най-обикновен мъж. Изобщо не съм сваляч – това е една роля, която съм си измислил и продължавам да играя. Всъщност – доста срамежлив съм! Видя ли жена, в повечето случаи се изприщвам или поне се изчервявам. Спомням си Радио София през 1994 г., точно след появяването на песента „Сам на бара“, в която се пее „…ех, мама му стара…“. Обади се някаква възрастна жена да протестира защо съм „псувал“! Тя, горката, не беше чула все още „Уикеда“! Да не говорим пък за „Хиподил“, които съществуваха от няколко години и хич не си поплюваха. Аз все пак нещо отговорих, но вече съм забравил какво, споделяше Гошо.
Заема се с журналистика и между 1980 и 1982 г. води радиопредаването “Песни на седмицата“ по Радио София. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” през 1982-84 г. и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 г. по БНТ. В края на 80-те Георги Минчев най-сетне успява да издаде дебютния си албум – „Българският рок“. Сред парчетата в него са „Урок по рок“, „Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“, които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума – „Рокендрол ветерани“ от 1989-а, „Равносметка“ от 1995-а, „BG рок“ от 1995-а и „Бяла тишина“ от 1997-а. През 1991 г. с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов – групата „Полезни изкопаеми“. Особено нашумява с песента “Блажени години”, която е кавър на американска кънтри мелодия.
“Бардът на демокрацията”, както го нарекоха медиите, си отиде от този свят на 18 февруари 2001 г. след дълга и неравна битка с рака. Китарата си музикантът завещава на своя приятел, рокаджията от зората на промените Васко Кръпката, който прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е и сред основните организатори на ежегодното музикално събитие, посветено на Георги Минчев – “Цвете за Гошо”. На него почитта си към изключителния български рок музикант отдават десетки групи, тръгнали по пътя на рока под звуците на неговите песни.
Той до последно не загуби страстта си към музиката, жените и солените вицове. Разредил беше концертите, но не защото не му се пееше или защото се чувстваше зле, а защото не виждаше смисъл от изявите на сцена. За съжаление, не му провървя да запише „Утрешният свят“ чак до 2000-ата. Едва тогава откри музикантите, с които можеше да работи денонощно – Иван Лечев и Ивайло Крайчовски. В главата си имаше стотици песни. Чакаше с нетърпение приятелите си от ФСБ, за да влезе в студио и да запише нови парчета.
https://www.youtube.com/watch?v=zIFedEWn1oI